Доц. Руси Минев: В страната се чувства огромен недостиг на инженерни кадри

Прецизен 3D принтер, работещ с фотополимери. Дава възможност за точност на размерите до 25 микрометъра (25 хилядни от милиметъра)

Доц. Руси Минев

Машиностроенето е по-разнообразно и не винаги е свързано с някакви сложни математически умения и изчисления

Престижна ли е инженерната професия, търсена ли е, каква е реализацията… За всичко това разговаряме с доц. Руси Минев, ръководител Катедра „Материалознание и технология на материалите“ към Машинно-технологичния факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

– Доц. Минев, има ли нужда от инженерни кадри на пазара?
– Има много голямо разминаване между това, което висшето образование предлага, и онова, което реалният сектор иска. Този проблем стоеше пред всички правителства досега, но така и не е решен. Младите, които са тук, се обучават в специалности, които общественото мнение и семействата смятат, че са перспективни, интересни, даващи възможност за реализация, но на практика много от завършилите не работят по специалността си. Отиват в чужбина за кратки периоди, работят нискоквалифицирана работа и през това време се деквалифицират, защото не работят това, което са завършили. Има и друг момент: икономиката и обществото нямат нужда от специалисти, от които има пренасищане, като например юристи, икономисти, хуманитарни специалности. В същото време в страната се чувства огромен недостиг на инженерни кадри.

3D принтер, работещ с биополимер, произвеждан от царевична суровина

– В коя област е най-остра нуждата от инженери?
– Най-остра нужда от инженери се усеща в машиностроенето, където ситуацията е много сериозна. Днешното машиностроене няма нищо общо с това, което беше преди 30 – 40 години. То е цифровизирано, то е IT. В по-общия смисъл на информационните технологии машиностроителният сектор също влиза вътре, защото той използва голяма част от тях. Един машинен инженер на практика е и IT-специалист, тъй като трябва да познава определени видове хардуер и софтуер.Всяко изделие е проектирано и изработено с такива цифрови технологии. Никой вече не работи с чертежи на ръка, никой не ходи омазан в масло. Много от големите предприятия в региона използват съвременни технологии, правят непрекъснато нови инвестиции в нови машини, което води и до нови работни места. Все пак някой трябва да прави инженерното осигуряване на това, което ще се произвежда. Например в предприятията от металургичната промишленост, които изработват алуминиеви заготовки, се използва непрекъснато леене, валцови станове, всичко това е с висока степен на автоматизация и роботизация. Но няма достатъчно специалисти. Истината е, че освен като количество образованието в тази посока изостава и качествено. За качество можем да говорим тогава, когато имаме достатъчно много кандидат-студенти, от които да селектираме. В момента обаче ние приемаме почти всички кандидати, които са се явили, за да запълним бройките.И този проблем се корени още в средното образование. Всички професионални гимназии в страната имат същия проблем за набиране на кадри. За да могат те да намерят ученици, излизат с атрактивни според общественото мнение специалности, но те не са съобразени с нуждите на страната. Като пример ще дам бившия механотехникум(днес професионална гимназия по механотехника) в Русе, в който вече няма технологични и машиностроителни специалности. А учебното заведение разполага с много хубава база, но с течение на времето тя ще се загуби. В бившия силистренски механотехникум от 10 учители, някога преподаващи по практика в машиностроителната база, е останал само един, който се е преквалифицирал като преподавател по физическо възпитание. Просто се следва политика на привличане на повече ученици. Съответно тези ученици идват при нас, без въобще да са запознати със съвременните машиностроителни технологии, и като не виждат нищо интересно в тях, нямат и нужната мотивация…

Машина за прецизно центробежно леене на детайли от високо температурни сплави – хром-никелови, титанови, платина. Машината е дарение от университета в Кардиф, Великобритания.

