Искра Тодорова: Между войните изкристализира българският градски модел

Искра Тодорова - етнограф в РИМ - Русе

Офицери, получили образование в чужбина, донасят и утвърждават традицията на военните балове

В навечерието на 24 май продължаваме разговора с Искра Тодорова – етнограф в РИМ – Русе за празничните традиции в големия град.

Снимка на учителски колектив

– Кога за пръв път в Русе се организират балове по европейски образец?
– Между войните изкристализира българският градски модел, част от който са и проявите на празничността. Офицери, получили образование в чужбина, донасят и утвърждават модата на военните балове, любими на градската буржоазия. Те били място, на което дамите показвали тоалетите и бижутата си. Там девойките бивали представяни за пръв път в обществото, наричали се дебютантки. Съществували определени правила, които русенското общество спазвало стриктно, например: дама не можело да отиде сама на бала, тя трябвало да бъде придружена от мъж; жената не носела пари у себе си, кавалерът бил длъжен да се погрижи за нейното обезпечаване; девойките били облечени с рокли в светли тонове, а омъжените дами – в по-тъмни, но пък компенсирали това с „по-тежки” бижута, докато тези на девойките били по-семпли.
Има сведение, че за първи път балове са се провеждали още преди Освобождението, организирали ги членовете на читалище „Зора” и били благотворителни. Официалната версия била, че парите се събират за нуждаещите се, а всъщност се подпомагали поборниците за българската свобода. От този период има запазени покани и за тези събития в спомените си разказва Никола Обретенов. След Освобождението баловете се провеждали в Исляхане, между войните – във Военния клуб, а има спомени за балове, организирани в Съдебната палата. Най-пищни и най-официални били Новогодишните балове. Благотворителните балове се организирали от Червения кръст и най-вече от женските дружества.
Тъй като балът бил много важно и бляскаво събитие, поканените отделяли достатъчно време за подготовка. Дамите получавали списания и с модели и пазарували по каталози аксесоари от Париж и Виена, ходели за покупки и до Букурещ, всяка се стремяла да има най-оригинален тоалет. Има запазени спомени, че дамите дори са давали рушвети на модистките, за да издадат с какво ще бъде облечена съперницата им и да си подготвят по-красив тоалет или по-оригинални аксесоари.
– И до днес в Русе ежегодно се провежда празничен карнавал. Откъде възниква идеята за празнуването му?
– Един от традиционните русенски градски празници е Карнавалът, който се е провеждал на Заговезни. Традицията е взаимствана от еврейските карнавали по време на празника Пурим. Правели се маски и костюми, организирали се състезания за най-атрактивна маска или предварително се е задавала определена тема, по която се извършвало маскирането. Карнавалът завършва с „Бал-маске”, който се провеждал във Военния клуб, избирали „крал” и „кралица” , а в полунощ с командата „Фрай маск!” лицата се откривали.
Буржоазните балове и забавления след 1944 г са забранени.
– Можем ли да търсим наследник на буржоазните балове в традицията да се провеждат такива при завършването на средно образование?
– Абитуриентските балове от времето на социализма по някакъв начин са реплика към такъв вид тържества. Най-старата абитуриентска рокля в музея е от 1947 г. Сега абитуриентският бал е много пищен, но в първите десетилетия след 1944 г. не е било така. В средата на ХХ век младежите просто са си купували официални дрехи и са си организирали забави, за да отбележат завършването си. Има сведения, че и преди 1944 г. завършването на гимназиалния етап на образованието се е отбелязвал с абитуриентски бал.

Русенска търла

– Колко традиционна е Русенската търла?
– Друг обичан в Русе празник е Търлата. Тя се организирала по традиция за Великден – местоположението й било в края на града, до Алеите. Търлата е панаир с виенско колело, стрелбища, люлки, зоопарк, сергии. Когато Великден се падал близо до Гергьовден, Търлата оставала и за този празник. Търговците предлагат стоката си, има люлки, има сергии със захарен памук или със захарни петлета, има различни атракции. Хората си купуват по нещо ново за спомен, децата се люлеят, оркестри свирят, играят се хора. Всъщност „търла” е турска дума, със значение „нива”, което означава, че името от означаващо мястото на събитието вече назовава самото събитие.
– Днес 24 май е много обичан празник, така ли е било и в миналото, провеждали ли са се манифестации и преди 1944 г.?
– Един от най-обичаните български празници и в миналото, и днес е 24 май. В Русе, а и в цялата страна, той винаги е бил честван тържествено. Учениците правят манифестации или шествия. Между войните по-малките ученици, от забавачницата и от началния курс, облечени празнично, се возели в шествието в каросериите на камиони, окичени с гирлянди от цветя. Ученичките от Девическото училище манифестирали с официални дрехи, изработени саморъчно в духа на българската традиция. Учителските колективи си правели снимки за спомен с официални тоалети. Всички родители излизали да се порадват на празника и на децата си. Училищата се украсявали с венци, празнична атмосфера се чувствала в целия град. Възрастните хора, с които разговаряме, когато проучваме празничните градски традиции, казват, че днес 24 май не се празнува така тържествено, както някога. Те говорят по-скоро за това, че е загубен истинският празничен дух, че същността му остава встрани.
След Освобождението официалните празници се определят на държавно ниво, честват се с шествия, манифестации, в по-ново време се канят музикални и танцови състави и индивидуални изпълнители. През различните епохи в празничните традиции настъпват промени и това е нормално – като всяка част от живота на обществото и празниците се развиват в крак с потребностите и спецификите на своето време.
Интервю
на Цветелина Георгиева

Оставете първия коментар към "Искра Тодорова: Между войните изкристализира българският градски модел"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*