Документалните истини и откровенията на Тодор Билчев

През 2014 и 2015 г. обретенчанинът издава две задълбочени краеведски изследвания за родното си село

Тодор Билчев

Културният деятел ТОДОР БИЛЧЕВ, който работи в Държавен архив – Русе е автор на есеистична публицистика, както и на поетични творби. Плод на неговото даровито перо са много документално-исторически книги, между които „Филип Тотю – личност, дейност, документи”, „Захарий Стоянов – редактор и издател”, „Иваница Ангелов Иванов – съзаклятник и банкер”, „Епископ Андрей Велички – митрополит Андрей Нюйоркски. 1928 – 1972 г.”, „Добруджа и Ньойският договор. 1917 – 1919 г.”, „Духовни спомени. Иван Коларов. Кънчо Бакалов.”, както и стихосбирките „Есенна жътва”, „Празниците на Духа”, „Прашинки от Безкрая” и „Светлина в душата ми погледна”.
Ще отбележа също, че Тодор Билчев е публикувал над сто научни съобщения и безброй научнопопулярни статии в специализирани научни издания и местни и централни вестници и списания. За обширната си краеведска популяризаторска дейност той е лауреат на Националната литературна награда „Светлоструй” за 1995 г.
Искам да подчертая, че в посочените по-горе книги и творби стилът му е колоритен и прецизен, свеж и емоционален.
Ще се спра на някои от най-новите книги на Тодор Билчев, които ми направиха силно впечатление. Това са задълбочените му краеведски изследвания „СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО НА ОБРЕТЕНИК (1878 – 2015 г.) и „ЦАНКА ИЛИЕВА – СПОМЕН И РЕАЛНОСТ ЗА ОБРЕТЕНИК (1944 – 2014 г.). Преди всичко искам да изтъкна, че в родното краеведение, където се проявяват редица даровити краеведи, не се забелязва да се е появила интересна книга за този трагичен апокалипсис на земеделието ни в края на миналия и началото на този век, още повече, че България от държава със завидно земеделие се срива до бедстваща страна. И почти единствен като творец и краевед Тодор Билчев в последните години издаде някои свои книги, в които ярко и документално аргументирано разказва за тази съвременна българска драма. В книгите си „Селското стопанство на Обретеник” и „Цанка Илиева – спомен и реалност” той с гордост разкрива оня светъл възход на българското земеделие, преди да бъде сполетяно от разрухата. И макар че продължаваме да сърбаме горчивата попара, дето няма край, и която ни надробиха след 1989 г. тези, които, като че ли, вече сме позабравили, в книгите си творецът Тодор Билчев ги посочва чрез думите на бившите родни селскостопански деятели. Ето какво казва неговият съименник Тодор Билчев, бивш председател на Обретенското ТКЗС: „През 1991 г. от трибуната на Народното събрание тогавашният председател Александър Йорданов се провикна като демон: „Трактористи, вземете си тракторите, ще станете богати!”.(Цитирам буквално неговите думи) А другият народен представител, Стефан Савов, изрече от трибуната ето тези слова: „Дайте нивите на селяните, да копат, да копат, да копат!”. „Президентът Желев пък уточни, че нивите трябва да се върнат в „реални граници”. Това, което казвам е документирано в архивите на Народното събрание. Гледах по телевизията как тези господа дадоха „карт бланш” на правителството да унищожи селското стопанство и цялата българска икономика. И успяха, не без външна намеса, естествено.”
Книгата „Селското стопанство на Обретеник” всъщност е едно огледало на стопанския и духовния възход на България през втората половина на ХХ в. Илюстрирана е с десетки автентични снимки от трудовия и духовния живот на с. Обретеник, Русенско, на ръководителите на ТКЗС, механизатори, комбайнери, животновъди, трудови герои… И всичко това в днешно време го няма…
Другата книга, за която стана дума – „Цанка Илиева – спомен и реалност за Обретеник” – съдържа последователен и подробен коментар от Т. Билчев, който разказва за неуморната дейност на тази жена, посветила живота си на своето село. Ето какво казва тя за себе си: „Гордея се, че съм дала своя принос за разгръщането на културно-масовата дейност в селото, за откриването на музейната сбирка, за откриването на първата в Русенска област селска картинна галерия с дарени картини от родения в Обретеник писател Иван Коларов… През целия си 38-годишен трудов стаж съм сътрудничила на различни вестници и списания – окръжни и национални, както и на окръжния радиовъзел и – сътрудник на БНТ – София”.Особен интерес представляват поместените в книгата нейни мемоари „Листопад на спомените”, свързани с кооперативния живот на будното селище. Затова в края им с болка тя пише: „След като се смени политическата система на 10.ХІ.1989 г. … къщите се изпразниха от хора и ограбиха от крадци. За една нощ събориха и ограбиха съблекалнята на стадиона, големия овчарник – за един ден, прекрасния голям лозарски сайвант – също, хижата в гората, която се гласеше за почивка на пенсионери и още много неща. ТКЗС бе тотално разорено – всеки тичаше да си търси земята, кравите, овцете, които колеха пред очите на всички и за два-три месеца ги изядоха.”
В „Листопад на спомените” Цанка Илиева с вълнение разказва за пълнокръвния живот на кооператорите. Открояват се със своята свежест и искреност творбите „Мама е спасила дете”, „Спомен от войната”, „Съдби човешки”, „Най-ценното”, „Бабина песен”, „В памет на Иван Коларов и Кънчо Бакалов”, „Моето село”, „Стоян Тончев”, „Кирил Дочев”, „Среща с големия музикант Любен Владигеров”, „Как завоювахме „Златната гъдулка”… Интерес представлява и „Календар на възхода на Обретеник”, където Цанка Илиева отбелязва важни моменти и събития в селището, като основаването на ТКЗС (1948 г.), водоснабдяването, електрифицирането и радиофицирането на Обретеник, откриването на книжарница, родилен дом, детски ясли, картинна галерия…
Като културен деятел, Цанка е рожба на материалния и духовен подем на българското село. Тя е закърмена с добродетелите и гордия, успешен устрем на социалистическа България и е всестранно развит нов човек. Тя е надарена с дар-слово и сътрудничи с интересни материали на пресата.
В епилога си към книгата Т. Билчев пише, че „освен документално-историческа, тя е и поетическа, защото поетиката на изказа във всичките публикувани документи сама по себе си създава онзи поетичен ореол на едно отминало, но пълноценно и достойно изживяно време.”
Откровено казано, не си спомням друг така обстойно като Тодор Билчев да е третирал в творчеството си насъщните проблеми на българския селянин.
И тъй като Тодор Билчев е поет по душа и сърце, ще си позволя да завърша с едно негово четиристишие:

Селце на хора горди и работни –
опърлена снага простряло сред полето!
Аз нося мириса на твоите цветя
и тръпката на плодната земя в сърцето!
Христо ЧЕРНЯЕВ

Билчев, Т. Селското стопанство на Обретеник (1878 – 2015), рецензент проф. д-р Л. Георгиев, Издат. GAIANA, Русе, 2015 г.
Билчев, Т. Цанка Илиева – спомен и реалност за Обретеник. Редактор Н. Бенин, Печат Форум Прес – Русе, Русе, 2014 г.

Оставете първия коментар към "Документалните истини и откровенията на Тодор Билчев"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*