На Великден момите искат прошка от кумицата си и се люлеят за здраве

Неделя, Великден, Възкресение. На самия ден в неделя, Великден, стават някои обичаи, които са строго религиозни и обредни.
Първият обичай е посещението, което правя всяка млада булка на кръстника, девера и на родителите си, и отнисането поклон.
Всяка булка, придружена или от мъжа си, или от свекървата, ще отиде първо в кръстника, а после в родителите си, а някъде и у девера си, ако деверът е бил не братът на младоженека, а някой друг. На девера се ходи само първата година, додето не е родила булката; роди ли, тя вече не ходи у девера. У кръстника ходи до три години /…/
На тоя ден и момите, които са се кумичили, преди обяд ще отидат с колак и писани червени яйца у кумицата. Всяка мома ще се облече за пръв път като съвършена мома: с покосняка, с венец и закитена, ще вземе в шарена торба поклона и ще отиде у кумицата на прошка. Като подава на кумата поклона, момата целува ръка и сега ще проговори.
Като се съберат всички моми, сядат и обядват заедно на една трапеза. С това се свършва кумиченето и кумството.
Сега иде наред друг обред – люленките.
Люленки. После обядването всички моми, предвождани от кумицата, отиват на отредено място, дето има високо и клонесто дърво, и тамо връзват люлка. Тук сега са дошли и момците.
Тия люленки, както и великденските хора, имат голямо религиозно-митическо значение. Те се устрояват в чест на самовилите, змейовете и змеиците, постоянни ревнители на хубавите и красиви моми и на красивите левент юнаци момци.
Люленките и хората се устрояват и в чест на лошата /падане/ болест, а така също и на едрата сипаница. Затова на тия люленки присъствуват и млади жени и деца и всеки гледа да бъде тоя ден люлеян.
Най-напред люлеят кумицата. Люлеят я или една от момите, или нейният любовник.
Додето една мома се люлее, другите, наредени малко настрана в редици, пеят обредните люленки – песни.

/…/
Освен няколко песни на люленки много се употребляват и припевки, кратки песнички. Додето една мома се люлее, другите я припяват с нейния любовник.
Долетели два гълъба,
Два гълъба, два сокола.
Долетели от планина,
Та паднали у Радкини.
Не са били два гълъба,
Но са били годежници
Да си годят малка Недка,
Да я годят за Стоена,
Да я годят, да я женят.
/Слушана от баба Дена, с. Шипка…/
Великденско хоро. Великденското хоро е тоже обредно с голямо религиозно-митическо значение. Великденското хоро се прави на хоролището през цялата празна или светла неделя.
На великденското хоро някога свирки не са свирили, а хорото се играело според мелодиите на великденските хороводни песни, пени от песнопойски моми, които по две или по четири са пели песни подред, т.е. додето пеят едни, другите мълчат; последната строфа от песента подемат вторите и продължават другата строфа на пеяната песен. Ако хорото е много широко, както обикновено става по Великден, защото цялото се събира на едно място, тогава има повече от две двойки или четворки песнопойки; в такова хоро пеят четири, шест или осем девойки песнопойки. /…/
Споменах, че великденските хороводни песни са много и разнообразни. Имам записани около петдесет. Тях разделям на:
– Легендарно-християнки;
– Самовилски;
– Змейски;
– За чумата и други болести.
Димитър МАРИНОВ
„Избрани произведения”, т. 1, 1981 г., 581 – 586 стр.

Оставете първия коментар към "На Великден момите искат прошка от кумицата си и се люлеят за здраве"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*