2 тона суджук изядоха в Горна Оряховица

Обилният дъжд не помрачи всенародното веселие и купона

Повече от два тона суджук изядоха по време на тазгодишния традиционен празник на вкусния месен деликатес в Горна Оряховица. Празникът се провежда за 11-а поредна година и въпреки проливния майски дъжд, събра десетки любители на мръвката. Още в ранни зори в градската градина се разнасяха апетитни аромати, а върху нажежените скари цвърчаха зачервените подкови, пържоли, кюфтета и кебапчета.
Официалният старт бе даден от кмета на общината инж. Добромир Добрев. „Само за няколко години Празникът на горнооряховския суджук доби национално значение и широка разпознаваемост. Това ни дава повод за гордост и удовлетворение от осъществяването на нашата първоначална идея – да съхраним и продължим традицията, завещана ни от горнооряховските суджукари и да я предадем на бъдещите поколения“, каза в словото си инж. Добромир Добрев. На откриването на празника присъства цялото ръководство на местната община, както и народният представител инж. Клавдия Григорова-Ганчева, зам.-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова, председателят на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов, кметове и председатели на общински съвети от областта. Въпреки лошото време под чадърите и шатрите бързо се насъбраха хора, които се наслаждаваха на музикалните изпълнения, с халба бира в едната ръка и забоден на вилица пресен ароматен суджук на скара, в другата.
Суджукът от векове е запазена марка на Горна Оряховица. Първите сведения за производството му са отпреди 500 години. На път за Цариград Рустем паша се отбил да пренощува в Горна Оряховица и бил нагостен с месния деликатес. Пашата толкова го харесал, че занесъл от него и на султана да го опита. През XVIII век суджукът е бил познат под две наименования: сара и смарлама. Първият се приготвял само от най-вкусното месо, а към втория се прибавяли лой и изрезки. Горнооряховският суджук постепенно започва да се изнася и извън българските земи, а през 1861 г. печели отличие на стопанското изложение в Торино. През XIX век освен традиционния суджук, имало и такъв с канела, с лук, с бял и черен пипер. Цената му била три гроша оката. От търговските тефтери от онова време се вижда още, че в Горна Оряховица се произвеждали около 50 тона суджук годишно. Преди няколко години трите фирми от града успяха да регистрират пред Европейската комисия марката „горнооряховски суджук“ като „запазено географско название“ и вече единствено те имат правото да произвеждат деликатес с такова наименование. Горнооряховският суджук се посреща изключително добре в Европа и вече е превзел пазарите на Испания, Германия, Гърция и Холандия.
Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "2 тона суджук изядоха в Горна Оряховица"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*