Мистика и реалност се преплитат в светилището Демир баба теке

Тук вярващи от различни религии и държави изпълняват ритуали за здраве и сила

Едно от най-мистичните и обвито с легенди светилище в Историко-археологическия резерват „Сборяново“ е Демир баба теке. Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г. преди това. От многобройните постройки до наши дни е оцеляло само тюрбето – гробница на алианския светец Демир баба.
Седмоъгълната постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток е построена на мястото на древно тракийско светилище (VІ в пр.Хр. – ІІ в. сл.Хр.). По времето на траките са били почитани хтоническите божества – на земята, на водата, на подземното царство.Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите му 1,2 – 1,5 м стени. До наши дни е запазена и скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке, и улеите, вдълбани в нея. Те пазят спомена за възлияния с вода, вино и жертвена кръв, която се е стичала в дълбок глинен съд, вкопан в основите й. И днес болни, бездетни или нещастно влюбени хора от различни религии изпълняват тук ритуали за здраве, щастие и любов. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в „очите на дявола“, мятат камъче към процепите в стената, за да разберат дали ще имат рожба. Полягат на двуметрово, наклонено каменно легло за здраве и сила. След това се изкачват по пътеката на изпитанието, минават през дупката на лъжата и ако успеят – значи животът им е праведен.. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба. Дърветата и храстите в местността са накичени със стотици кърпи, дрехи и парцалчета, които според поверието гарантират, че светецът ще изпълни желанията на посетителите. Дървеният ковчег на Демир баба също е затрупан от дарове.
Демир баба (Железният баща) и досега е най-почитаният светец сред алианското население на Североизточна България. Тюрбето му се посещава от многобройни вярващи от цялата страна и чужбина. Има денонощна охрана от служители на Историческия музей – Исперих. Отворено е целогодишно през светлата част на денонощието. До него може да се стигне по асфалтиран път, благоустроена алея и стълбище, започващи от паркинга на хижа Ахинора в Сборяново. Може да се посети самостоятелно или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
През голямата порта се влиза в първия двор на текето. Вляво от вратата е карстовият извор Бешпармак – Петте пръста. Според една от легендите през времената, когато страшният цар Джид-Джиневиз запушил изворите в Лудогорието и Добруджа, се появил Железният баща, наричан още Демир баба (Великанът на великаните и Заповедникът на водата и огъня). Той извадил огън от кремъка и донесъл на хората желязото, от което ги научил да правят оръжия и оръдия на труда. Той се появил с железни обувки на краката, с желязна костура-касатура на пояса и с желязна брадва на рамото, с едната страна на която сечал вековните дървета, а с другата дялал камъни от скалите. Дето стъпел, железните му обуща потъвали в камъка, та дирите му и сега могат да се видят по плочите на хълма Камен рид. Дето ударел с желязната си брадва, проломвал проходи между скалите и просичал път в гъстите гори, а като замахнел с желязната си костура- касатура отсичал отведнъж главата на мечка или глиган. Първата работа на Железния баща, след като решил да остане тук, била да си направи къща. И той обул железните си обувки, запасал желязната си костура-касатура, нарамил желязната си брадва и отишъл да сече дървета към хълма Малкия нос. Сякъл до обед, уморил се и ожаднял. Но вода нямало никъде. Хванал тогава Железния баща брадвата си откъм острилото, обърнал дръжката й към рида и натиснал под скалата при Иманярския кладенец. От дупката бликнала бистра и студена вода. Напил се той и благословил извора, никога да не пресъхва и да се нарича извор Дръжката на брадвата (Наджак сапъ). Като насякъл достатъчно дървета и пръти, Железният баща ги повлякъл по долината към каменната пазва под канарите на Камен рид, където решил да си направи къщата. Набил коловете и започнал да оплита прътите на стените, но отново ожаднял, а не му се искало да ходи до извора Дръжката на брадвата. Обърнал дланта си, разперил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнали студените води на извора Петте пръста. Пил Железния баща и благословил водата да лекува, да утолява жаждата на хора и животни и никога да не пресъхва!
В книгата за Железния баща на Борис Илиев се казва, че за последен път Железният баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име.

Оставете първия коментар към "Мистика и реалност се преплитат в светилището Демир баба теке"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*