Хуморът, иронията, пародията, сарказмът са нашите интелигентни оръжия срещу негативните обществени явления

Татяна Цанкова с Драгомира Георгиева и Антоанета Раднева от в. "Форум"

Габровският хумор е безценната валута, без която Радой Ралин ни съветваше да не тръгваме на път<

45 години смях не стигат!

Интервю с бившият директор на МДХС Татяна Цанкова:
–Имате ли своя лична професионална история в Музея „Дом на хумора и сатирата“ и била ли сте изкушена да я разкажете?
–Моята лична професионална история включва няколко стъпала в йерархията на Дома, извървяни в продължение на 42 години. Като дипломиран филолог, постъпих там като литературовед през 1974 г. През 1975 г. избрах за свое поприще етнографията и фолклора и започнах да развивам това направление в Музея – организационно и научно. През 1985 г. станах завеждаща направлението „Етнография и фолклор”. През 1988 г. спечелих конкурс за научен сътрудник по етнография. През 1993г. спечелих конкурса за директор на Националния институт за популяризиране хумора на народите (както бе името на ДХС, според ПМС). Конкурсът бе обявен и проведен от Министерството на културата като принципал на Дома.
Извървените в последователност стъпала в йерархията на Дома на хумора и сатирата ми позволиха в дълбочина да познавам неговата организационна и тематична специфика, да мога да работя в екип и да оглавявам екипи, да нося отговорност за действията си, да контролирам работата на подчинените си, да бъда лоялна към институцията и ръководителя си.
–Имахте ли учители в дългия път на служене на комичното, забавното и поучителното?
–Имах взискателни учители – първия директор на Дома Стефан Фъртунов, някои от колегите, които заварих – Христо Богданов (полиглот, богослов, преводач в ДХС, устроил и обработил Специализираната библиотека на Дома, изключителен ерудит) и Петко Андреев (художник, първия главен специалист по изобразително изкуство). Имах „учители” и сред информаторите, от които събирах и записвах фолклорни и етнографски материали. От тях научих, че „за приказчиците училище няма – чуеш, запомниш, украсиш, предадеш нататък…”
– Кои от тях ще останат незабравими за вас?
–Първия ни директор Стефан Фъртунов всички ще го помним. Юрист по образование, но с широки познания по изкуство и култура, лидер, който увлича след себе си с идеите си, с визионерството си, със способността да създава приятелства и културни връзки във времето на желязната завеса. Този човек подбираше чудесно кадрите си – освен професионализъм, те трябваше да притежават искрящо чувство за хумор, да познават световната история на хумористичното изкуство, да осъзнават, че имат мисия с работата си в Музея. Така се събрахме едно артистично ядро от хора с ерудиция и с познания в различни области, които сътворявахме чудеса, забавлявайки се, а общуването помежду ни и с творците на хумористично изкуство бе невероятно удоволствие. Мисля, че събирахме хорската завист, когато ни видеха да действаме заедно. Всичките колеги, с които съм работила, са незабравими за мене – едни с познанията си, други с чувството си за хумор, трети – с артистизма си. Сред нас имаше колеги, които бяха изявени поети, писатели, преводачи на художествена литература, художници, карикатуристи, киноведи, научни работници, актьори, режисьори, музикатни… Не бяхме чиновници!
– Има ли чувство за хумор българинът?
–Българинът има невероятно чувство за хумор. Сътворява искрящ от хумор комичен фолклор – песни, приказки, анекдоти, вицове, фабулати, пословици, поговорки. Тези жанрове са живи и днес. В българската литература – класическа и съвременна – се смеем на героите на множество писатели-хумористи. Театърът и киното ни гъмжат от комедийни образи. В изобразителното ни изкуство има стотици образци на хумористичния жанр, а българската карикатура, като част от балканската карикатура, печели награди в много световни конкурси. За да се създадат тези шедьоври, прототипите са взети от живота. Ако не беше чувството ни за хумор, как щяхме да преживеем например безкрайния „преход”, как щяхме да „понесем” тъпотията на някои от лидерите ни, как щяхме да се опитваме да се преборим с корупцията, с беззъбата съдебна система… Хуморът, иронията, пародията, сарказмът са нашите интелигентни оръжия срещу негативните обществени явления.
– Габровци ли са надарени с най-доброто чувство за хумор сред сънародниците ни?
– О, не само габровци са надарени с чувство за хумор. Колкото региони, толкова хумористични явления – шопски, граовски, бански, троянски, еленски хумор… Но габровци са съумели изпреварващо да запишат черно на бяло своите габровски шеги и анекдоти още през 20-те – 30-те години на миналия век. После са се погрижили да преведат габровския хумор на повече от 25 езика и да привлекат съмишленици, които да го издадат. Габровският хумор е безценната валута, без която Радой Ралин ни съветваше да не тръгваме на път.
– Любима габровска шега или анекдот?
„– Как си?
– Нямам!”
– В какво се крие скритият заряд на габровския хумор?
– В способността да се надсмееш над собствените си слабости, както и в осъзнаването, че хуморът носи слава, а славата – пари. Габровци по най-добрия начин осребряват славата си на световни пестеливци и претенцията си градът да е българската столица на хумора.
– Весел народ ли е българският? Кого или какво най-много обича да осмива?
