Димитър Маринов разказва за Страстна седмица

Писани велкиднески яйца

Първият български етнограф и първи директор на Етнографския музей разказва подробно за великденската обредност

Димитър Маринов

Димитър Маринов Бонев е роден на 14.10.1846 г. във Вълчедръм, Монтана. Учи в Рилския манастир (1863) и във Военното медицинско училище (Цариград, 1867-71). През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на „История на българската литература” (1887), „Жива старина” (І – 1891, ІІ, ІІІ – 1892, ІV – 1894, V – 1901, VІ – 1907, VІІ – 1914), „Как е създадена българската екзархия” (1898), „Евтимий патриарх Търновски” (1900) и др. Умира през 1940 г. в София.
liternet.bg

Книга пета от „Жива старина“ заема самостоятелно кн. 18 (1901) от „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Книга седма заема самостоятелно кн. 28 (1914) от „Сборник за народни умотворения и народопис“.

Обредите през Великите пости: боенец, лазарките и кумиченето, които нямат нищо общо с религията и черковните празници, както и великденски някои народни обреди и обичаи, които тоже нямат общи със светлото Христово възкресение, доказват, че тия празници са изместили древните магически празненства и дали са на обредите и обичаите само едно гостоприемство. Казах, че забранението да се се свири през Великите пости произлиза не само от черковния извор, но и от митологически – значи туй забранение е съществувало по-рано, преди християнството, и то поради някакво предстоящо празненство, замешано тук с Великден.
Засвирил Димо с кавала
На връх на Стара планина,
В кованлъшката курия,
В дряновската мерня.
Де го дочули две вили,
Два дни са гора ломили,
Три дни са вода сушили,
Додето Дима да найдат,
Та па на Дима думаха:
-Димо ле, Димо овчарко!
Не знаеш ли, Димо овчарко,
Че Велики пости не бива
Канал и свирка да свирят?
Та па са Димо хванали,
Хванали, та па дигнали,
Дигнали горе високо,
Оттамо са Димо пуснали,
Пуснали долу във ниско
(Слушана от баба Каля, с. Къзъклисе, и баба Мария, с. Пашинкьой)
Великден се прехожда от цяла седмица, наречена страстна неделя. Народът обаче тачи само сряда, четвъртък и петък.
Велика сряда се казва срядата през страстната седмица и не се работи женска работа, т. е. не тъкат, не предат, не шият. (…)
На Велики четвъртък, преди да се покаже слънцето, гуждат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и ги поставят срещу изток; това правят, щом изгрее слънцето, да ги види. С тия червени яйца после изтриват (баят) децата по лицата, за да бъдат бели-червени.

Великденски обредни хлябове

Вечерта отнасят в черква няколко яйца и го поставят пред иконите, та да чуят 12-те евангелия.
Тия яйца отпосле скътват за запойване. Занасят едно на нивата или лозето и го закопават в земята за берекет. Едно оставят пред иконата за през цялата година.
Велики четвъртък. Вече е голям празник и никой нищо не работи; нито жените женска работа, нито мъжете полска. Мъжете прекарват деня около воловете, колата, кошовете – стягат нещо, чистят или пък в градината кастрят (чистят) дърветата от въсеници и други тям подобни работи.
Жените са заняти всецяло вкъщи: да вапсват червени яйца, да смесят и опекат обредните и другите хлябове, нужни за Великден, и вършат други обреди и обичаи, установени от преданието и запазени от старини.
Вапсването на яйцата съставлявало цял обред някога, па и днеска не е загубило първичното си значение и тържественост.

Великденски обредни хлябове

Яйцето, изобщо земено, както споменах по-горе, играе много важна роля в поверието, обредите и обичаите народни. С яйцето баят от почудване и уроки; с яйцето се отвръща вода на дете или добитък, когато е заболяло; с яйце се вражда и разгатва тайната на съдбата; с яйце се правят и развалят магии и пр. пр. много други поверия и обичаи.
Тук яйцето има по-голяма целебна и магьосническа сила, ако е снесено в четвъртък преди обяд, а особено преди слънце.
Великденското червено яйце има много по-голяма сила, затова и играе много важна роля в баянето, и лекуването и в развалянето на магиите. С червеното яйце се дава само помощ, но с него не може да се нанася вреда, т. е. с него магьосниците не могат да правят магии за лошо, но с него могат да се развалят магиите.
За великденски яйца селянката събира яйца от понеделник, но най-чтими, скъпи и важни са тези, които кокошките са снели във Велики четвъртък. Макар че друг четвъртък не бива да се бърка в полозите на кокошките. Великият четвъртък прави изключения на тоя ден може да се зимат яйца от полозите. Тия яйца обаче прибрани във Велики четвъртък, се отделят настрана. Тях ще преброят, измият, стипцосат и вапсат първи. Другите яйце идат втори наред.
Следва
Димитър МАРИНОВ,
„Избрани произведения”, т. 1, 1981 г.

Оставете първия коментар към "Димитър Маринов разказва за Страстна седмица"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*