Светците градушкари – злодеи или лечители

Свети Елисей

През юни църква чества светците Въртоломей, Елисей и Вит/Вид, в народната традиция техните образи за различни и любопитни

Обидимски манастир Свети Пантелеймон

В християнския календар на 11 юни се чества Св. Въртоломей, той е един от четиримата светци градушкари, затова този ден се празнува в негова чест като защитник от град, гръм, светкавици и суша. По традиция не се работи, за да се предпазят посевите от градушка, в небето на този ден се появява Квачката (Власи, Плеяди), която влияе зле на домашните животни. За да се предпазят хората и добитъка от зловредието им се месят питки и се раздават по съседите. В народните представи св. Вартоломей (по народному св. Въртоломей) е брат на св. Елисей (Лисо) и на св. Вида (Видовден). На техните празници в някои краища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата. Те също се почитат като защитници от природните бедствия. Поговорката „ще дойде Видовден” (в смисъл: ще се разбере истината) остава във връзка с гаданията, но и също с глагола виждам (видя). В някои райони празникът Лисо (св. Елисей, 14 юни) е в чест на болестта лисо, от която опадва косата на човек (олисява). Меси се обреден хляб (колач) и се раздава на близките. Болните се лекуват с баяне, билки, опушване, поливане или наричане.

Свети Въртоломей

Празнуването на летния Въртоломей (Върти-удри или Върти-сучи) е своеобразно продължение на летния Тодоровден. В центъра на обредността стои защитата от летните градушки и суши. Не случайно в народните представи св. Въртоломей е един от главните помощници на св. Илия-градушкар. А всички светци- градушкари имат предхристиянски черти, олицетворяващи слънчевия небесен огън. Защитните функции на тази обредност се изразяват в забраната за работа, както и раздаването на житната жертва – за омилостивяване на митичните сили (Квачката, Лисо) и за измолване закрилата на св. Вартоломей.
Св. Елисей (Лисе, Лисо) се чества на 14 юни. Почита се за предпазване от град, защото Св. Елисей е един от четиримата градушкари – Герман, Въртоломей, Лисе и Вида, които водят тъмните облаци, пълни с градушка, а зимно време – виелици. Празнува се за предпазване от болестта „лисо”, т.е косопад. Духът, който предизвиква и може да излекува тази болест се нарича Лисо. На този ден всички, които имат подобен проблем палят свещи, а също така ходят на полето и се поливат с вода от лековити билки.

Природен резерват „Патлейна“

В църковната триада на 15 юни се отбелязва Видовден. В народните представи това е ден, на който се тачи Вида, сестрата на градушкарите Вартоломей и Елисей. Спазва се забраната да не се работи. В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че по този начин човек ще е здрав и весел. Народното вярване е, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове и за това трябва да се празнува Видовден, „за да не види Господ греховете”. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!”

Природен резерват „Патлейна“

Според Лилия Старева „Български светци и празници” тези светци принадлежат към градушкарска свита на св. Илия, се отличават и със своите лечителски способности. При някои от тях това е кодирано още в биографиите им, тъй като приживе те са били лекари или чрез поредица от чудотворни постъпки са успели да излекуват една или друга болест. Това се отнася в най-голяма степен за св. Пантелеймон, за братята безсребърници Козма и Дамян, за пророк Елисей и апостол Вартоломей, за св. Вит/Вид и донякъде за св. Марина.
Култът към Великомъченик Пантелеймон (в превод името му означава Всемилостив), роден през ІІІ в., в гр. Никодимия – Мала Азия, добива широко разпространение във Византийската империя още през V – VІ век. Историческите извори свидетелстват, че по това време в околностите на Константинопол има четири църкви и три манастира, носещи неговото име. Изграденият в края на ІХ в. от княз Борис манастир край Охрид също има за патрон св. Пантелеймон. Българските археолози предполагат, че с името на светеца се свързва и комплекса Патлейна, разположен в близост до столицата на Втората българска държава – Търново.

Църква Свети Пантелеймон, град Видин

Народната етимология свързва името на светеца с две основни представи, подчинени на смисъла на глаголите „патя” и „пътувам”. На празника му стопаните не бива да работят нищо вкъщи и на полето, против патилото (да не патят, страдат, теглят). Народът назовава светеца и пътник, защото според поверието в неговия ден прелетните птици се стягат да отлетят на юг. Често се казва, че „св. Пантелеймон облича кожуха си и заедно с щъркелите отива да донесе снега”. Представата за отлитащите птици е понякога календарно отнесена и към празника на седемте братя Макавеи (1 август). Лечителският аспект в народния култ към св. Пантелеймон е по-силно изразен в обредността на населението от Тракия. В навечерието на неговия празник, познат там още къто Църнея Пантелея или лих (лош) ден, болни и недъгави хора отиват да пренощуват край едноименния параклис, извор или оброчен камък на светеца. В Странджа и по Южното Черноморие страдащите събират сутринта росата, образувала се върху листата на смокиновите дървета. Изпиват я с надеждата за близко изцеление. Там край свещените места на свети Пантелеймон селяните правят панагир, придружен с кръвно жертвоприношение и обща трапеза. Курбани обричат предимно болни хора. Жертвеното животно обикновено е коза, животно, което според народната митология се осмисля като превъплъщение на дявола е не „става за курбан”.

Оставете първия коментар към "Светците градушкари – злодеи или лечители"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*