Тайнствената смърт на Людмила Живкова – 3

Скандалът в „Културно наследство“ нанася поредния удар върху гърба на Людмила Живкова. През последните години тя вече е претърпяла доста разочарования, както от врагове, така и от приятели. Хора, които е смятала за близки приятели и на които е помагала с различни благинки и постове, се оказват черни неблагодарници, лицемери и изнудвачи. Това нанася болезнен удар върху и без това вече доста отслабналата психика на Мила. Охранителят Димитър Мурджев, който по това време е от хората, намиращи се постоянно край дъщерята на Живков, си спомня: „През 1981 г. състоянието на Людмила не спираше да се влошава. Тя стана несигурна и мнителна. Напълно изчезнаха енергията и желанието й за работа, а може би – и за живот. Търсеше усамотение и все вършеше нещо скрито и припряно. Престана да ходи на работа. Беше обявено, че е в отпуск. Видимо се беше предала. Личеше, че всичко й е безразлично. Изглеждаше страшно самотна, нещастна, отчаяна и тъжна“. Пред съветника на баща си Костадин Чакъров пък Людмила Живкова изповядва мъката и горчивината си: „Всички ме предадоха, останаха ми само няколко души“.
В подобни тежки депресивни състояние хора с крехка и лабилна психика нерядко прибягват до самоубийството като радикален начин за разрешаване на всичките си проблеми. Дали във фаталния ден 20 юли 1981 г. Людмила Живкова също сама е посегнала на живота си. На пръв поглед това като че ли изглежда най-логичното обяснение. Телохранителят и Димитър Мурджев твърди, че тя се отровила, като е изпила цяла опаковка от приспивателното „Дормопан”. По-късната медицинската сестра на Живкови, Ани Младенова, подменила празната опаковка с друга, в която имало само две липсващи хапчета.
Наред с това обаче, има и някои доста странни и съмнителни факти, които макар и индиректно дават сериозни основания за съмнения относно това, че става въпрос за самоубийство. През последните месеци от живота си Людмила няколко пъти споделя, че я следят и че краят и е близко. Кой и защо иска да я убие обаче, тя не уточнява.
Самият Тодор Живков също не е 100% убеден в това, че дъщеря му сама е сложила край на живота си. Вече след падането от власт той споделя: „Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е естествен резултат от изчерпване на жизнените и сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е аз да не зная всичко докрай.”
Кой все пак има интерес от смъртта на Людмила. На първо място, разбира се, Кремъл. Както вече стана ясно, ръководителите на СССР гледат на Живковата дъщеря не само като на опасен вражески агент, но и като на бъдеща бомба със закъснител. В Москва са наясно, че Живков гласи дъщеря си за свой наследник начело на властта. Това за съветските другари е един бъдещ кошмар, който те няма да позволят да се случи. За добре обучените агенти на КГБ не представлява никаква трудност да премахнат една толкова лесна мишена, каквато е дъщерята на българския държавен глава. А може би дори не е необходимо и личното им участие. И в българските тайни служби има достатъчно хора, които също биха изпълнили безпрекословно разпорежданията на съветските другари. Агентите на ДС от години подслушват и следят Тодор Живков и семейството му. Едва ли биха се поколебали да изпълнят и смъртната присъда над Людмила, а дори и над самия държавен глава по заповед на Големия брат от изток. Все пак в началото съветските ръководители опитват да решат проблема тихо и мирно. По време на посещението на Людмила в Москва през 1981 г., тя два пъти е жестоко критикувана в ЦК на КПСС за водената прозападна културна политика. Според един от приятелите на Людмила, Валентин Сидоров, през 1981 г. в София пристига един от членовете на ЦК на КПСС, Константин Черненко, бъдещия държавен глава на СССР. Той води разговор с Живков, в който директно го предупреждава да внимава с дъщеря си и нейното поведение, което открито подронвало устоите на социализма. Малко след това посещение дъщерята на Живков е отстранена от поста ръководител на честванията за 1300 години от създаването на българската държава. Това е страшен удар за нея и върху всичко онова, което е градила през изминалите 5-6 години.
