Синът на Мусолини умира в лудница

Бенито Мусолини със съпругата си Ракел и децата си

Александра Мусолини

Италианският фашистки диктатор Бенито Мусолини е един от многодетните бащи сред европейските държавни глави на ХХ век. Той има два брака, четирима сина и две дъщери. През 1914 г. 31-годишният Бенито се жени за красивата козметичка от Милано, Ида Далзер. На следващата година им се ражда син, когото кръщават Бенито Албино. Само два дни след раждането му обаче, родителите се разделят и на 15 декември бъдещият диктатор сключва втори брак с Ракеле Гуидо. Каква е причината за тази раздяла и днес, 103 години по-късно, остава в тайна.
През 1926 г. когато Мусолини вече е начело на властта и е установил фашистката диктатура в Италия, първата му съпруга Ида иска среща с него. В противен случай заплашва да разкаже как той е взел огромен подкуп от френското правителство по време на Първата световна война. Това означава диктаторът да бъде арестуван, свален от властта и обвинен в държавна измяна. Ето защо се налага непокорната Ида да бъде принудена да замълчи. Тя е отвлечена и откарана тайно в лудница, където през 1937 г. умира. Като официална причина за смъртта и е записано „мозъчен кръвоизлив“. Синът й също е отвлечен и е настанен в приют за деца сираци. След като навършва пълнолетие, Бенито Албино се записва в италианския Кралски флот. Младият кадет обаче непрекъснато се хвали пред колегите си, че не е кой да е, а син на самия Дуче. След като няколко пъти е предупреждаван от фашистите да спре с това, Бенито Албино е изхвърлен от флота и е настанен принудително в приют за психично болни в градчето Момбала, край Милано, където умира през 1942 г. Смъртта му и днес продължава да е обвита в тайна. Никой така и не е виждал смъртния акт на сина на Дучето. Според разказите на хора, претендиращи, че са запознати със случилото се, младият мъж бил отровен със смъртоносна инжекция, удушен през нощта с възглавницата или открит обесен в стаята си. Кой от тези разкази е верен и дали въобще има такъв, не е ясно.

Бруно Мусолини

Втората съпруга на диктатора Мусолини, с която той сключва брак през декември 1915 г. е Ракеле Гуидо. Тя му ражда трима сина и две дъщери. Ракеле остава със съпруга си чак до смъртта му, търпелива и вярна, въпреки многобройните му любовни похождения, връзки и изневери. След края на Втората световна война съпругата на диктатора успява да избяга от Италия, но е арестувана в Швейцария и освободена след няколко месеца. Завръща се в родината, където отваря ресторант. Чак до смъртта си през 1979 г. тя получава пенсия от Италианската република.
Първородната дъщеря на диктатора, Еда Мусолини е родена на 1 септември 1910 г. цели 5 години преди родителите й да сключат официално брак. Еда се омъжва за граф Галеацо Чано, министър на външните работи в правителството на баща й. По време на Втората световна война работи като медицинска сестра в Червения кръст. Съпругът на Еда обаче се включва в опозицията срещу своя тъст и се замесва в нападението с граната срещу Дучето. На 11 януари 1944 г. граф Чано е разстрелян. Еда напуска Италия и бяга в Швейцария, като отнася дневниците на съпруга си, които предава на американските окупационни войски. След края на войната Еда се връща в родината, където е арестувана и осъдена на две години заточение. Умира на 9 април 1995 г. в Рим.
Най-големият син на Мусолини, Виторио, е роден на 27 септември 1916 г. Като младеж избира военното поприще и постъпва като летец във ВВС. Участва в три войни: италиано-етиопската, Гражданската в Испания и Втората световна. След това изненадващо се обръща към киното и започва да пише сценарии под псевдонима Тита Силвио Мурсино. Сред режисьорите, които филмират сценариите му, са бъдещите големи имена на световното кино Фелини, Роселини и Антониони. Най-големият син на италианския диктатор умира на 12 юни 1997 г. в Рим.

