Доц. д-р Борис Сакакушев: Всички специалности в нашия факултет се търсят от бизнеса и предполагат много добра реализация

Недостигът на кадри е сериозен проблем в региона и това вероятно оказва голямо влияние при избора на специалност

Зам.-деканът на Машинно-технологичния факултет в РУ доц. д-р Борис Сакакушев

Както „Форум“ писа, в рамките на XIX Русенско изложение в РУ „Ангел Кънчев“, на 11 май се проведоха кръгла маса и дискусия на тема: „Специалност „Строително инженерство“ на Русенския университет – състояние, проблеми перспективи“. Тя бе организирана от Машинно-технологичния факултет с декан проф. д-р Бранко Сотиров. На срещата бяха поканени представители на строителния бизнес от частни фирми и държавни организации, директори на професионални училища от Русе и други градове от страната и студентите, които бяха основен субект на срещата.
Тъй като голяма част от проблемите и интересите остана недоизказана, разговаряме със зам.-декана на Машинно-технологичния факултет в РУ доц. д-р Борис Сакакушев:
– Новата специалност както за Машинно-технологичния факултет, така и за РУ „Ангел Кънчев“, е „Строително инженерство“. Когато я създадохме за втори път (имало е първи опит, който по ред причини се е провалил – бел. а.), успяхме благодарение на гилдията на строителите. Проф. Дончев, проф. Ениманев бяха едни от основните външни двигатели извън факултета. Оказа се, че има голямо търсене в Русе и в региона. Само в 1 – 2 фирми в момента има строителни инженери, които са от старото поколение и вече са на пенсионна възраст. Почти всички, включително и фирмата, строила Канев център, нямат строителни инженери. Поради тази причина решихме да направим втори опит да създадем тази специалност. Започнахме от Експертния съвет, чиито председател бях аз, после създадохме учебен план на база проучвания от много водещи университетив Европа, САЩ, Австралия, Англия. Сега мога да кажа, че постигнахме добър баланс между това, което се изучава на Запад, като европейските стандарти в строителството – т.нар. евро кодове, и това, което изисква българският бизнес от един строителен инженер. До момента вече 3 пъти записваме студенти, бройките за държавна поръчка се изпълняват, даже имаме и учащи се платено обучение, което означава, че специалността е атрактивна и има кандидати за нея. Вече сме в очакване да завърши първият випуск и да видим каква ще е реализацията му, каква ще е оценката на бизнеса.
– Как бизнесът помага в това ваше смело начинание? На кръглата маса директно бе отправена покана от проф. Дончев за финансова подкрепа…
– Да, наистина досега такава помощ не сме искали от гилдията на строителите, защото до известна степен разчитаме на разбиране и подкрепа от ръководството на университета – досега винаги сме ги имали. Тази специалност не е типична за нашия университет. Ние я създадохме в технически факултет, но без материална база и на гола поляна, без нито един строителен инженер преподавател, като разчитахме, че докато текат общообразователните програми през първите две години, ще успеем да изградим едно звено, което лека-полека да развиваме. Първите стъпки вече са направени – двама колеги защитиха дисертации в областта строително инженерство, вече са главни асистенти, доктори, предстои им хабилитация. Именно затова досега не сме си позволявали да искаме финансова помощ от гилдията. При положение, че имаме проблем с кадрите, проф. Дончев предложи да се наемат двама хабилитирани преподаватели, които да водят специалните дисциплини, чиито заплати да се плащат от бизнеса. Не сме обмисляли все още това предложение, то е ново за нас.
Очакваме дарение на машина за безконтактно лазерно сканиране на конструкции на стойност около 200 хил. евро. Тя ще бъде базирана тук, във факултета, и на нея ще се обучават студентите от всички наши специалности. Друго дарение, отново от бизнеса, което очакваме, е на софтуер за управление на промишлени роботи (които вече имаме), на стойност около 150 хил. евро, който ще бъде инсталиран в компютърната зала, и отново е с предназначение за ползване от всички студенти на факултета.
– Предстои акредитация на специалност?
– Да, очакваме много тежка акредитация.
– Разкажете повече за технологичната база, с която разполагате…
