Да запълним белите петна в историята на комикса! – 9

Тайните на Макс и Мориц

Близо век и половина автентичният произход на пакостника Мориц остава неизвестен. Наскоро открит непубликуван ръкопис на писателяилюстратор Вилхелм Буш хвърля светлина върху тази и още няколко любопитни тайни.
Кой ли не е чел за лудориите на прословутите пакостници Макс и Мориц, кой не е чувал за техния създател Вилхелм Буш? Хумористичните му римувани истории с картинки са публикувани в безброй издания кажи-речи във всички страни по света. Оказва се обаче, че тъй познатото, добре проучено наследство на писателяилюстратор все още крие изненади.
Цели 145 години хитроумният Мориц успява да запази скрито от света своето минало. Само че сега вече е сигурно онова, което някои може би отдавна са подозирали. Приятелят на злосторника Макс от световноизвестните истории на Вилхелм Буш за Макс и Мориц има лоша слава и родители, които явно никак не са могли да излязат на глава с необуздания си син. „Курабиеното тесто“ – така е озаглавена илюстрованата история в десет картини на Вилхелм Буш, създадена през 1863 г., останала запиляна повече от столетие и открита като по поръчка точно сега, когато се навършват 100 години от смъртта на илюстратора. Сензационната находка е направена случайно – инвентаризирайки личния архив на някога известния издател Зайдел от Зулцбах-Розенберг в областта Пфалц, архиварят се натъква на ръкописа.
Що се отнася до самата история, тя, както по всичко личи, е един видпредвестник на идеята за серия от стихчета и картинки,посветени на пакостниците Макс и Мориц. Във всеки случай ликът на героя от „Курабиеното тесто“ много напомня този на Мориц. Рисунките с молив показват малчугана, който се е покатерил на един стол, застанал е на пръсти на самия ръб на седалката му и протегнал се към нощвите, лакомо ближе от сладкото тесто, въпреки заръката на майка си, разбира се, пък и напук на заканата й, че ще го напердаши, ако посегне към тестото. Столът се обръща, непослушникът пада в нощвите и, овалян в тестото, заприличва на неопечена курабия, от която стърчат два крака и две ръце.
Сцената напомня лудорията при пекаря в „Макс и Мориц“, само че предшественикът на Мориц не бива изпечен във фурната – слисаните родители с труд го измъкват от „курабията“, сиреч от тестото. Какъв е финалът, всеки ще предугади – последната рисунка изобразява ядосания баща с пръчка в ръка. Въпросното възпитателно средство е напълно безполезно, както знаем от по-късните истории за Макс и Мориц.
„Курабиеното тесто“ представя новия тип рисунка за деца, която Вилхелм Буш за пръв път поднася на съвременниците си, обяснява РутБрунграбер от музея „Вилхелм Буш“ в Хановер. А че новият тип рисунка е своеобразен предшественик на днешните комикси, за това и неспециалистът бързо се досеща. Децата в римуваните истории с картинки на Вилхелм Буш са пълна противоположност на добрите и послушните – те са опърничави, заядливи, налитат на бой и неуморно кроят злини, затова пък са невероятно изобретателни, волни, нахакани и имат характер.
Създателят им не без основание се опасява, че трудно ще си пробият път. По негово време педагогиката се крепи на принципа на наказанието и пръчката,пък и нормата на обществено поведение е главно тази на подчинението и послушанието. С други думи,Вилхелм Буш се бои, че историите му няма да се продават добре. И не е съвсем неправ. Историята „Курабиеното тесто“, предназначена за годишния календар на издателство „Зайдел“, не е отпечатана. Вечно безпаричен, писателят се надява да позакърпи с нея финансите си, само че така и не получава обещания хонорар от 50 гулдена.
Късметът му се усмихва едва след 1865 г., когатощуротиите на Макс и Мориц се прочуват напук на педагогиката. Създателят на двамата злосторници не доживява по-късната им, вече триумфална слава и неудържимото им шествие по света.
Той умира през 1908 г. Любопитно е между другото, че този безспорен майстор на хумора, е бил по характер мрачен, невесел, доста заядлив и саможив. Увличал се по философията на Шопенхауер, споделял нейния песимизъм и никак не вярвал в това, че злото по света е излечимо, нито пък, че човекът в него може да стане по-добър. Но навярно точно по тази причина надмогвал тежките мисли с хумор, сатира и шеги. Дали подобно на знаменитите си две чеда е вършил понякога лудории, с които си е отмъщавал на лошотията в света? По този въпрос познайниците и критиците му мълчат.
Едно обаче е ясно – че противно на навика си да унищожава всички предварителни скици към своите творби, в случая с „Курабиеното тесто“ се е разсеял. Забравил е или пък може би е смятал, че все някой ден ще си получи 50-те гулдена. Така или иначе последицата от този пропуск е добре дошла за изследователите му. Те най-после знаят как точно се е родила и развила идеята за „Макс и Мориц“, а отгоре на това разполагат с уникално свидетелство – оригинала на непубликувана досега серия от рисунки.
Смятахме, че сме издирили и знаем всичко за Вилхелм Буш, но това е наистина нещо ново, казва РутБрунграбер от музея „Вилхелм Буш“. Какво пък, макар и с огромно закъснение курабиеното тесто най-после е втасало. Сигурно е, че този път не само Мориц ще се изкуши да го опита.
Ако имате информация за интересни или непознати факти за развитието на жанра у нас, пишете ни!
Николай МАРИНОВ-МАРЧЕЛО

Оставете първия коментар към "Да запълним белите петна в историята на комикса! – 9"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*