Хитър Петър и Настрадин ходжа – политици

Бешков

Сиромах човек бил Хитър Петър. Колкото бил хитър, дваж по-беден бил, което давало пълно основание на жена му всекидневно да му трие сол на главата. Не че бил мързелив, по цял ден се бъхтел като добиче, ама в кесията му се завъртала по някоя друга пара от дъжд на вятър.
– Да ти умра и на хитрините и на чудото!- пустосвала го буля Петровица- Че като си толкова хитър, що си толкова беден бе, аланкоолу!? Я ги виж другите! Кой дюкян отвори, кой кафене стъкми в плевнята си…Абдал Пенковото момче си даде коша за царевица под наем за офис, а Тинко Пъдаря отвори фирма за охрана на селскостопански обекти. „Кър секюрити“й вика и си донесе писана каруца втора употреба от Ингилизко. Само ние ходим голи и боси като даскали, за срам на децата.
Замислил се Хитър Петър. Мислил, мислил и…измислил!
Ще се кандидатирам за кмет! Ей на, избори идват. Партията ще ме подкрепи, пък и аз като бръкна в торбата с лъжите, все ще ги докарам някак си пущините 51%, пък сетне ще видим каква ще я къдрим. Тъй си рекъл Хитър Петър и се кандидатирал за кмет.
Сиромах човек бил Настрадин Ходжа. Уж по цял ден муски за късмет правел, куршум против уплах леел, за здраве баел и боб за прогнозни резултати хвърлял, ама пара- йок! Изпосталял ходжата, чалмата му замязала на миндил, а гащите му светели отзад за срамотиите.
– Абе, що ли не се кандидатирам за кмет. Какъвто съм умен и сладкодумен, еша ми няма да има. Пък и Ахмед ага като удари едно рамо по партийна линия, топлото място ми е в кърпа вързано. Пък после ще му берем гайлето.
Така си казал Настрадин Ходжа и като започнала една предизборна борба…Майко мила!
-Нека каже този мюзивирин Петър, кой пика на Гоча Разсилния в герана и кой излъга Семо Кривия и му продаде яловата си крава за 300 гроша. Този безсрамник, яланджия и мискинин ли искате да управлява китното ни село- пенел се ходжата на мегдана.
– Драги съселяни. Този ли хайванин мисли да управлява селото!!??Тоз, дето скришом яде сланина и закача ханъмите. Тоз, който се представя за Настрадамус Ходжа и лъже народа на цял свят за резил на селото. Срам и позор за синца ни!- опонирал му Хитър Петър в кръчмата и поръчвал по едно за своя сметка, която смятал да плати като спечели изборите.
Слушали ги селяните как се плюели и маскарели един друг, цъкали с език и си викали:
– Абе, тези ли мискини ще избираме да оправят селските работи!? Че нали за резил на целия вилает ще станем и синца ще ни сочат с пръст и ще ни се присмиват!
Пръв се усетил Хитър Петър и вместо обещания публичен дебат в Абдал Пенковото кафене, поканил ходжата на конфиденциален разговор при казана за ракия:
– Виж кво ходжа, хептен ни падна рейтингът и работата отива на сакантия. Я вместо да се маскариме един друг, да вземем да се сортачим или казано по-така – да се коалираме.
– Аз да правя ортакълк с Яланджи Петра!!! Йок!
– Йок, йок, ама както сме я подкарали, ще видим кметския стол на мук! Слушай сега, какво ще ти кажа. Правим ортаклък и ще има и за двама ни от кокала. Абе, един вид няма да се афишираме и ачтисваме и да носим отговорност най-вече. Че ти думам аз ходжа, да вземем да се коалираме и да издигнем кандидатурата на КьорХасана.
– Вай, завалла- викнал ходжата, – тоз чиляк хептен е изфирясал.
– Бе аз не знам изфирясал ли съм, или не съм, ама ти ма слушай сега какво ще правим. Значи издигаме кандидатурата на КьорХасана като независим кандидат, подкрепен от коалицията. Демек ние двамата.Ще го турим на кметския стол, ще го научим да се подписва, пък ние като коалиционни ортаци ще му казваме къде да удря пармака… И за него ще има, и за нас ще има, ако сме окумуш и акъллии.
– То всичко хубаво Петър ефенди, ами ако Кьор Хасан обърка нещо. Нали и тримата ще отидем на гюрултия?
– Ако сме амсалаци ще отидем. Ако обърка нещо, ние с теб ще се разграничим, пък той ще опере пишкира. Ортаци сме, ама той удря подписа.
– Ашкоолсун Петър ага. Тарикат човек си ти! Окумуш и тарикат! Давай да подписваме кетапа за ортаклъка и да я почваме.
Издигнали те кандидатурата на Кьор Хасан, провели му една предизборна кампания за чудо и приказ и го направили кмет. И ако селото хаир не видяло, то те поне загладили косъма. А какво станало със селото? Ами огледайте се около вас и ще ви стане ясно. Традициите да са живи, това е важното!
24 юли 1997 г.
Откъс от книгата „Всичко по един лев“
Йордан МИНЧЕВ

Оставете първия коментар към "Хитър Петър и Настрадин ходжа – политици"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*