Книга на колективния спомен за нашето кино

Зимно и лятно кино „Одеон”

Тя отразява историческото развитие на седмото изкуство в Русе и страната през всичките 120 г.
В годината, в която отбелязваме 120-годишнината от първата кинопрожекция в Русе, без да е останало нито едно кино от общо 26 в града ни, съществували през този толкова дълъг период, в които любителите на седмото изкуство, нашите бащи и деди, са задоволявали своите духовни потребности, се появи книгата на Хачик Лебикян „Кината на Русе”, отразяваща цялото историческо развитие на русенското и въобще на българското кино през всичките тези 120 дълги години.
Озаглавих така тази моя статия, защото наред със строгия професионален подход, който авторът прилага във всичките си написани досега книги, тук той за първи път влага и емоционален момент чрез своите и на други русенци спомени за киното, както те са го видели и оценили. Самите заглавия на отделните глави от книгата като „Когато угасна екранът…вековен кинопреглед”, „Русенските кина през детския поглед на Стефан Миланов”, „Филми в паметта”, „Забранените филми” и т.н., сами говорят за присъствието на спомена в тях. „Киното в Русе – започва Хачик, – се появи в края на ХІХ в., преживя възход през първата половина на ХХ в., апогей през втората му половина и своя край в началото на ХХІ в., само десет години след тъжно отбелязания му юбилей през ледено студената политическа зима на февруари 1997 г.” „За нашите бащи и майки, баби и дядовци ходенето на кино беше празник. Кината, въпреки че си смениха имената, бяха неделима част от живота на поколения русенци”, така Лебикян дава началото и на колективния спомен за русенското кино, продължавайки и засилвайки го и с детския такъв на д-р Стефан Миланов, който изповядва: „За учениците вечерните представления бяха абсолютно забранени. Репертоарът на кината беше до известна степен профилиран.

Кино „Ангел Кънчев”

„Модерен театър” и „Роял” прожектираха по-сериозни филми не само като тематика, но и като продукция – дело на френски, немски, австрийски, унгарски, италиански и американски киностудии…”. Оставяйки търпеливо доктора да завърши толкова интересните си спомени, след като вече ни е разказал и показал началото на световното кино с прословутия кинематограф на братя Люмиер, съобщението на в. „Законност” за първата кинопрожекция в Русе и България, станала в къщата на Марин Чолаков, проследил е цялостния исторически развой на нашето кино в „Модерен театър”, „Аполо”, „Одеон”, „Св. Георги” и др., запознал ни е с Васил Гендов – режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля в първия български филм „Българан е галант”, Хачик Лебикян вече навлиза в новия етап от развитието на българското кино – 45-те години на неговия разцвет, когато старите кина сменят имената си с нови и дори се строят нови сгради за прожектиране на произвежданите все повече и по-разнообразни български и чужди творби. Вече четем имена на кината: „М. Горки”, „Москва”, „А. Кънчев”, „Ц. Церковски”, „Девети септември” и др. и чрез умелото боравене с авторския текст научаваме всичко и за този възходящ период на русенското кино.
Но верен на идеята, която си е поставил още в самото начало, Хачик отново ни връща към спомена, записвайки: „Най-скъпите ми детски спомени за кино са от военните филми. Заглавия не помня, защото съм бил много малък. Само знам, че казвах на по-малкото си братче, че ще ходим на „война-кино”… „Бродяга” бе първият филм, за който имам по-ясни спомени, дори съпреживявах тъжната участ на главните герои… В квартала лепяха киноафиши на исторически филми, суперпродукции – „Одисей” и „Спартак” с Кърк Дъглас, „О кей, Нерон”, „Теодора”, „Троянската война”… Кинозвезди на нашето поколение бяха София Лорен и Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Клаудия Кардинале… Кинолекториите започнаха да се провеждат един-два пъти в месеца, в най-големия киносалон в града „Максим Горки”. Темите бяха: „Шедьоври на световното изкуство” и „Творци и проблеми на световното кино”… А толкова свежите и интересни спомени продължават и в следващата глава за забранените филми, където той предпазливо ни информира, че: „Това е една особена категория филми от периода на социализма. „Привързаният балон” на Бинка Желязкова… определян като един от най-странните български филми, е сатирична притча за националния характер… Големи неприятности си имаха авторите на филма „Една жена на 33” – режисьорът Хр. Христов и сценаристът Б. Папазов през 1982 г. Нелека съдба има и филмът „Маргарит и Маргарита” на Николай Волев – за Ромео и Жулиета от Банишора и т.н.”.
Проследявайки доста умело последните дни и залеза на русенското българско кино, Х. Лебикян елегантно затваря вратата на русенския колективен спомен за него, поставяйки го и не без надежда в бъдещето: „Една дузина десетилетия изминаха от времето, когато в бирарията на Марин Чолаков киното проходи в Русе. През втората половина от тези години съм бил негов верен приятел… Истинските киномани засега очакват филмите от „София Филм Фест” и от Европейските културни институти в София… Докато отново някога се появи кино в Русе и продължи неговата история през второто му столетие.”
Успех на книгата и дано дочакаме сбъдването на финалните й слова, г-н Лебикян!…
Тодор БИЛЧЕВ

Оставете първия коментар към "Книга на колективния спомен за нашето кино"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*