Със свещен лековит извор, пещера и параклис се слави село Пороище

Параклисът и пещерата „Св. Марина“

Там се намира и единствената в Североизточна България вкопана църква и Комитетската къща

Аязмото „Св. Марина“ е обвито с приказни предания

На по-малко от километър от центъра на разградското село Пороище се намира пещерата-аязмо „Св. Марина“ – една от най-големите забележителности тук, заедно с единствената в Североизточна България вкопана църква „Св. Атанасий“.
До чудодейния извор, наречен аязмото „Св. Марина“, се стига по туристическа пътека, която се извива през гората сред чудно красива природа. Самата пещера преди време бе почти затлачена от наноси, но благодарение на белгийските скаути, които гостуваха тук през 2011 и 2102 година, вече е достъпна. През летните месеци скаутите възстановиха параклиса над извора, поставиха покрив и табела и разчистиха.
Много са легендите и преданията, свързани с аязмото „Света Марина“.Счита се, че тук е имало трaкийско светилище, което по-късно станало християнско. Запазено е и предание за млада жена другоселка, която влязла навътре в пещерата и не се върнала, а това била самата Света Марина. Според друга легенда, богат турчин излекувал малката си сляпа дъщеря, като миел всеки ден очите й с лековитата вода от аязмото. На празника на Света Марина детето прогледнало и в знак на благодарност той купил земите около аязмото и ги подарил на местната църква. През Руско-турската война лековитият извор бил затрупан.
От незапомнени времена в Пороище се отбелязва денят на Св. Марина като селищен празник. В историята на селото, която се съхранява в кметството, се разказва, че от предния ден тук се събират гости от близки и далечни села. В празничния ден от сутринта улиците се изпълват с амбулантни търговци, музиканти, спретнато облечени хора. Към 10 ч. след църковната служба с камбанен звън тръгва процесия към аязмото „Св.  Марина“. Според преданието от пропуканата скала на пещерата там, на празника на Св. Марина ще потече свята, лековита вода, или поне ще се овлажни скалата. През пролетта на 1908 г. се разчуло, че в Първомайско, благодарение на една свята жена от Сливен, са намерили изгубената вода от местното аязмо. Пратени били работници, които по указания на въпросната светица започнали да разбиват скалата и пред тях се открила пещера с буйна подземна река. Преданието гласи, че водата там е най-лековита и чудото на изцелението става именно на празника на Света Марина
Надареното с природни красоти и исторически забележителности село се намира югоизточно от Разград, само на седем километра от града. Разположено е изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен. През селото минават две малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото и е наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджиивановата чешма“. Те се обединяват в края на селото и се вливат в река Бели Лом.

Приказнокрасива гледка се открива по пътя за аязмото

Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа. По време на турското робство селото се е наричало Арнауткьой и Арбанаси. В него е имало множество занаятчийски работилници. Селото се е запазило като изцяло българско. В Пороище е имало четири църкви, но през 1810 г. било опожарено и три от църквите изгорели, останала само „Св.Атанасий“, като и тя била силно засегната от разрушенията. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г., с подписването на Одринския мирен договор било дадено разрешение за строителство на християнски храмове, но те трябвало да са не по-високи от възседнал конник с вдигната към небето ръка. Съобразявайки се с тези и други условия, указани във Фермана, през 1830 г. арнауткьойци възстановили храма, като се наложило старите основи да слязат на 1,80 метра под земята. Възстановената църква била еднокорабна, дълбоко вкопана, с 11 стъпала надолу. Вградените в стените 120 керамични гърнета дават завидната акустика на храма, заради която църквата може да се ползва като концертна зала. В първоначалния си вид църквата била с два входа – северен за мъжете и западен за жените. Под двускатия, покрит с турски керемиди покрив, е оформен просторен нартекс с дървени колони, застлан с каменни плочи, част от които са оригинални надгробни паметници с изящна каменна пластика. След Освобождението в югозападната част на притвора е издигната дървена камбанария.
От 12 януари 1955 г. църквата „Св. Атанасий“ е обявена за паметник на културата с историческо и архитектурно значение. През 1963 г., съгласувано с Историчекия музей, е закрит северният вход и е премахната дървената камбанария, а двете камбани са окачени на два бетонни стълба.
Църквата „Св. Атанасий Велики“ е от т.нар арбанашки тип, строена е от ломен камък. Тя се отличава с масивните си размери. В двора има стари християнски надгробни плочи, които са паметници на славното минало на селището.

Полувкопаната църква „Св.Атанасий“ в Пороище

Интересен е фактът, че в Пороище е роден един от най-великите воеводи на Молдова – Василий Лупу (1597 – 1661). На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта. Като такъв той престоява близо 20 години. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.
Пороище е известно още и с основаването на революционен комитет от съратника на Левски Ангел Кънчев. Комитетската къща, където е станало историческото събитие, е запазена и до днес като музей. Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след Освобождението си от турско робство. В двора на бившето училище има паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война.
Мариета КИТАНОВА

Оставете първия коментар към "Със свещен лековит извор, пещера и параклис се слави село Пороище"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*