Ловчанлии градят паметника на легендарната Шипка

Мястото е връх Свети Никола, където преди 500 г. България пада под властта на турците

По време на Освободителната война през 1877-1878 г. битката за Шипченския проход е решаваща за изхода на войната. И веднага след нейното завършване във Велико Търново се поставя въпросът за построяване Паметник на победата.
Днешният град Калофер е основан до старо селище, наричано Звъниград. Според предание там е била подписана капитулацията на България пред Османската империя. Това твърди Славейков на заседание на Учредителното събрание при разглеждане на въпроса къде да бъде построен паметникът. Приема се да бъде на връх Свети Никола (наречен по-късно незнайно защо Шипка), защото е бил близо до мястото, където било поставено условието за подчинение на България под властта на турците. След Освобождението поради проблеми, които се създават от решенията на Берлинския конгрес, идват години на бурни победи и поражения. Сравнително късно започва реализиране на идеята за паметник на връх Свети Никола.
Строежът започва през 1926 г. при доста неприятни атмосферни условия. Той се строи по проект на архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев Берхатлиев по спечелен конкурс през 1925 г.
Александър Андреев е роден в Ловеч на 25.02.1879 г. и починал на 1.02.1971 г. в София. В Ловеч учил до ІІІ клас (сега VІІ). С държавна стипендия от 20 лева завършва Педагогическото училище в Казанлък през 1896 г. Две години бил учител в село Лешница, Ловешко(1896/1897 и 1897/1898). През 1903 г. завършва Рисувалното училище в София, където постъпва без никакви средства и живее в крайна мизерия. След това специализира в Мюнхен, Виена и Берлин. Повече от 20 години е скулптор на Етнографския музей в София. Той е пластичен майстор на портретите на Христо Г. Данов, Драган Цанков, Д. Желязков, д-р Петър Берон, Стоян Михайловски, Пею Яворов, Хаджи Димитър, Стоян Чилингиров и др. Създава монументалната 6-метрова фигура на орел, положен на представителната страда на дружество „Орел” в София. Александър Андреев е автор на фигурата на лъва, поставен на корниза на величествения паметник на връх Шипка. Увеличените размери на фигурата са разработка на скулптора К. Шиваров. Андреев е бил председател на дружество „Съвременно изкуство” (1915-1917 г.) и има заслуга за оформянето на изложбеното помещение на ул. „Раковски” 125 в столицата. Два пъти е бил председател на Обединените дружества на художниците. Къщата му в София се намира в полите на Витоша и в едно интервю с мъка отбелязва, че в Ловеч не е идвал повече от 40 години. Автор е на композиция от подвижния музей на Възраждането, която представлява заседание на Революционния комитет в Ловеч, начело с Левски и членовете на комитета Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Ангел Кънчев и др. Тази композиция била унищожена по време на бомбардировките над София през 1944 г. Такава композиция бил изработил и на тема „Ботевата чета стъпва на Козлодуйския бряг” и Печатницата на Любен Каравелов и Ботев”, като фигурите били в естествена големина и оцветени.
Друг ловчалия, който има активно участие за реализиране на идеята за построяване паметника на Шипка, е ген. Лазар Велизаров Манолов (1868 г. – 6 април 1941 г.). Син е на известния даскал Манол, който бил учител в Горнокрайското училище в Ловеч цели 18 години.
Лазаров е противоречива фигура, приеман и отричан дълго време поради участието му в Деветоюнския преврат през 1923 г. Достига чин генерал-майор от пехотата (1929 г.). Завършил е Военното училище в София през 1885 г. Бил е доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. По време на Балканската война е командир на дружина. През Първата световна война е комендант на София. През 1916 г. е командир на Първи пехотен софийски полк, с който участвал в кампанията в Добруджа. Председател е на Съюза за запасните офицери (1920 г.) и председател на централното му управление. След участието му в Деветоюнския преврат от 1923 до 1929 г. е комендант на София. През периода 1929-1941 г. е председател на Българския олимпийски комитет. Председател е и на инициативния комитет за набиране на средства за изграждане на паметника на връх Шипка, в състава на който влизали седем опълченци.
