35 години от откриването на загадъчната Свещарска гробница

Едно от деветте чудеса на световното културно-историческо наследство крие тайните на древните гети

Свещарската царска гробница край Исперих е едно от деветте български чудеса – паметници на световното културно-историческото и природното наследство на ЮНЕСКО в България. Тази година се навършват 35 години от откриването на тази уникална тракийска гробница, която все още крие много тайни и загадки. Тържественото честване на годишнината ще бъде през септември, съобщи директорът на Историческия музей Боряна Матева.
През далечната 1982 година ст.н.с. от АИМ при БАН Мария Чичикова и д-р Тотю Иванов от Окръжния исторически музей в Разград правят откритие, станало археологическата сензация на годината – гробница под могила №7 от източния могилен некропол (Гинина могила). Според основната теза на археолозите тук е вечният дом на гетския цар Дрохимед и неговата млада съпруга, която е с медитериански черти т.е. тя може да е македонска принцеса и по-точно дъщерята на Лизимах. Антропологическият анализ най-общо подкрепя идеята за Дромихед, който е властвал по тия земи в края на IV век в столицата на гетите Хелис.
Царската гробница е възхитителен и изключително красив паметник на тракийската гробнична архитектура. Архитектурната, скулптурна и живописна украса придават невиждан блясък на древния ритуален комплекс.
Размерите й са внушителни – дължина 7,5 м, ширина при фасадата – 6,5 м, височина на гробната камера отвътре – 4,45 м. Изградена е от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на тогавашната елинистическа култура, но пречупена през вижданията и вярванията на гетите. Разположеният асиметрично спрямо свода вход е украсен с правоъгълни колони с рисувана украса и архитрав с релефен фриз от волски глави, розети и гирлянди. Изключително богата е украсата на централната гробна камера. Четири дорийски и една коринтска колона поддържат фриз от триглифи и метопи, между тях са разположени десет релефни женски фигури – кариатиди, които с вдигнати нагоре ръце държат покрива на вечното царско жилище. С безмълвния си караул те славят Великата богиня майка, а над тях – в люнета на свода, е изобразена живописно сцената на обожествяване на покойния владетел. Масивна декоративна каменна врата-наискос отделяла погребалното ложе на владетеля от погледите на смъртните. Второ, по-скромно ложе било предназначено за любимата съпруга, която следвала покойника и в задгробния живот, а любимите му коне били положени в страничната камера и пред входа на преддверието.
Забележителната архитектура и художествена украса я нареждат през 1985 г. в списъка на ЮНЕСКО като световен шедьовър на древността. Паметникът е емблематичен за тракийската култура през елинистическата епоха и е един от най-посещаваните в страната.
Свещарската гробница не е единичен уникат, а част от огромен политически, религиозен и културен център, съществувал на територията на Историко-археологическия резерват „Сборяново“, който крие тайните на няколко епохи. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районът на „Сборяново“ се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на І хил.пр.Хр. (ІХ – VІІІ в.) и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха (ІV – ІІІ в пр.Хр.). През този период завършва оформянето на средището, включващо градски център, два могилни некропола и две светилища. Градът е разположен върху площ над 100 дка и има забележителна фортификация. Обграден е с двойна крепостна стена с дебелина 3,5 – 4,2 м и предполагаема височина 10 –12 м, които следват конфигурацията на терена.
На изток и на запад от града са разположени два обширни могилни некропол а -последен дом на знатните гети. Напълно проучена е групата могили в северния край на Източния могилен некропол. В близост една до друга са разположени три каменни гробници с полуцилиндричен свод, изградени в края на ІV – началото на ІІІ в .пр.Хр. Първата от тях, открита под Гинина могила, е Свещарската гробница. Двете по-малки гробници – №12 и №13, разположени на югоизток от Гинината могила, нямат сложната украса на Свещарската гробница, но по качеството на градежа и изчистените си линии съперничат на най-добрите образци от епохата. Продължават проучванията на могили от източния и западния могилен некропол, на тракийския град и неговия западен квартал, на средновековното селище в местността Петрова нива.
Най-старото тракийско светилище в „Сборяново“се намира в местността Камен рид. То е основано в началото на първото хилядолетие пр.Хр. и продължило да съществува до началото на елинистическата епоха. Около три века по-късно (VІ в.пр.Хр.) в дълбоката сенчеста долина в подножието на Камен рид било основано друго светилище – на подземните божества, водата и здравето, което просъществувало до началото на новата ера. До наши дни се е запазила скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея. Вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скални късове са съвременни на жертвеника останки от гетското светилище и до ден-днешен посетителите лягат върху тях за здраве и сила.
В по-късни времена традицията на свещеното място била продължена от християнски параклис, а още по-късно – в началото на XVII в. на това място било изградено тюрбе-гробница на алианския светец Демир баба.
Мариета КИТАНОВА

Оставете първия коментар към "35 години от откриването на загадъчната Свещарска гробница"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*