Странджански разкази – Цветелина Георгиева

Смесен магазин в странджанска махала

Предлагаме ви едно пътуване из земята на долмените, нестинарите, аязми със светена вода и древни култове

Устието на Велека

Няма друга част от България, която ме е привлича с такава неотменима сила като Странджа. Имах късмет почти всяка година я посещавам и да откривам нови интересни места. В Странджа ли съм, усещам невероятен прилив на щастие, връзка с миналото, спокойствие и хармония.
В дните преди тръгване ме обхваща нервно напрежение, трепетно очакване и нетърпение. В тези дни сама не разчитам себе си, не знам дали у мен говори страстта на пътешественика или Странджа ми праща своята мистичен знак, че ме чака. В очерците по български фолклор на Михаил Арнаудов откривам описание на подобно състояние у нестинарите, когато ги прихваща и трябва да навлязат в огъня.
Магията на привличането е толкова силна, че когато съм там, не избирам пътищата, по които да стигна до набелязаната цел. Втурвам се по обмисления маршрут и наистина попадам в очарователно пусти места. Понякога ми се иска да се заселя в махала с десетина къщи и параклис и да обикалям из древната езическа земя, неподвластна и до днес на ортодоксалното християнство.
Една година решихме да отидем до Малко Търново, навлязохме в път, означен на картата като първокласен, за съжаление, ужасно разбит. Бяхме стигнали навътре в лоното на Природен парк „Странджа”, за да се връщаме. Не ни оставаше друго освен да продължим в упорит слалом между дупките. Така съвсем случайно стигнахме до една махаличка. Тя си изглеждаше като съвременно българско село, но се състоеше само от десетина къщи, смесен магазин и параклисче. Въпреки че къщите бяха десетина, имаше контейнер, явно сметосъбирането и ту бе организирано, а по къщите бяха накацали антени на Булсат. Всъщност трябва да се каже, че в обновяването на църкви и параклиси, личи едно солидно християнско усърдие. Цивилизация, какво да се прави!

Странджанска махала

За да видиш истинската тайнствено-очарователна Странджа с гъстите гори, свещени аязми в мрачни и влажни долчинки и малки параклисчета, трябва да се отделиш дори от разбития „първокласен път” и напълно да напуснеш цивилизацията.
Винаги съм мислила, че Странджа крие неразгадани тайни. Всъщност, ако я посещаваш редовно, тя ги разкрива една по една. Скъперница е, или може би и тя иска да ме вижда по-често.
Много отдавна ги мисля тези „Странджанските разкази” и ми се иска да ги започна с една легенда. Ще я преразкажа накратко, не помня дали някой ми я разказа или я прочетох някъде. Все още из крайморските странджански курорти може да намерите някой възрастен чичко, който с удоволствие разказва местни легенди и предания. Те вече не са предназначени за етнографи и етнолози, а за туристите, но все така крият очарованието на древна земя в делничната реч.

Параклисче

Според легендата Странджа била по-малката сестра на Стара планина, не се намерил за нея жених и затова тя избягала на изток. Обличала се като овчар – кехая, препускала с конче, плувала като делфин. Много обичала да разговаря с работещите по нивите хора. Затова те й се отблагодарявали като хвалели нейната доброта и мъдрост.
Един ден до дома й дошли чернокожи люде, поискали прочутата вече Странджа за жена на своя султан.
Докато се чудела как да се избави от нечаканите сватове, тъмни облаци закрили небето и започнала страховита буря. Тя била толкова силна, че разтърсила сушата, която се въздигнала на десетки места. Когато поразията утихнала, хубавата мома разбрала, че провидението я е отървало от сватовниците.
Така според легендата се образувала вековната планина, която взела името на първата заселница – Странджа. За да пазят земите си от нечакани и нежелани гости, хората изградили много калета и крепостни стени. Те станали вечна стража на хубавата българска земя. Странджа освен земя на мистика и странни езически ритуали била убежище на славни хайдути и войводи, възпети в приказки и легенди.

Белинташ

Странджанската земя е осеяна с долмени. Мегалитните светилища били древни обсерватории, от които наблюдавали небето, за да предпазват реколтата. Тайнствено очарователни са зелените води на реките Велека и Ропотамо, които прорязват недрата на магическата планина. Невероятно причудливи са устията им при морето. Ако пътуваш с кола от Приморско към Резово, няма да може да откъснеш очи от най-невероятните заливчета.
За съжаление крайморска Странджа се застроява все по-интензивно и много скоро няма да се отличава от Слънчев бряг. Какво да се прави, през годините разбрах, че с презастрояването по морето и в планините, обществото ни няма желание да се пребори. Още известно време ще останат някои пусти кътче, които да ни приютяват някоя година. След това за мистиката на Странджа ще четем само в книгите.
Може би е добре да се знае, че езичеството в Странджа се е съхранило и стигнало и до наши дни, защото там почти няма преселено население до много късен исторически период. Рупците, най-старото местно население, могат да се разглеждат като преки потомци на древните траки. За съжаление, туризмът днес подпомага унифицирането и на странджанската земя.

Велека – незабравима красота

Моите разкази ще се опитат да открия остатъците от древните традиции в живота днес. „Странджанските разкази” ще разказват за съхраненото минало и за това как то скъпернически се открива пред най-търпеливите любители.

Оставете първия коментар към "Странджански разкази – Цветелина Георгиева"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*