Строежът на паметника е започнат от майстор Илия Мъглов, родом от Колибите при Върбаново, но след като изградил 3-4 метра, работниците му се разбягали, уплашени от суровите планински условия за работа. По-нататъшното му изграждане е дело на майстор Пеньо Атанасов Колев от село Дралфа, Търговищко. Неговият род са бежанци от Ганчовец, които се заселват в горния край на селото. Баща му Атанас Колев Пенчев, е майстор-строител, работил при Колю Фичето и сам е построил сгради по нашите земи и в Цариград. Поп Иван съветвал бащата да даде сина си Пеньо (роден на 2 юли 1902 г.) в Рисувалното училище, че имал такава дарба. Той е бил шестото дете, родено от майка му Рада, родом от Игнатовци. Имал още четири сестри и един брат. Баща му, като бил още на 16 години, го завел по строежите и го направил майстор. През 1921 г. го вземат войник в сформираните Трудови войски в Шумен. Нареждал камъните по калдъръмените улици на града, работел каквото му възлагали и за акуратната си работа бил забелязан от инж. Харалан Стоянов, който го взел при себе си като помощник. Научил се да разбира чертежите и даже започнал сам да ги прави. А инженерът пред работниците го титулувал с обръщението „колега”. Така му останал прякорът „Инженера”. Квалифицира се и му дава документ да ръководи строежи до 5 милиона лева.
Един ден, в ранната пролет на 1928 г., архитект Минчо Заяков и Данчов го викат спешно в София и го питат:
– Наемаш ли се, Пеньо, да довършиш стоежа на паметника на връх Свети Никола?
Те го познавали от предишни строежи и били убедени, че само той може да го направи. Тогава майсторът бил на 26 години и решава да оправдае възложеното му доверие.
През април 1928 г. заедно с ген. Лазаров, архитектите Данчов и Заяков и касиера на Комитета – опълченеца Киров, отиват на върха. По едно време Киров, който бил с хубава бяла брада, отишъл към Орлово гнездо, коленичил и раменете му се затресли от плач. Пеньо отишъл при него и го попитал:
– Какво ти е, г-н Киров?
– Младо майсторче! Ето тук, дето съм стъпил сега, беше окопът, в който лежах с братята руси и отблъсквахме заедно турските орди. Сякаш още виждам смъртта, която косеше другарите ми. Моля те като баща, не се плаши от планината. Искам да видя тоя паметник че тогава да легна в земята, заради която се бихме на този връх!
В това интервю след години бай Пеньо споделя: „Сякаш мравки тръгнаха по гърба ми, косите ми настръхнаха. И си помислих, че той и другите като него не пожалиха и живота си за България, а аз от един вятър съм започнал да се плаша”.
Слизат в село Шипка и подписват договора. След това тръгва да търси дюлгери от Варненско, от Ганчовец и други места. Пристигат на върха една вечер с натоварените с багаж катъри. Помещения нямало. Наскубали папрат, легнали върху нея и се завили с чергите. През нощта излязла буря и когато сутринта се събудили, завивките им били затрупани с десет сантиметра пръст, камъчета и пясък. А вятърът остър, резлив и на пристъпи. Много от майсторите казали:
– Пеньо, докато не сме почнали, я да се махаме оттук!
Натоварили си багажа на катърите и си заминали. Пеньо слязъл сам в село Шипка и се обадил на комитета в София, откъдето му казали: „Стой там, идваме с аероплан”. И пристигнали. Посъветвали го да намери майстори балканджии – те са калени хора и познават планината.
(Следва)

Кирил ПЕТРОВ

Оставете първия коментар към "Ловчанлии градят паметника на легендарната Шипка"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*