Всъщност по това време, в началото на 80-те години съветските спецслужби и КГБ действително са изправени пред доста сериозни трудности и предизвикателства. В Полша се създава профсъюзът „Солидарност”, който бързо набира популярност сред обикновените хора. В Кремъл изпадат в истински ужас при мисълта, че опасната „зараза” може да се прехвърли от Полша и в останалите социалистически страни. Още повече след като новият американски президент Роналд Рейгън веднага след встъпването си в длъжност на 20 януари 1981 г. увеличава 4 пъти финансовата помощ за дисидентските и антикомунистическите движения в Централна и Източна Европа. На фона на всичките тези грижи за опазването на социалистическия лагер, свободното и антикомунистическо поведение на Людмила Живкова идва в повечко на руснаците и те решават да се отърват от нея за да не им се навира в очите.
Освен съветските партийни и държавни ръководители, българските им колеги също виждат в дъщерята на Първия заплаха за сигурността на комунизма. През 1981 г. те събират смелост и изпращат на Живков изложение срещу собствената му дъщеря, която е обвинена в отклонение от марксистко-ленинската идеология, поддаване на мистиката и разширяване на културните връзки със Запада. Самата Людмила по думите на бившият и съпруг Иван Славков през 1981 г. се подготвя да започне битка с противниците си, или със „силите”, както тя ги нарича. Внезапно обаче здравословното и състояние започва сериозно да се влошава. По време на едно от посещенията в Индия тя дори припада. В Мексико пък и става толкова зле, че отменя цялата си програма и се прибира спешно със специално изпратения от София правителствен самолет.
Бившият дългогодишен български дипломат и посланик в Мексико Богомил Герасимов в интервю от 21 април 2014 г. във в. „Шоу” разказва за този случай. „Людмила трябваше да дойде за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Чакахме я на летището с министъра на образованието на Мексико Фернандо Солана и десетина журналисти. Самолетът кацна, но вместо Людмила, на вратата се появи Димитър Мурджев от УБО. Потърси ме с поглед, видя ме и ми даде знак да отида при него. Отидох аз ухилен, а той ми каза: „Др. Живкова не е добре.” Викам: „Какво значи не е добре? Фернандо Солана я чака, ще има пресконференция.” А той: „Не е добре. Нищо няма да има. Не е в състояние.” Тогава аз му се скарах: „Мурджев, не си ти човекът, който ще каже какво ще има и какво няма да има. Искам лично с нея да говоря.” Влязох в самолета в първа класа и я видях легнала по гръб. Изглеждаше като дрогирана – с отворени очи, гледа, но нищо не вижда. Ни приема, ни предава, напълно неадекватна. Прошепнах „Мила…” и се наведох към нея, все едно, че бях прозрачен. Подчертавам, не зная дали беше дрогирана, но изглеждаше като дрогирана. Никога не съм казал, че тя се дрогира, защото не съм я видял. Но ми мина през ума, че може да е взела халюциногенно за възстановяване на енергията, от което ефектът да е бил точно обратното – изпадане в хипнотично състояние. Стана ми ясно, че няма да има пресконференция. Отидох и казах на министъра. Той предложи: „Веднага ще изпратим медицински екип.” Мурджев и Петров изведоха Людмила под мишница от самолета, краката й се влачеха по земята. Това стана пред очите на официалните посрещачи. Отидохме в хотела. Сложиха я в нейния апартамент и точка. Вече нямаше контакт с нея. Мексиканските лекари дойдоха, не са ги допуснали да влязат при нея в стаята. Мурджев в спомените си твърди, че през цялото време на полета до Мексико, Людмила е била в тежко състояние, не можело да се комуникира с нея. Но когато самолетът приближава до летището и се докосва до пистата, става нещо необикновено, тя изведнъж се оживява, връща се червенината на лицето й, изправя се и слиза от самолета весела и щастлива, все едно, че нищо не е било. Това е свободно съчинение и измишльотини.”

Следва

Иван Георгиев

Оставете първия коментар към "Тайнствената смърт на Людмила Живкова – 3"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*