Бих искала да спрат „диванните” войни около Христо Явашев-Christo

Проф. Венелин Терзиев, изпълнителен директор на „Скални материали“ АД връчи наградата на Алла Георгиева

Носителят на Специалната награда на „Скални материали“ АД – Русе от XXIII Биенале на МДХС Алла Георгиева:

– Вие спечелихте Специалната награда на „Скални материали“ АД – Русеот XXIII Биенале на МДХС за творбата „CHRISTO е наш“. Какво Ви вдъхнови да създадете тази бродерия? Какво послание носи тя?
– Тази работа е част от проекта ми „Наш! Музей на диванните войни”,който представих пред публиката в София, в Гьоте институт през 2015 година.Проектът се фокусира върху войните,които се водят в интернет, пред домашни компютри, „върху дивана”. Наречени още хибридни войни, тяхната цел е да „унищожат” противника с вербално оръжие. Езикът на омразата е сред основните оръжия на тези войни.В ход се пускат обидни думи, откровени псувни, фабрикувани новини, дезинформация. Сред най-употребяваните методи са група от думи наречени етнофолизми. Тяхната цел е максимално да унижат противника по линията на неговия етнически или национален произход.
Историята с художника Христо Явашев-Christo е включена в проекта като един от примерите на подобна блогърскавойна. Всяко интервю или материал, посветен на неговото творчество, публикуван в онлайн медии, неизменно поражда ожесточена вербална война. Както ни е известно, Кристо напусна България и никога повече не пожела да я посети. Също така не обича да дава интервюта на български и се държи дистанцирано спрямо родината си. В биографиите му пише: „американски художник от български произход“. Мненията на публиката за него са разделени на диаметрално противоположни и непримирими позиции. Едните превъзнасят артиста,като личност от световен мащаб, окачествяват го като символа на свободата и са възторжени почитатели на неговото изкуство.Другите не приемат творчеството му, презрително го наричат „опаковчик”, предател на родината си и не могат да му простят пренебрежителното отношение към България.В проекта особено ме интересуват процесите, в които етнокултурните особености мутират в културен шовинизъм, по какъв начин във форумите проблемите тръгват в посока етнонационализъм и ура-патриотизъм,които често биват визуализирани с пропагандни клишета. В моя „Музей” представям серия „експонати” –артефакти (ръчно изработени обекти), абсорбиращи популярни „диванни” теми в областта на изкуството. Един от експонатите е покривка за маса (част от инсталация) с ръчно изпълнена бродерия с български мотиви и текста „Christo е наш”. Обектът е резултат от темите, които много ме вълнуват- фокусиране върху етническо-национална принадлежност на художника и съответно „присвояване” на творческото му наследство.В проекта си поставям важни въпроси относно идентификацията и самоидентификацията на съвременния артист. Разглеждам опити за „вписване” на художниците, избрали пътя на свободата в тесните рамки на национално-етнически модел. Смятам, че подобни явления влизат в противоречие с тяхното основно творческо послание, което е наднационално и универсално по смисъл и се явява еманация на свобода на човешкия дух.

Инсталацията със старинна масичка от 50-те представена в Гьоте институт в София с проекта ми „Наш! Музей на диванните войни“,2015

– Христо Явашев се дистанцира от България. Защо се опитвате да го върнете на българите?
– Бих искала да спрат „диванните” войни около неговата личност и конкретно постоянното ровичкане в неговия етнически произход.Смятам,че има много какво да се коментира относно неговото творчество, но не и в тази приземена плоскост.Той всичко е казал с творчеството си и бих предпочела хората да обсъждатсамите му произведения, отколкото да продължават да дъвчат дъвката дали е патриот или предател.Все повече художници напускат родината си и избират да живеят в страната, в която се опитват да реализират таланта си. Светът се променя и става все по-глобален. Трябва да се уважава тяхното право на избор.

Една от 6-те акварелни рисунки от серията „Аутентични типове“, върху която Кристо е представен като типичен българин от Габрово. Част от същия проект.

– Вие сте член на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи, издател на сатиричния в-к „Праспрес“. Какво Ви подтикна към това начинание, когато вестникарството замира?
– Аз съм член на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи.Създадохме това обединение поради факта,че във времената на демокрацията по-голямата част от медиите ни се озоваха под контрола на една олигархична фамилия, която окупира медийния пазар и установи почти 90% монопол над разпространението.Страната ни се спусна в класацията за свобода на словото, направена от международна организация „Репортери без граница“ на позорното 113-о място(сега сме на 109-о). Работата на карикатуриста, който е един вид критик на проблемите в обществото, беше станала абсолютно невъзможна в печатните издания,подчинени на тази известна фамилия. Така решихме да създадем собствен печатен орган„Праспрес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи, в който ще можем свободно да се изказваме по наболелите за обществото ни теми. Държим все още изданието ни да бъде върху хартиен носител, защото бихме искали да стигнем до колкото може повече българи, включително и тези, които нямат персонални компютри.Монополът на г-н Пеевски се оказа непробиваем и сега ние се опитваме да изградим алтернативна мрежа за разпространение.

– Смятате ли, че карикатурата все още кара хората да осъзнават обществените проблеми?
– Самият факт,че хората търсят „Праспрес” показва,че те имат голям глад за истина. Имат нужда от коректив на сегашното управление. Хората искат да участват и тяхното мнение да бъде чуто. Очевидно е,че не го намират в пеевските вестници.

– Върнахте ли изгубения смисъл в словосъчетанието „свободно слово“?

– Карикатуристът е опозиционер на всякаква управляваща власт. Това е неговата основна задача. Разбира се управлаващите не биха искали да бъдат критикувани. Биха предпочели премълчаванията на техните деяния. „Прас прес” засега е единственото в страната наистина свободно издание. Ние нямаме спонсори, а значи и нямаме зависимости. Ние не сме под крилото на някоя партия и няма как да бъдем „опитомени“. Управляващите политици нетрябва да забравят,че те не са господари, а са избранници на народа, че тяхната задача е да служат на хората и като служители могат и трябва да търпят критики. Просто всеки да изпълнява задачите си.

– Срещате ли разбиране и подкрепа от страна на обществеността?
– Да, хората ни подкрепят. Помагат с каквото могат. Самата алтернативна мрежа за разпространението е изплетена от подобни помощи. „Прас прес” намира точки на разпространението, неподвластни на монополната структура. Разпространяват ни галерии, книжарници, малки частни квартални магазини, отделни частни разпространители. Благодарни сме на всички и се надяваме всички заедно да работим за наистина свободна България.
Интервю на
Драгомира ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Бих искала да спрат „диванните” войни около Христо Явашев-Christo"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*