– Да разбирам ли, че специалностите в Машинно-технологичния факултет са много близки до информационните технологии?
– Да, защото се налага изучаването и познаването на цифровите и IT-технологиите в по-широкия смисъл на думата. Във Факултет „Електротехника, електроника и автоматика“ се обучават студенти по специалност „Компютърни системи и технологии“, за която има най-голям наплив от кандидат-студенти. Но има едно противоречие – поради естеството на тази специалност се изискват малко по-задълбочени познания по математика и програмиране още в средното образование, отколкото в машинните инженерни специалности. Привлечени от атрактивността на специалността, в нея попадат недобре подготвени студенти, които още в самото начало се сблъскват със сериозни трудности и отпадат. Голяма част от отпадналите там обаче са подходящи за специалността „Машинно инженерство“ например, тъй като в нея е възможно някои други качества като пространствено въображение окажат по-важни и да компенсират липсата на афинитет към математиката.Тези студенти могат успешно да бъдат обучени с различни видове софтуерни продукти за проектиране и управление на съвременната техника, с която машиностроенето разполага. Това са пак IT-технологии, но специалистите по машинно инженерство са по-скоро ползватели, докато за другата специалност се предполага, че освен ползватели ще бъдат и създатели на IT-продукти, т.е. програмисти. Машиностроенето е по-разнообразно и не винаги е свързано с някакви сложни математически умения и изчисления, които понякога плашат младите хора.
– Разкажете ми по-подробно за проекта, по който работите в Машинно-технологичния факултет…
– Става въпрос за Център за компетентност в областта на мехатрониката и чистите технолгии. Кандидатстваме за изграждане на такъв център по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР).По тази програма се предвижда създаване на два вида центрове – за върхови постижения и за компетентност. И двата вида центрове са иновативни, в които да се развиват и използват върхови технологии. Такива технологии се наричат още ключови или пробивни и са движещата сила за създаване на нови продукти и интелигентни производства с висока принадена стойност. Ако бъде финансиран, центърът, който се опитваме да създадем в Машинно-технологичния факултет, е именно с такива ключови технологии, които са цифрови, и ще ни дадат възможност да помагаме първо на бизнеса в региона и Северен централен район на страната. По този начин ще се решават задачи, които бизнесът не може да реши, защото се бои на този етап да инвестира в определена съвременна и скъпа технология и не я притежава. Тя обаче се явява ключова, защото с нейна помощ могат да се преодолеят някои тесни места в производството или пък да се направи нова разработка – пробивна технология, с която да се завладеят нови пазарни ниши. Аз съм участвал в изграждането на такъв център във Великобритания в продължение на 10-ина години и мога да кажа, че опитът ми е практически и реален.Тези технологии са скъпи и докато бизнесът не е наясно, че дадена технология е достатъчно зряла и че може да я ползва директно, той няма да се реши да инвестира в нея. Тези центрове, коитое подходящо да се изграждат към университети,играят точно такава функция на трансмисия между ключовите технологии и бизнеса, особено малкия и средния, който по презумпция няма възможност за големи инвестиции. Основният ни партньор и координатор по този проект е Националният военен университет, който ще има задачата да разработва високо технологични мехатронни системи, свързани с безопасността на жизнената среда. Друг наш партньор е Стопанската академия в Свищов, на която разчитаме да помага в маркетинга и да проучва пазара и икономическата среда в Северен централен район.
– Кога ще стане ясно кой от подадените проекти е одобрен за финансиране?
– До есента или най-късно до края на годината трябва да стане оценяването на подадените проекти и да се вземе решение кои ще бъдат финансирани и ако сме одобрени, надявам се през 2018 г. ще започне изпълнението. Смея да твърдя, че сме се насочили средствата по проекта да бъдат изразходвани по най-прагматичния начин. Искаме да създадем качествени работни места за млади инженери и изследователи, които да се занимават с високоинтелектуална научна и научно-приложна работа, да осъвременим материалната база на факултета и университета. Като цяло тя е добра, полагали сме усилия да я съхраним, но лабораториите ни имат нужда от подобрения в инженерната инфраструктура. Например, нужни са съвременни комуникации и интернет свързаност, така че да можем да извършваме услуги на евентуални бизнес потребители по дистанционен начин.