– Създадохме лаборатория по изпитване на материали и конструкции, която е пълна със съвременна техника, включително и компютърна, с най-съвременния софтуер за обработка на информацията. В технологично отношение, смея да твърдя, че сме много добре.
– В последните години имаше отлив от инженерните специалности.Смятате ли, че отново ще станат желани за изучаване?
– Има такива индикации. По обясними причини инженерното образование се смята за тежко и не е атрактивно сред младите. В последните 2 години тенденцията на приема в Машинно-технологичния факултет се запазва. Недостигът на кадри е сериозен проблем в региона и това вероятно оказва голямо влияние при избора на специалност.
– Разкажете по-подробно за студентските стажове.
– Във всички учебни планове в нашия факултет има основно 2 летни стажа, които са след 4-ия и след 6-ия семестър. Това важи за абсолютно всички специалности. Отговорниците на тези стажове имат ангажимента да намерят фирми, да предложат индивидуален или групов план, по който да се движи всеки един студент по време на стажа. Накрая студентите се отчитат. Ако има фирма или работят в такава, в която биха могли да им осигурят стаж по специалността и е близо до населеното място по местожителството им, ние им даваме възможност да проведат стажа си там. През периода на стажа ние получаваме постоянно обратна връзка (по имейл, по телефон) от фирмите как се представя нашият студент.
Проектът „Студентски практики“ на Европейската комисия заедно с правителството е много полезен. Първият етап, който изтече преди 1 година, беше много успешен. Над 2500 наши студенти се включиха. Една много голяма част от тях по този начин си намериха работа. Изкараха си стажа и останаха. Сега в момента тече първата част на втория етап. Истината е, че студентите трябва да се интересуват повече.
– Как работите с директорите на средните училища относно подготовката на бъдещите кандидат-студенти?
– Ежегодно правим две срещи – лятна и зимна, с директорите на средните училища от Русе и региона, на които обсъждаме проблемите и изготвяме планове. Организираме съвместни състезания, вечери на специалностите, състезания по CAD-системи и др.
– Какви други специалности предлага Машинно-технологичният факултет?
– Във факултета има и други атрактивни специалности като „Материалознание и технологии“, например. Тук, в региона, има 4 – 5 фирми, които постоянно търсят такива кадри – инженери-технолози по материалознание и материали, които са наясно със заваряването, леенето, пластичната деформация. Няма кандидати за тази специалност. Бизнесът я иска, но няма кой да се учи. А колегите, които я водят, мога да твърдя, че са едни от малкото в университета на световно ниво – като знание, като интелект, като познаване на техниката… За младите не е атрактивно, макар че новите производства в тази област нямат нищо общо с това, което е било допреди 15 – 20 години. Все още родителите помнят маслото, стружките, мръсотията в производството и това се предава и на децата. Освен това стартовата заплата на един млад инженер в региона е около 1000 – 1200 лв., което е много доброначало. Всички специалности в нашия факултет се търсят от бизнеса, предполагат много добра реализация, но няма кандидати…
– Какво ги плаши, може би математиката…
– Да, вероятно е математиката… От разговорите с директорите в средните училища разбираме, че те имат същите проблеми. Всичко идва от незаинтересоваността на младите към т.нар. фундаментални науки. Математиката има приложение във всяка област и може би това ги плаши. Това явление се наблюдаваше на Запад преди 30 години, сега навлиза и тук. Но… насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш…
– Какво бихте казали на кандидат-студентите?
– Бих им казал да заповядат в Русенския университет, инженерството не е страшно! Съвременното инженерство използва техника, компютри, технологии, съвременните инженери се движат с бели престилки.
Интервю на
Драгомира ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Доц. д-р Борис Сакакушев: Всички специалности в нашия факултет се търсят от бизнеса и предполагат много добра реализация"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*