Тайнствената смърт на Людмила Живкова – 4

На следващия ден посланик Герасимов и президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо откриват изложбата за 1300-годишнината българска държава. След това посланикът отново отива в хотела, за да види какво е състоянието на Първата дама. Ето какво си спомня бившият дипломат: „Вратата на стаята й се отвори и Людмила излезе отвътре с бяла шапка, ухилена до ушите. Все едно, че нищо не е било. Ние загубихме ума и дума. Тя застана до нас и ни каза: „Каква ме гледате, нали ще откриваме изложбата?” Аз си намерих гласа и отвърнах: „Людмила, ние я открихме вече.” Тя помръкна, обърна се, отвори вратата и ми каза: „Ела при мен.” Аз влязох. „Аз знам всичко. Знам, че си говорил на откриването, че си се обаждал на баща ми.” Каза ми още, че е влязла в контакт с Учителите и те й върнали силата, дали и енергия и тя се е съвзела.”
Да, през последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова като че ли вече губи интерес към живота. В края на месец май тя казва на един от най-добрите си приятели, министър Александър Фол: „Всичко вече е свършено. Оклеветени сме и на дейността ни ще бъде сложен край”. След което дава на него и съпругата му бели кърпички да ги носят на погребението й.
Една от най-разпространяваните през годините истории е, че Людмила дълго време е тровена от съветски лекари. Известна е историята за тюркоазения й пръстен, чийто камък няколко месеца преди смъртта й започва бързо да побелява. Според легендите за скъпоценните камъни, тюркоазът побелява, когато носещият го започне да поглъща отрова. Руският писател Аркадий Ваксберг пък забелязва, че зачестилите припадъци на Людмила някак странно стават, все когато тя е в чужбина, а лекарите, които й оказват първа помощ, са предимно руснаци.
В началото на юли 1981 г. Людмила отива в Правителствената вила на Боровец, където остава почти три седмици, за да си почине и да се зареди с енергия. През това време тя почти не излиза от къщата и трескаво унищожава архивите си. Не пощадява дори и видеозаписите на разговорите си с Ванга. В последния ден от живота си – 20 юли, неделя, тя отказва на баща си да обядват заедно. Няколко часа по-късно вика телохранителя Мурджев и му нарежда да приготви колата, защото трябва да се върнат в София. Когато около 15,00 ч. пристигат в Бояна, тя изпраща Мурджев за лекарства в Правителствена болница.
Смъртта на Людмила настъпва между 15,00 и 19,00 ч., когато камериерката открива мъртвото й тяло и се обажда по телефона на Мурджев. В своите спомени бившият офицер от УБО разказва: „Към 18,00 ч. звънна телефонът от къщата. Подскочих като ужилен. Вдигнах слушалката и гласът на жената сякаш ме простреля с писъка си… Втурнахме се през двора към къщата, гонени от ясното предчувствие за развръзка. Жената пищеше пред банята. Влязохме и занемяхме – в басейнчето плуваше тялото на Людмила Живкова.” Според телохранителя, още тогава Людмила била мъртва, но въпреки това той и шофьорът Зефиров дълго време опитвали да я реанимират. Тези опити необяснимо защо продължават и дошлите лекари, за които е необходимо само едно преслушване, за да разберат, че жената пред тях е мъртва.
Какво в действителност се е случило от идването на Людмила в къщата след обяд до изнасянето на тялото й след полунощ, не е ясно. Въпросите, на които и днес все още продължава да няма отговор, са много. Първият, за който стана въпрос още в началото, е необичайното забавяне с час на линейката от Правителствена болница. В случая пациентът е на най-високо държавно ниво, дъщерята на Първия в държавата и пристигането на медицинския екип би трябвало да бъде с най-висок приоритет на важност и спешност. Дори и изпратената линейка действително да е спукала гума, най-логичното е към адреса незабавно да бъде изпратена друга, а не да се чака. Освен това подмяна на гума в продължение на час… хайде, бе. Дори човек, който никога не е хващал гаечен ключ в ръце би, се справил по-бързо. Така че обяснението за спуканата гума като причина за забавянето изобщо не се връзва и сериозно издиша.
Освен това въпреки че е очевидно, че Людмила е мъртва, лекарите остават сами с нея близо три часа. Защо? Какво са правили те през това време? Тодор Живков пристига около 22,00 ч., но е убеден да не влиза при дъщеря си. Чак в 2,00 ч. след полунощ на 21 юли тялото е откарано в болницата. Тази дата и час на смъртта са записани и в медицинското заключение и смъртния акт. Твърде много странности. А ето и още една. Според шофьора на Людмила от УБО Кирил Зефирев, когато камериерката открива Людмила, тя е в безсъзнание, но все още жива. „Когато пристигнахме с Мурджев, тя вече беше извадена от ваната. Беше жива, беше топла. Мисля, че си беше класически инсулт”, твърди Зефирев. Той е категоричен също, че когато лекарите пристигат и изземват кутийката с приспивателното „Дормопан”, от него липсват само две таблетки. А медицинската сестра Ани Младенова, която уж скрила празната опаковка, според Зефиров дошла доста след лекарите. Така че тя няма как да е взела опаковка, която вече е иззета от лекарите. Твърдението на шофьора Зефирев за инсулт всъщност може и да е истина. Отровителите на Кремъл имат доста богат арсенал от всякакво оръжие, сред което със сигурност има и някое хапченце, предизвикващо инсулт. Достатъчно е да си припомним съмнителната „естествена” смърт на някои от съветските партийни и държавни ръководители малко след Людмила в началото на 80-те години.
Ами ако предположим, че забавянето на линейката и петте часа след това са били необходими, за да бъде все още живата дъщеря на Живков доубита? Ако успокоителните не са взети от нея доброволно, а насила ? Ако тялото й е открито твърде рано от камериерката, преди още отровата да успее да си свърши работата? И затова се е наложило лекарите да й инжектират препарат, който да я доубие? Всичко това, разбира се, са само въпроси и догадки, които обаче не са лишени от основание. Съветските отровители умеят да вършат чудеса при приготвяне на препарати, предизвикващи и имитиращи различни заболявания. Едва ли е било толкова трудно да намерят хора от българските служби, които да им помогнат в изпълнение на мисията, поставена от господарите на Кремъл.

Следва

Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "Тайнствената смърт на Людмила Живкова – 4"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*