Писателят Христо Стоянов: Хедонизмът унищожава човека

Имаме нужда от култура, но трагедията е, че в момента медиите формират общия вкус

В Регионалната библиотека „Партений Павлович” в Силистра бе представен новият роман на писателя Христо Стоянов „Разпад”. Историята е по действителен случай – за баща, който сменя пола си… Но как това се отразява на семейството, какво преживява детето на този човек?
Писателят сподели свои мисли пред наш сътрудник:

Ако си спомняте един случай преди 25 години, когато един мъж от Рудозем си смени пола. Всички медии писахме за този случай, аз самият бях журналист в „Новинар“. Никой не си зададе въпроса, че в битността си на мъж този човек имаше 12-годишно дете. Всъщност книгата е от името на едно 12-годишно дете, което разказва какво се е случило, т.е. вижда как бащата си слага червило, как си слага рокля, как отива после да си смени пола. Всъщност, книгата е за отговорността ни пред децата, ако щете и отговорността на тези, които се развеждат, пред собствените си деца. Имаме ли право да си правим „кефа”, при положение че имаме съвсем други отговорности? И едно дете каква вина има , че бащата е решил просто да прави нещо друго? В този смисъл аз винаги съм казвал, че разликата между човека и животното е в това, че само човекът прави секс за удоволствие и убива за удоволствие. Животното го прави, едното репродуктивно и другото – колкото да се нахрани. Ние, хората, за съжаление, се унищожаваме по този начин – хедонизмът унищожава човека. Имаме нужда от култура. Но трагедията е в нещо друго, че всъщност в момента медиите формират общия вкус. Ние нямаме достатъчно интелигентни медийни работници. Моят кум от предишния брак беше Любомир Левчев. Синът ми е Любомир, който израсна в Силистра, аз бях женен в Професор Иширково. Работех в „Новинар” и съм вземал интервю от Любомир Левчев. Но преди да взема интервю, аз задължително сядах и го изчитах отново през нощта, преди интервюто. Това е при положение, че е с човек, когото познаваш. Сега колко от журналистите знаят за какво става въпрос? За съжаление, в някои от медиите „хванаха” няколко човека и станаха клакьори на тези няколко човека. Може би не трябва да споменавам Георги Господинов, Йордан Евтимов – хора със скромни възможности в литературата, но хора, които умеят да си правят пиар. За съжаление, няколко клакьори в телевизията, особено в централната, го правят това нещо. Ние имаме далеч по-талантливи хора. Колко пъти за Йордан Кисьов сте гледали в националната телевизия – един от великолепните български художници? Защо не се вдигнаха тези журналисти да дойдат дотук или да накарат да направите репортаж за Йордан Кисьов, защото са го чували и защото навърши 70 години и защото утре – вдругиден няма какво да се пусне за Йордан Кисьов? Защо не пуснат нещо за други талантливи хора, а са се закопчали за тези? Аз ще ви кажа един невероятен поет като Румен Денев – най-добрият поет от нашето поколение. За Борис Христов колко време не се казва нищо в медиите? Да ви казвам ли още автори? Пълно е с безкрайно талантливи хора. Но изведнъж вкарват няколко пъти на седмица, примерно, Георги Господинов. Аз дори го казах на една от продуцентките – къде е точно бюстът на Георги Господинов пред телевизията, за да му поставя цвете. Културата трябва да я формираме ние. Защо българският писател като че ли не знае какво да направи. Той не може да влезе в системата. Плюс това българският писател е свикнал да хленчи непрекъснато, което наистина е ужасяващо. Ужасяващо е, че ние непрекъснато хленчим или за спонсорство, или за нещо друго. Аз никога няма да потърся спонсорство. В крайна сметка една книга се самофинансира, ако може да се самофинансира – има достатъчно читатели. От тук нататък ти трябва да знаеш какво правиш, но трябва да отстояваш и това, което правиш. Имаме талантливи писатели, но нямаме характери – това е страшното. Писателят стои понеже ние сме кодирани генетично непрекъснато да искаме от някого – или от партията нещо. Забележете, целокупният писателски народ се върти около някоя партия. За да може нещо да изкопчи, защото той така знае, че може да съществува и може да живее. Нека да се отскубне от това. Защото поет може да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш, казва Некрасов. Колко некрасовци има в нашата съвременна литература? Колко могат да ударят с юмрук по масата и да кажат: „Не, аз съм гражданин!”. На мен също са ми предлагали награда. Аз отказвам държавна награда. Можех да се докопам. Но не искам национална награда, защото това значи да ми затворят устата.
Пеню ПЕНЕВ

Оставете първия коментар към "Писателят Христо Стоянов: Хедонизмът унищожава човека"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*