– Каква подготовка получават студентите в Машинно-технологичния факултет?
– Стараем се да даваме съвременни знания на машинните инженери. Например, наред с конвенционалните технологии, при нас се изучават микро- и нанотехнологии и материали, които са в основата на производството на съвременните продукти: комуникационни средства, датчици и сензори, съвременни материали със специфични свойства, биомедицински системи. Особено в специалността „Материалознание и технологии“ студентите получават много добра подготовка по такива съвременни технологии. За какви технологии става дума мога да обясня, ако ви задам въпроса: знаете ли как точно е произведен мобилният ви телефон? Много малко хора ще отговорят на този въпрос, как тази малка кутийка прави такива вълшебни неща и как тя се произвежда. В нашия факултет студентите изучават именно технологиите, които правят възможни съвременните продукти. Технологиите, които спадат към иновационните, са обикновено цифрови. При тях трябва да имаме триизмерен цифров, компютърен модел на това, което ще произвеждаме. Това е виртуален прототип и нашите възпитаници се запознават с такива компютърни системи, с помощта на които могат да го създават. Преди години всичко се правеше с помощта на двумерни чертежи, изработени на ръка, в три проекции, но сега всичко е компютъризирано. Производството на даден детайл става, като най-напред се създаде неговият триизмерен модел. След това се прави инструменталната екипировка, после тя се тества, след това се правят първите изделия. През целия този път има много възможности някъде да се допусне грешка. Точно тук идва ролята на т.нар. послойни технологии, които също са цифрови, наричаме ги 3D принтери. Те изработват вече не виртуален, а реален модел, който дава възможност, ако някъде е допусната грешка, тя да бъде забелязана и избегната. Тези технологии разделят детайла на слоеве и всеки слой се изгражда последователно сам за себе си и в резултат се получава триизмерният обект. Всичко това понякога прилича на компютърна игра.
– Вие сте преподавали и в чужбина. Какви са наблюденията Ви за възможностите на студентите там и тук?
– За българите образованието винаги е било основен приоритет и повечето родители насочват децата си към по-елитни училища. Обикновено това са езикови и математически гимназии. Но тук има голяма разлика между образованието в България и във Великобритания. Много е трудно едно образование да се погрижи и за добрите ученици, и за не толкова добрите. Във Великобритания са решили този проблем, като разделят учениците в рамките на една паралелка на различни нива. Всеки срок се прави преглед на успеха на ученика и в зависимост от неговата успеваемост, той може да бъде преместен в по-горно или в по-долно ниво. Ако е добър по математика, го събират с най-добрите от другите паралелки, ако му куца физиката, го събират с по-слабите и т.н. По този начин се осигурява усвояване на материала спрямо възможностите на ученика. При нас това е решено спрямо училищата – в някои са по-добрите деца, това са т.нар. елитни училища, в другите са със средно добри възможности и т.н.
Усеща се липса на мотивация от страна на нашите кандидат-студенти. Ще дам пример отново за Великобритания, където учат студенти от цял свят. Случвало се е да не знаят дори как се извършват аритметични действия с дроби, но веднага казват, питат и искат да знаят. А когато се научат, са толкова благодарни… Тук тази мотивация липсва, за съжаление. В специалността „Строително инженерство“, по която обучаваме в Машинно-технологичния факултет, студентите са малко по-мотивирани в сравнение с другите инженерни специалности. Смятам, че това се дължи на факта, че строителството се ползва с по-добра репутация по отношение реализация на кадрите. Много ми се иска да кажа същото и за мотивацията на студентите от машиностроителните специалности. Обективните условия за тяхната много успешна реализация, заради глада за такива специалисти са повече от отлични.
– Какво плаши студентите?
– Може би смятат, че ще бъдат ниско заплатени, но това не е така. А специалностите от Машинно-технологичния факултет имат широк спектър на приложение в бизнеса.
Интервю на
Драгомира ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Доц. Руси Минев: В страната се чувства огромен недостиг на инженерни кадри"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*