Събраха в изложба сабите на българските войводи

Револверните саби на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, белгийско производство

Оръжията на Левски, Ботев и Раковски една до друга във великотърновския музей

Сабите на войводата Иван Кулин. Горе – подарената му от султана.

48 хладни оръжия, принадлежали на най-великите български хайдушки войводи и революционери, показва на специална изложба Регионалният исторически музей във Велико Търново. Оръжията са собственост на различни музеи в страната, но за пръв път се събират на едно място. Сред експонатите са сабите на националните герои Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, дейци на Априлското въстание, хайдушки главатари и др. борци за национална независимост. Докосването до всяко едно от тези оръжия е уникално, а историите им са изпълнени с драматизъм и героизъм. Директорът на музея Иван Църов признава, че уреждането на изложбата е било доста трудно, тъй като някои от колегите му в страната не искали да се разделят със сабите си и се наложило да бъдат убеждавани.

Горе – една от трите саби, смятани, че са били на Христо Ботев. Долу – сабята на Георги Раковски, открита зазидана в стена на стара къща.

Най-старата сабя в музейните витрини е тази на великотърновеца Велчо Атанасов-Джамджията, организатор на Велчовата завера от 1835 г. Съзаклятието е предадено малко преди да избухне и Джамджията и част от другарите му са обесени в Търново на 4 април същата година, а останалите са заточени. Сабята на Джамджията най-вероятно е изработена в чужбина и наподобява с извивката си турски ятаган. Доста интересни са сабите на двамата хайдушки войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, съхранявани в музея във Варна. Те са поръчани от войводите на румънски търговец, който ги купува от оръжейник от белгийския град Лиеж. От запазената фактура за продажбата им става ясно, че двете саби са с поредни номера – 345 и 346. Те са от типа „Левоше” и са изработени от фирмата „Хенри Хусенс и синове”. Другото интересно за тези оръжия е, че те са от т.нар. револверни саби. В тях са комбинирани хладно и огнестрелно оръжие с 6 патрона и с тях може едновременно да се сече и стреля. Върху сабята на Караджата при изследване, правено през 1983 г. от специалисти от Института по криминалистика, под никела на острието са открити и инициалите на войводата „Ст. К”. Самата сабя е дадена като дарение на музея в Русе през 1988 г. от силистренеца Георги Георгиев. Сабята е намерена в началото на ХХ в. при разрушаване на постройката на бившето турско кеседжийство в Русе и е предадена на тогавашния окръжен управител на града Димитър Мантов. Хладното оръжие на Хаджи Димитър пък след убийството на войводата на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г., заедно с револвера, телескопа му и един сноп писма са изпратени на Митхад паша в Русчук.

Гравираната сабя ятаган на Жельо войвода

Друго оръжие с любопитна история е сабята на идеолога на българската национална революция Георги Раковски. Тя е открита зазидана в стара къща в русенското Ново село през 1955 г. от Гьоко Йорданов, който дава намереното ръждясало оръжие на селския ковач, за да му направи от него нож. Когато ръждата пада, се вижда, че върху острието е гравиран със злато надпис на два реда „Сава С. Раковски 1 май 1854 год.” Самото оръжие е с дължина 96,5 см. Според историците вероятно при арестуването на Раковски през 1854 г. сабята му е останала у турските чиновници. Как обаче е стигнала до Ново село и от кого е била зазидана в стената на къщата, не се знае.

Сабята, щикът и камата на Васил Левски

Най-голям интерес в изложбата безспорно предизвикват личните хладни оръжия на Васил Левски и Христо Ботев. Всъщност от Апостола са представени не едно, а цели три негови оръжия: сабя с кания, щик и кама. Сабята на българския национален герой е с дължина 87 см с дървена ножница с метален обков в долния и горния край. До 1967 г. тя се пази в скривалището на Левски в Троянския манастир. След изграждането на музей „Васил Левски” в Ловеч е предадена в него. Там се пази и камата, с която Дякона никога не се разделял при пътуванията си из България. За сабята на Ботев претендират три оръжия. Първата е сабя, открита в началото на ХХ в. в Черепишкия манастир. Тя е имала жълта ножница и сърмени каиши. Тя е била предадена със счупена цинкова кания, имала е сиво-ръждив цвят, в средата и е издълбан гербът на Румъния, което показва, че тя е от сабите, с които по онова време са били въоръжени румънските офицери. Дълга е 1,3 м, а само дължината на острието е 89 см. Според запазената история сабята на войводата е била донесена в манастира от неговия четник Перо Македончето, който я предава на игумена Герасим да я пази. През 1940 г. сабята е показана на брата на войводата, Кирил Ботев, който обаче не може да каже със сигурност дали това е сабята на батко му. Наред с нея още две „претендират” да са били на Ботев. Едната е кавалерийска, френски модел, предадена на Военния музей през 1938 г. от баба Петра Петрова от Зверино, Врачанско, която твърди, че й е дадена от един от Ботевите четници. Третата сабя е руска шашка, тип казашка с дължина 89 см и инициали „Хр. Б.”
Според шефа на търновския музей Иван Църов най-интересната сабя на изложбата е тази на Жельо войвода. Тя е правена по поръчка, като от едната страна на острието е гравиран надпис: „Българино, братко мой, ти от турчин ся не бой. Вземи сабя, върви на бой”, а от другата страна има надпис: „Смърт или свобода” и изображение на лъв. За най-красива пък може да бъде определена сабята на войводата от Северозападна България, Иван Кулин, организатор на няколко бунта и участник в освободителните войни в съседна Сърбия. Той е бил изключително влиятелен в региона и сабята му е подарък лично от турския султан. На изложбата е показана и сабята на знаменития свещеник поп Грую от с. Баня, когото самият Бенковски определя за „заклинател на априлските въстаници“. Изложената в търновския музей сабя е била целувана от хората, обрекли живота си на свободата на България и загинали за нея.

Тесакът (къс меч) на Захари Стоянов

Регионалният исторически музей във Велико Търново също е извадил от оръжейния си фонд общо 28 саби. Сред тях са сабята и ножът на Филип Тотю. Повечето от тях са на въстаниците от четата на поп Харитон и даскал Бачо Киро. Те са правени от ковач от павликенското село Мусина в навечерието на битката срещу поробителите и това се вижда по грубата им изработка. Въпреки това обаче с тези саби въстаниците са се отбранявали цели 9 дни, преди да бъдат разбити. Последният експонат, който постъпил в търновския музей специално за изложбата, е ятаганът на отец Матей Преображенски-Миткалото. Предоставен е от семейство от Ново село, което е пряк наследник на рода на Миткалото. Фамилията е пазила много от вещите на прочутия българин, но с годините като ценна светиня е останал само ятаганът.

Ботев и четата му слизат на българския бряг

Експозицията включва и 14 литографии, пресъздаващи най-важните събития в онези години, като залавянето и обесването на Васил Левски, четата на Ботев на парахода Радецки, клетвата на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, посрещането на четата на Фили Тотю в село Бутово, вечерта преди битката при Върбовка и др.
Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "Събраха в изложба сабите на българските войводи"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*