На Велики четвъртък се боядисват яйцата и се замесва младия квас

сн.: БНР

В по-заможните и челядни къщи се боядисвали по 500 – 600 яйца, за да стигнат
до Спасовден

Преброяване на яйцата. Великденски червени яйца или перашки, както ги казват в Западна България, се ядат до Спасовден при приготвянето на яйцата за вапсване. Трябва да има пред вид това нещо. Ето защо тя /домакинята/ ще приготви: първо, за
домашните толкова яйца, колкото да стигнат до Спасовден, а второ, за пътници и друмници, за гости и роднини и за други сиромаси – защото на Великден и през цялата светла неделя, който дойде и влезе в къщи, какъвто и да бил той; пътник, друмник, циганин или просяк, без перашка, т.е. без червено яйце, не бива да се връща, защото късметът на къщата и берекетът на нивите и лозята си отивали от къщи. Ето защо някога домакинята приготвяла цяло кошле с яйца. Сега числото на яйцата в една селска по-заможна и челядна къща не пада по-долу от 500 – 600.
Първата грижа прочее на домакинката е да преброи яйцата. При това преоброяване присъствуват и всички домашни: деца, моми, булки, жени и момци. Стопанката брои и като дойде до 200, 300, пита: „Доста ли са, деца?” „Още, мамо /или бабо/, още – отговарят другите. „И за мене, мамо /или бабо/ – обажда се някой от момците
или мъжете – тури още, та да има за оране или за овците!” И домакинката притури още десетина. Това върви тъй с „още” и смехове, додето самата домакинка не изрече своята авторитетна и последна воля: „Е, и това – па доста толко! Догодина, дай боже, още толко”!, т.е. да се умножат у къщи челяд, та повече яйца да вапса. /…/
Червенето върши най-старата жена в къщи, стопанката. Други жени, ако са млади, не се допускат да присъствуват, а по-старите само помагат. Стопанката ще запали свещ, ще се прекръсти и ще каже: „Дай, боже, догодина пак да срещаме червено яйце!” Ще се прекръсти пак три пъти и ще подаде свещта да отнесат пред иконата, а тя ще седне да черви яйцата. Всички домашни са навънка: понякога вратата къщни са затворени отвътре с чивия.
Не пускат се, додето домакинката е преполовила яйцата, т.е. додето или е вапсала всички, или са останали много малко.
Най-напред червят яйцата, земени от полога същия ден, т.е. Велики четвъртък. Първом земе едно яйце и като се прекръсти, потопва го в червената боя. Като го държи колкото трябва, изважда го – и то е вече перашка, червено великденско яйце. Това е първата перашка и тя се гужда отделно, защото играе много важна роля в Народната медицина и в народното поверие. С туй първо червено яйце стопанката
ще потрие лицето на всичките деца, на момите и булките, като благославя: „Да си бяла и червена като туй червено яйце” /…/ И вярването народно приказва, че така пребаени, децата и момите ще бъдат през годината бели-червени в лицата и ще бъдат запазени от лоши очи, от лоша среща, от направено /магии/ и от други зли
навети. /…/

сн.: в. „Атака“

Първото червено яйце се гужда и между бубите, за да не ги съсипват зли очи. То се пази в ковчега при даровете на момата, за да светят, когато ги погледнат. Някъде пък се гужда при иконата и се пази до друга година, пак до Велики четвъртък. Когато отнесат новото първо червено яйце, зимат старото и го счупват. Ако яйцетое пълно – значи пълна ще бъде къщата във всичко, ако е изкуфяло – показва лошо. /…/
Когато свърши червенето на яйцата, стопанката отваря вратата и всичките влизат вътре. Тя отвива месала, с който е покрила яйцата и пред тях блясва пъстра шарена картина: вещо наредени червени, зелени, жълти, бледи, турунджиеви яйца. После това домакинката зима първото червено яйце и пребайва на всяко дете
отделно, на всяка мома и булка отделно, като изрича оная благословия, която изложих по-горе.

Квас

Подновяване или подмладяване кваса. Тоя ден като се свърши червенето на яйцата, замесват тестото за обредните хлябове. Има още един обичай, който се извършва тоя ден при замесването на тестото. Тоя обичай е известен по названието подновяване на кваса. Селска къща без квас не бива да оставя, защото берекетът си отивал; ето защо всяка добра селянка бере грижа да има квас в къщи. С тоя квас се замесват всичките квасници хлябове – обредни и обикновени. Тоя квас се употребява немалко и в народната медицина.
На Велики четвъртък се подновява квасът за през цялата година, т.е. получава се нов или млад квас. Това подновяване или подмладяване се извършвало някога с песни и други обичаи. Днеска всяка баба ще замеси малко тесто много рано, у зори, но в туй тесто няма да се гужда от стария квас, а треви лековити; като се омеси и остави в нощвите на топло място, увито и покрито с месал или черга и така стои, додето от само себе си не вкисне и се не дигне. Това вкиснато от само себе си тесто е новият квас и с него се замесва тестото за обредните хлябове. Тоя млад или нов квас скътват за през годината и го употребяват за лек и срещу магии.
На Велики четвъртък освен вапсането на яйцата и месенето на великденските обредни хлябове извършват се още някои обичаи.
В Ахъчелебийско на тоя ден децата ходят по къщите и подават китки от здравец заздраве на домашните, а домакинята им подарява по едно бяло яйце и по една среберена пара.  Велики четвъртък е начало на ония четвъртъци, които до Спасовден, т.е. до
Възнесение Христово, съставляват седемте четвъртъци, които се празнуват много строго. През тия четвъртъци се не работи нито в полето, нито в къщи. През тия четвъртъци добитъкът не смее да се впряга. Пазят се от град. В Тетевенските колиби, ако някой би посмеял да впрегне воловете си, на някой от тия
четвъртъци, селяните му счупват колата на парчета. Това се прави по диктовка на народната вяра, за да развалят лошата съдба и да отклонят облаците с градушката.
Вярва се още, че тоя ден – Велики четвъртък, ако някои сиромашка жена отиде в богаташка къща и земе, откъсне от младия квас, тя занасяла в къщата си богатството на богатия. Ето защо тоя ден се пази младия квас и не дават никому от кваса.
Следва
Димитър МАРИНОВ
„Избрани произведения”, т. 1, 1981 г., стр. 565 и 576-577

Оставете първия коментар към "На Велики четвъртък се боядисват яйцата и се замесва младия квас"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*