–Българският народ е един изстрадал народ. Но е оцелял заради езика, писмеността, вярата и българското си самосъзнание. Той е изградил своя ценностна система, както и стройна обичайно-обредна система. Всичко, което е действало в ущърб на тези системи, което е било извън нормата, е било обект или на люти клетви, или на унищожителен хумор. Българинът се надсмива на човешките пороци, а в съвремието ни – и на своите политически лидери.
– Има ли място за хумор в политиката?
–Политическият хумор е хумор на отрицанието, той е корективът на обществените процеси. Българинът осмива политиците си заради хамелеонщината им, заради липсата им на професионализъм, заради корумпираността им, шуробаджанащината им, парвенющината им… Анекдотите, вицовете, карикатурите са най-сериозните оръжия, с които народът и неговите флагмани – творците, заклеймяват предателите на своя народ, заради неспособността им да защитават националния интерес.
– Има ли мода в хумористичните жанрове и как се променя тя през годините?
–Ще отговоря на въпроса Ви като етнолог. Фолклорните хумористични жанрове са винаги жизнени. Но ако в традиционната култура хуморът е бликал повече от приказките, песните и анекдота, в модерните времена предпочитани стават кратките афористични жанрове, веселите случки (фабулати) и вицът. Разцвет бележи също хумористично-еротичната трапезна песен.
– За 40 години в Дома на хумора и сатирата сте прочели хиляди афоризми. Имате ли любими сред тях и обичате ли да ги цитирате? Може ли да се твърди, че афоризмите възпитават обществото, забавлявайки го?
–Афоризмът не е сред най-популярните жанрове в съвременна България. Той е много по-развит в страните от бивша Югославия. Там се провеждат много конкурси за афоризъм и карикатура. Била съм член на журито на някои от тях. В библиотеката на Дома има много книги с афоризми, изпратени от балкански автори. Да, афоризмите са синтезирана народна мъдрост и остроумие. Някои са сериозни, други – смешни. Обичам афоризмите, илюстрирани с карикатури, на Веселин Зидаров от Трявна.
Любимият ми афоризъм е мотото на Дома на хумора, сътворено в стих на 5 езика от Радой Ралин: „Светът е оцелял, защото се е смял!“. Малко хора знаят, че това е парафраза на афоризма на Карл Маркс: „Смеейки се, човечеството се прощава със своето минало!“.
– Обичате ли да разказвате анекдоти и кои разказвате най-често?
– Разказването на анекдоти е изкуство. Тези, които го владеят, са обикновено душите на компанията. Аз не съм от тях, но пък обичам да се наслаждавам на таланта на народните разказвачи на хумор. Още през 1985 г. заедно с колегите от направление „Етнография и фолклор”, подкрепени от директора ни Фъртунов, организирахме първата Национална среща-наддумване „Благолаж”, която оцеля и до днес. Срещата ни с народните шегобийци, начинът им на разказване, искрящото им чувство за хумор, сатиричните им стрели, насочени към точния субект, са сред най-ярките ми преживявания в професионален план.
– За 42 години сте организирали много изложби и биеналета, в които са участвали стотици автори. Разкажете най-яркия си спомен за любимо или незабравимо събитие!
– Никога не говоря в първо лице единствено число за събития, които са плод на колективен ум, енергия и професионализъм. Да, за 42 години съм участвала в екипи или съм оглавявала екипи, организирали 22 биеналета, 16 срещи-наддумвания, стотици изложби в страната и чужбина, творчески срещи, научни форуми. Заедно сме издали каталози, албуми, гидове, сборници с научни трудове… Подкрепени сме били от приятели, съмишленици и спонсори на нашите събития. Дълбок поклон пред нашите дарители! Един директор помни първото и последното си събитие. Аз помня едно Биенале, на което Голямата награда „Златният Езоп“ бе връчена от българския президент! На откриването, освен творците, присъстваха посланиците на страните, от които имаше наградени автори, присъстваше Търновският митрополит, разбира се министърът на културата и кметът на Габрово.Това съзвездие от политици с отношение към културата направи страхотно впечатление на всички творци – български и чуждестранни – които изказаха пред мене своето възхищение от присъствието на политическия елит на откриването на Биеналето, в което много от творбите осмиват именно политиците. Годината бе 2003. Това повече не се повтори… На последните издания на Биеналето Министерството на културата се представяше от редови експерти, а веднъж дори от някакъв си парламентарен секретар…
– С кои видни български хумористи – писатели, художници, карикатуристи, сте работили през изминалите десетилетия, срещите с кои ще останат незабравими?
– Работили сме с всички български творци на хумористично изкуство. Ако тръгна да ги изброявам, ще стане цял поменик. Общуването с тях ни обогатява емоционално, настройва ни оптимистично, учи ни да отстояваме ценностите си и принципите си, като насочваме стрелите на хумора и сатирата срещу всичко негативно и ретроградно, което ни спъва и ни пречи да бъдем горди с българската ни принадлежност. И все пак, срещите ми с Радой Ралин, Борис Димовски, Георги Чапкънов, Станислав Стратиев, Емануил Попгенчев, Румен Гашаров, Румен Скорчев, Чавдар Николов,Чавдар Георгиев, Христо Комарницки, Ивайло Цветков, Любомир Михайлов, Илиян Савков, Михаил Вешим и др. ще останат незабравими.
Интервю на
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "Хуморът, иронията, пародията, сарказмът са нашите интелигентни оръжия срещу негативните обществени явления"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*