Мана или оренда

Магьосниците стават недосегаеми за злите духове като се табуират чрез костюми или заголване, украшения, амулети и билки

Дяволският мост – за него се говори, че в основите му е вградена човешка сянка

(…) Ние сме тук при изходната точка на най-старите магически идеи и практики, както можем да ги наблюдаваме в жива форма и днес ту у изостаналите културни племена на Новия свят, ту у народи като нашия, смесили в странна пъстрота първични възрения върху скритото съотношение на нещата и по-нови религиозно – етически идеи. Ако дълго време се приемаше, че в началото на религиозното развитие стои т. нар. анимизъм, т. е. вярата в особени духове, които изпълняват природа, животни и човек, по-късно се видя, че има една преданимистична магия, която може да замества тази вяра и да борави с явленията, без да прибягва до душа и духове. Интелектуалната сила на първобитния човек не бива да се надценява за сметка на една образно-афективна мисъл, способна да се задоволи с по-прости представи за околния свят. Разбира се, еволюцията тук не може да се свежда към една проста схема за смяна на магия с религия, както правеха някои учени, и в действителност картината днес представя твърде заплетени ходове на мисълта с успоредни или кръстосани методи на вярата, култовете и чародейството. Но че редом с най-новите християнски или научни идеи се търпят и някои „варварски” понятия, непримирими с тях, не трябва да ни учудва някак при особения състав и различните напластявания на фолклора. (…)

Вградена невеста

Идеята за мана се досяга с представата за табу, т. е. за предмети и лица, които не трябва да се докосват, понеже от тях иде опасно действие. Всичко, свързано със смъртта, излъчва инфекциозна сила; също тъй и предмети, които играят свещена роля. Особено предводители и царе са дотолкова табуирани и неприкосновени, щото всичко, което те досегнат, става неупотребимо за другите смъртни. Разни магьосници и лекари, като нашите русалии, и калушари взимат предпазителни мерки, за да станат недосегаеми за тези духове – табуират се чрез особен костюм, заклевания и украшения, чрез обредното заголване, чрез амулети, билки и пр.
Древните българи не са били чужди на този род представи, както добре развива тая идея В. Бешевлиев. От отговорите на папа Николай І до българите (866) ние учим, че те са имали някакъв камък, „от който, ако някой поради немощ вземе нещо, случва се да добие лек за тялото си”. Такива камъни с чудодейна или лековита сила знаят всички по-стари народи, еднакво тюрките, семитите, германците и славяните. Крум, като отсякъл главата на Никифор, оголил черепа, облякъл го отвън със сребро и карал да пият от него славянските вождове. Маната на убития император се намирала в главата (черепа) му и пиенето от нея е трябвало да усили маната на българския господар и на неговите най-близки. (…)
Но и днешните българи знаят множество случаи на представи и обреди от кръга на мана-оренда, без да можем да определим във всеки случай дали те са прастаро наше наследство, или културни заемки от пражителите на Балканския полуостров или южните и източните народи.
Така напр. вграждането на живи хора или техните субститути (сянка, животно) в основите на сгради може да се тълкува прекрасно като документ на първобитна вяра, че сградите се сдобиват с една собствена сила на устойчивост, с един магически дух, равнозначен с т. нар. мана. Кукерът, който на чисти понеделник върши своята култово-магическа пантомима, притежава някаква особена свръхлична сила, която може да бъде целебна за тогова, който докосне неговата дреха; така също и русалиите калушари, които носят тояга с чудодейни билки и танцуват магическия си танец, за да засилят своята мана, могат да отстранят болестта, щом болният влезе в техния кръг и се приобщи към тяхната тайнствена сила, спечелена чрез особени обреди и посвещения.

Полазник – първият гост на Игнажден

Ако изобщо разните типове вражалци и магьосници се радват у народа на голяма почит, то е заради тяхната свръхлична сила, придобита чрез аскетическа практика или чрез чудесни предмети и заклевания. Тази сила се предава било „по кръв”, по наследство, било по пренасяне, чрез лично посвещение. Някои неща и предмети се отличават с особена двойна мана – така напр. „живият огън”, през който се прекарват при особен церемониал животни или хора в случай на тежки болести; или разни части от люти зверове, зъб и кожа на вълк, череп на змия, вол или кон, способни да прогонят духа на болестта; или голи мечове и разни железни предмети, които се смятат като сигурно средство за пропъждане демонични сили; или колачи и хлябове от Коледа, Нова година и т. н., осветени чрез обреда и получили тайнствена мощ да влияат върху здраве и жизнена сила на членове на семейството.

Еньовден – обредно прескачане за здраве

Някои лица обладават по природа по-голяма мана, отколкото други, и те са носители на благодат навред, гдето идат. Така напр. по цяла България се знае обичаят на полезване на Игнажден. Гледа се кой човек отвън ще дойде пръв в къщата на този ден и според това се гадае за благополучие през цялата година. „Полазникът” обаче може да се доведе и с хитрост, щом той е доказал веднъж своето по-добро щастие. Наместо слепият случай да решава за първото посещение, домашните сами подсещат полезника си да дойде уж за някоя работа и откак го гостят, откриват му стратегемата си. (…)
Познат е обичаят на грабене чуждо жито или мляко от бродници срещу Еньовден или Гергьовден. Жените магьосници, които се занимават с това тайно и престъпно изкуство, се събличат голи, за да бъдат табуирани срещу зли духове, отиват ноще в нивата, която има най-добър плод и чрез разни магически действия или заклевания пренасят изобилието в своята по-бедна нива или на своя харман. Бродницата влачи престилка и събира росата от чуждата нива, за да я излее в своята нива; или пък обира най-плодородните класове, „царете” на нивата, и хвърля зърното им на своя харман, кога да дойде вършитба; или „мами” млякото от чуждите овци, като минава път на стадото и произнася някои заклевания; или посяга с лъжица и паница към чуждата стока (овци, кози, говеда) и казва: „Ела, мляко, при мене!” Така обира и медът по пчелите или пилетата на кокошките. Невред по магически мироглед, основан на асоциативната мисъл и на симпатията, някои субстанции се смятат наситени с енергията на изобилието (избраните класове, роса, част от млякото, от козината на овцете) и овладеят ли се те по някакъв начин, чрез техниката на магьосниците, ще настъпи изведнъж изобилие и там, гдето то по естествен път не може да се очаква.
Михаил АРНАУДОВ,
„Очерци по български фолклор”, 1969 г.

Оставете първия коментар към "Мана или оренда"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*