Димитър Маринов разказва за традициите по Спасовден

Тоя ден се празнува като голям черковен празник (Възнесение Господне). Има сборове по селата, а и на много църкви е храмовият празник.
Народът независимо от черковата празнува тоя ден в чест на св. Спас, като го придружава с обреда ходене на росен, с ходене по полето за дъжд (ако не е валяло отскоро) и със спасовско хоро.
Ходене на росен или раксосан. Росенът е диво полско цвете, лековито. Расте по ливадите, но навсякъде го няма; само в известни места никне. То е високо около един аршин, листата му са копиеобразни, както на лиляка (акацията); цветът му е червеникав и се вижда отдалече. Има хубава миризма.
Според народното вярване росенът е мило цвете на русалките и те се китят с него; оттамо е и името му: росен , русалче, русанлийче, росник.
В Сряда преполовения, която се казва Русалска сряда в народа, според вярването русалките се стягат на път, заради това и жените не предат, не тъкат, не шият и тям подобни занятия не пипат за здраве.
На Спасовден русалките са вече дошли и се стягат за своя празник Русалска неделя, когато ще сеят своята роса над нивите, та после ще си отидат. Те идват и на Спасовден, изливат роса над нивите и сеитбите да ловят хляб. От туй тяхно изливане роса зависи дали ще има голямо плодородие или глад. Ето защо народното вярване ги посреща с цяло седмично празненство в тяхна чест.
Но преди да пристъпят към своята много важна и много тържествена работа, те се пременят и накитват като за предстоящо празненство. И има ли по-тържествен момент от тоя, когато роси и сее благодатното семе над класилите вече и цъфнали стъркове житни и им се дава плод да родят изобилно количество благодатни зрънца?
Цветето, с което се китят е росенът. Те берат росените цветове през нощта срещу Спасовден в потайно време. Ето защо до тая нощ, разказва народното вярване, цветовете на росена стоят, а на утрето на Спасовден росенът е без цветове, кръновършени (отговоре откъснати) са всичките росенови цветове. Откъснали са ги русалките.
В тоя момент, когато берат росеновите цветове и се китят, русалките са весели, радостни, празнуещи. Затова те са и милостиви. Те идат отдалече, знаят всички билки и могат да лекуват всякакви болести. Тая вяра създава обреда да се ходи на росен. Ходят на росен само болни, и то такива болни, които боледуват от незнайна болест или пък са се разболели миналата година през Русалската неделя. Ходят следователно такива, които линеят, чернеят, отпадат и няма за тяхната болест цяр, не помагат ни баяния, ни поливания, ни запойвания.
Болният, ако е мъж, ще хване чужда жена за посестрима и тя ще го води, ако е жена, ще хване чужд мъж за побратим и той ще я води. Свой човек не бива.
От къщата на болния ще се приготвят следните неща: нова зелена глинена паница, нов зелен къргач (стомана, бардук), нов пешкир, хубава нашарена пита хляб, бъклица с вино, пинта с ракия, печена кокошка и друг пешкир или риза, или чорапи, които ще бъдат оставени като дар на русалките.
Хлябът е шарена пита, тя се меси още през деня и се пече с най-голямо внимание да няма никъде прегорено, обикновено се пече в чирепия под връшник. Огрибка на такава пита не бива да се засегне.
Шарките на тая шарена пита не са установени: те зависят от умението и произволението на домакинята. Тия шарки се отличават от шарките на другите обредни хлябове: те приличат повече на шарките, с които се шарят богородичните пити, т. е. на кръщене, при раждането. С такива шарки се шари и пшеницата, която се принася като коливо. (…)
Вечерта късно болните със своите побратими или посестрими, натоварени на коли, тръгват, защото, както се каза, росенът не расте навсякъде, а само в някои местности, та често пъти от едно село трябва да се мине през землището на две, па и три села.
Като стигнат на мястото не по-късно от голяма вечеря, болният ще се облече в по-дебелшки дрехи и ще се покрие с бяло чисто платно и ще легне под един стрък. До него побратимът или посестримата ще простре пешкира, ще напълни паничката с вода, ще я тури под самия росен до главата; до паничката ще сложи и бардук; ще сложи малко по-настрана питата, до нея кокошката, бъклицата и пинтата, а до паничката – определения дар за русалките. Като свърши това, ще се отстрани при колата и ще стои буден, докато мине потайно време, додето пропеят първи петли. Настанало е потайно време и русалките вече идат; това се познава от полибването (подухването) на тих ветрец, наречен полибник, който е другар на самовилите и русалките и който сега като техен другар предхожда ги. Настъпва тайно. Стърковете се люлеят лекичко; ако е месечина, каквото обикновено става срещу Спасовден, будният побратим или посестрима виждат как цветовете на росена падат, като че ги някой кръновръши (кърши) и стръковете остаят без цвят. (…)
Тамо наблизо в някоя овчарска кошара или пък село петлите кукуригат и обаждат, че потайно време е минало. Тогава побратимът или посестримата слага главата си и задремва малко. Втори петли пеят и после малко ето че на изток се показва първата бледнина – знак, че зорницата излиза.
Побратимът или посестримата отиват при болния, събуждат го и първата грижа е да види какво има у паничката: има ли цветец или не. Ако има цветец – това е знак, че русалките са благоволили да пратят на болния изцерение. Няма ли нищо – значи, че болният и тази година ще боледува или пък ще се избави от болките, като умре.
Болните сръбват от водата в паничката, другата се излива в бардука, стават, качват се на колата и тръгват със сметка да влезнат в селото рано, за да не ги види никой, защото ако ги види някой – нямало лек.
От водата ще пие на гладно сърце всяка сутрин до 40 дни, а ще се и къпе у вода, в която са сипали малко от бардука. Ще има откъснати и няколко стръка росен, които се дават на болния, а служат изобщо и за цял.
Всичко друго е оставено на полето. Овчарите, които са обикновено неприкосновени за самовилите и другите дихания, защото те ходят, та пасат стадото и в потайно време – те са, които могат да земат оставеното, както и правят.
Димитър МАРИНОВ
„Избрани произведения“, 1981 г., стр. 631 – 635

Оставете първия коментар към "Димитър Маринов разказва за традициите по Спасовден"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*