След Освобождението в Русе се провеждали военни паради на Гергьовден

Искра Тодорова, етнограф, РИМ - Русе

Сутринта на площада се строявали военните от Пети пехотен полк, моряците и задължително гимназистите, всички в парадни униформи

Русенски военни

В навечерието на Гергьовден, обявен през 2002 г. за Празник на Русе, разговарям с Искра Тодорова, етнограф в РИМ, за празничните традиции:
– Има ли различия в честването на Гергьовден в селата и градовете?

– Важно е да уточним за какъв точно град говорим. Защото повечето малки градчета от типа на град Бяла, например, са в много силна степен обвързани с фолклорната култура на региона и там начинът на празнуване не е много по-различен от този в околните села. В индустриалните градове, какъвто е Русе, функционират други празнични практики, които са зависими от различния начин на живот – разпадане на патриархално-родовите отношения, наличие на свободно време, различен начин на добиване и приготвяне на храната, наличие на обществени заведения за хранене, както и на институции, предлагащи забавления: театър, опера, кино, танцувални зали и т.н.
Гергьовден се чества в Русе от столетия. Любопитен факт е, че св. Георги е покровител и на съседния град оттатък Дунава – Гюргево. Там обаче го честват на 23 април, а в Русе – на 6 май. Той е един от най-почитаните светци в града и данни за това има от средните векове. В периода ХV – ХVІ в. в турските документи двете крепости „Русе“ и „Гюргево“ фигурират като Голямо Гюргево (Русе) и Гюргево (Гюргево). Това означава, че двата града са били приемани като един общ, макар и от двете страни на Дунава, под покровителството на св. Георги.
Според стара легенда за възникването на гр. Русе, жена на име Руска построява хан, където се е намирала църквата „Св. вмч. Георги”. Впоследствие около хана възниква селище, където започва да става пазар на добитък. В качеството си на воин покровител, от какъвто се нуждаят поробените българи, култът към св. Георги е логичен. В подкрепа на това се явява предположението, че църквата „Св. вмч. Георги” е катедрална за Русе през ХVІІ в. Не се знае кога е построена, но се знае, че е разрушена през 1811 г. Възстановяването на храма става през 1840 – 1842 г.
– Знае се, че от векове Русе е мултикултурен град, в който съжителстват различни етноси. Освен християните и мюсюлманите почитат свети Георги. Запазена ли е информация за това как те са отбелязвали Деня на светеца в Русе?
– Най-ранното писмено сведение за празника срещаме в дописка на в. „Левант Таймс” от 25.05.1874 г. От нея научаваме, че на този ден жените християнки и мюсюлманки, облечени в пъстроцветни дрехи, отиват на брега на Дунава и си мият ръцете и лицето, а ако са по-смели – и нозете, за здраве и благополучие през годината. През същия период в махала „Сарай“ до Русенски Лом има турско теке с двор и кладенец. Всяка година на Гергьовден там се извършвало голямо тържество. На него присъствали хора от всички народности, а всъщност за мюсюлманите това е Денят за почит към Хазър баба. Жените и децата влизали в двора и прекарвали под сенките с песни и веселия, а мъжете се събирали в близките кафенета и кръчми. Цялата околност се оглушавала от свирните и биенето на тъпаните. Хората от махалата на този ден си вземали вода от кладенеца. Българите получавали благословия от дервиш и вярвали, че така цяла година ще са здрави и честити.

Александровският площад през 30-те год. на ХХ в.

– Откога Гергьовден освен традиционен е и официален празник?
– След Освобождението, през 1890 г. Празникът на Св. Георги е обявен за Ден на храбростта и оттогава проявите имат тържествен характер. Тъй като в Русе се намирал Пети пехотен полк, а това било голямо военно формирование, на Гергьовден се провеждали военни паради. Сутринта на площада се строявали военните от Пети пехотен полк, моряците и задължително гимназистите, всички в парадни униформи. Провеждала се тържествена Света литургия, водена от владиката. В тържеството се включвали и поборници за националното освобождение. Освещавали се военните знамена.
– Кои от гергьовденските традиции, познати в народна култура, се следвали в града?
– За русенци е характерно семейството да се подготвя за големия празник седмица преди Гергьовден. Във всеки дом се стремят да си купят агне, за да почетат празника с курбан. По-бедните си поделят едно агне, но всички си осигурявали парче агнешко месо. Агнето се приготвя цяло, в специална тава „черкиня”, пълнежът е допълнение към месото. Пълни се както цяло агне, така и плешка. Агнетата се изпичат в градските фурни по махали. Приготвят и обреден хляб, който украсяват с пиленца, топчета, кръстове.
Традиционно за русенци е да се ходи на пикник до остров Леляка, остров Свети Матей, в Чифлика, в Липника. Там занасят опеченото агнешко, приготвения хляб, питиета в хладилни чанти. От островите донасят зеленина и цветя, с които се окичват портите за здраве, а и за да се придаде празнична атмосфера. От Леляка се носи и вода, с която се ръсят домовете. Имениците ръсели с букет от картоп, натопен във вода. И в града съществува практиката да се правят гергьовски люлки. Окичвали ги със зеленина. Търговците изнасяли кантарите си навън, а хората се теглели също за здраве. След обяд на всички големи площади се играели хора, а пред църквата „Свети Георги” се правел и панаир с въртележки, излизали дребни търговци, които продавали различни неща, вкл. лакомства като захарни петлета. На Алеите се организирали борби с известни борци.
– Как се чествали имените дни в града, покровителстван от свети Георги?
– На този ден всеки можел да влезе в дома на именик и да го поздрави. Обидно било той да затвори портата си и да пренебрегне обществеността. В домовете на по-видните личности влизали не само близки, но и по-далечни познати. Никой не бил връщан. През целия ден минавали хора, поднасяли своите поздравления, донасяли китка здравец, вързана с червен конец. Не носели подарък. Почерпката била разположена в гостната – маса с мезенца и дребни сладкиши, чашки с ракия, ликьор или коняк. Всеки поднасял приветствието си, почерпвал се, не оставал повече от 15 минути, за да освободи място за следващия гост. Ако именик няма да приема по уважителни причини, пуска обява в най-популярния вестник „Русенска поща”. Тя имала следния примерен текст: „Д-р Константинов няма да приема поради траур, болест или поради отсъствие от града”.
Празничната атмосфера се усещала навсякъде в града: украсени с цветя и зеленина домове, люлки, празнична суетня, пикници, хора, почерпки в ресторантите или бирариите. Всеки бил съпричастен към празника, веселил се от сърце и бил доволен и щастлив.
Следва
Интервюто на
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "След Освобождението в Русе се провеждали военни паради на Гергьовден"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*