На Разпети петък булките и момите пишат великденски яйца

Писани яйце

Разпети петък. Тоя петък е голям празник. Нищо се не работи в полето, нито жена работи и в стана или друга някоя женска ръкоделна работа.
Той е началото на 12-те петъци, които се строго пазят от населението пак от град – да не бие градушка.
Тоя ден момите и булките пишат великденски яйца.
Писаните яйца или шарени перашки. Писаното яйце или шарената перашка е възпята в нашите песни и заема видно място в живота, вярванията и обредите.
„Гледаш го като писано яйце” – е узречица, която показва милина, любов, нежност. Тя е шарена перашка” /в Западна България/ – значи тя е в очите на всекиго и обичта на всички към нея.
Във вярванията и обредите великденското писано яйце е на първо място.
Писаното яйце стои много по-високо от обикновеното великденско червено яйце, защото писаното яйце се вижда по-голям труд, по-голяма любов, по-голямо уважение и почитание.
Ако обикновеното великденско червено яйце е за обикновено употребление и за обикновен гост, писаното яйце е за скъп, мил, обичан гост, и то не е и не може да служи за обикновено великденско употребление: то се не яде, с него се не чука; то е само за гледане.
Според моето лично мнение писаното великденско яйце или шарената перашка е първобитен праобраз на нашето народно живописно художество, както обредните хлябове са праобраз на народното ни ваятелство /скулптура/. И ако в творенията на един художник – живописец и скулптор ние виждаме неговата душа, неговите мечти и блянове – същото виждаме и в писаните яйца, в обредните шарени хлябове.
Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката художник освен вещината си изляла е още и сърцето си, чувствата си, а в много от тия криволчки и венчета крие се и по някоя огън – сълза.
Тия шарки имат всяка свое символическо значение: радост, любов, уважение, здраве и пр. пожелания; любовникът в тия шарки чете сърцето на тая, която му го е пратила. Някогашните писани яйца са днешните любовни писма, ако можем да се изразим с такива думи. /…/
В селата Радоил, Гуцал, Долна баня и Костенец, Самоковско, момите и булките не се задоволяват и с тия писани яйца. За да изразят своята почит и своето уважение по-силно, младите булки и моми украсяват и китят тия вече написани яйца с различни китчици, направени изкуствено от разноцветни вълници, които тук носят название шпаня, т. е. испанска вълна. Тия китчици от бяла, червена, зелена, жалта и друг цвят шпаня се залепват за яйцето с восък, но така вещо, че китчиците се държат яко. Тогава писаното яйце стои изправено на тъпия си край като чашка. /…/
В нашите манастири: Рилския, Зографския и Хилендарския, са писани най-красивите великденски яйца. Когато са настъпвали дните на страстната седмица, калугерите-резбари се заемали за тая благочестива работа. По поръчка на игумена те са приготвяли с десетки такива писани яйца, които игуменът е подарявал на Великден на по-знатните поколнници. Шарките обикновено са представлявали на първо място Везкресение Христово; обаче за срещнах писани яйца и с други мотиви. Има яйца, представляващи Христа в ада, св. Богородица с издигнати ръце към възкръсналия син, трите мироносци при празния гроб Христов и др. А има и яйца с чудна орнаментика, земена от черковните книги, всред които има петел, който изхвръкнал от гърнето – легенда апокрифна. В стаята на отца Неофит Рилски имаше цяла колекция такива писани яйца, които са му подарявали калугерите – резбари. Сам йеромонах Йосиф Брадати – разказва се, умеел да пише подобни яйца.
В 1912 г., като бях в Света гора, в килиите на хилендарските братя и зографските, аз видях дивно изписани яйца. /…/
Следва
Димитър МАРИНОВ
„Избрани произведения”, т. 1, 1981 г., стр. 577 – 581

Оставете първия коментар към "На Разпети петък булките и момите пишат великденски яйца"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*