Романо Мусолини

По-малкият му брат Бруно е роден на 22 април 1918 г. От ученическите му години до нас е достигнал един доста любопитен случай. На въпрос на учителката към децата в час какъв човек никога не може да управлява и командва, 9-годишният Бруно смело отговаря: „Има двама души, които никога не могат да командват. И това са кралят и баща ми“. Очевидно синът доста слабо е познавал баща си, който повече от всичко на света е обичал да командва и се е справял доста успешно с това занимание. Като младеж Бруно Мусолини също се насочва към армията и едва 17-годишен става най-младият военен пилот в Италия. На 7 август 1941 г. самолетът, който той управлява, се разбива край летището Сан Джусто в Пиза. Петима от членовете на екипажа са ранени, а трима, сред които и Бруно, загиват.
За разлика от по-големите си братя Романо Мусолини никога не си е падал по военните игри. Той е привърженик и ценител на изкуството и обожава джаза. При това не само като слушател, а и като изпълнител. През 1956 г. издава дебютен албум, а няколко години по-късно създава и своя група, с която тръгват на турнета. През 1962 г. Романо Мусолини се жени за Анне Вилане Шиколони, родната сестра на актрисата София Лорен. През 2004 г. в Италия излизат мемоарите на Романо под заглавието: „Моят баща, Дучето“.
Най-малката дъщеря на диктатора Мусолини Анна Мария през целия си живот има проблеми със здравето. Като малка тя прекарва полиомиелит и оттогава често страда от тежки пристъпи на депресия и нервни кризи. След края на Втората световна война Анна Мария опитва да избяга с майка си, но са арестувани и заточени за три години в Иския. След като наказанието изтича, Анна Мария започва работа като музикален журналист в радио RAI. Умира на 25 април 1968 г. от рак на гърдата и е погребана до баща си в семейната гробница в Предапио.
През 2003 г. един друг член на фамилията Мусолини отново възкресява фамилията. Внучката на диктатора, Алесандра, официално обявява, че създава своя партия, с която ще участва в политическия живот на Италия. Родената през 1962 г. Алесандра е дъщеря на третия син на диктатора, Романо, а нейна леля е актрисата София Лорен. Завършва кинорежисура, снима се в няколко епизодични роли в треторазредни филми и два пъти е на корицата на Плейбой. През 1982 г. внучката на Мусолини издава албума „Аморе“, който обаче е посрещнат доста негативно от критиката и е пуснат в продажба само в Япония. Няколко години по-късно, когато Алесандра решава да се впусне в политиката и отново попада под светилните на прожекторите, този неизвестен албум изведнъж се превръща в колекционерска рядкост.
Алесандра Мусолини се хвърля надолу с главата в политиката. През 1992 г. става член на неофашистката партия Италианско социално движение. Три години по-късно е депутат в италианския парламент от партията Национален алианс. През 2003 г. избухва жесток конфликт между нея и лидера на Алианса, Джанфранко Фини. Причината е изказване на Фини, в което той нарича фашизма „най-голямото зло на ХХ век“. „Аз не мога да простя на този човек думите му и това, което се случи с моя дядо“, заявява Алесандра и напуска Алианса на Фини. Седмици по-късно тя обявява създаването на партията Социално действие, която определя като националистическа. Според политическите анализатори в Италия обаче, тя е чисто неофашистка. В коалиция с още две националистически формация партията на Мусолини участва в изборите за евродепутат и дори успява да спечели един мандат, който е даден на Алесандра. На местните избори през 2005 г. обаче коалицията, в която е Социално действие, търпи провал. Това предизвиква сериозно брожение сред членовете й. На изборите през следващите няколко години партията влиза в различни коалиции, но отново не успява да спечели доверието на хората. На 29 март 2009 г. Алесандра Мусолини обявява сливането на партията си с движението Народът на свободата на Силвио Берлускони.

Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "Синът на Мусолини умира в лудница"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*