Ислямска държава. Създаването

Иван Георгиев - авторът

Айман Зауахири

„Халифат Ислямска държава” е сунитска ислямистка терористична организация, която действа от десет години на територията на Сирия и Ирак и извършва бойни действия и атентати срещу останалите страни от Близкия Изток: Афганистан, Ливан, Пакистан, Алжир, Египет, Либия, Йемен, Нигерия. Води началото си от създадената през 1999 г. група „Единобожие и джихад” („Джамаат ал Таухид уал джихад”) с лидер Абу Мусаб ас Заркауи, която в продължение на шест години тероризира Ирак и Сирия. През 2004 г. Заркауи дава клетва за вярност към „шейх Осама” и присъединява организацията си към световната терористична мрежа под името „Ал Кайда в Ирак” („Танзим Кайдат ал-Джихад Фи Билад Рафидаин” = „Организация за джихад в Месопотамия”). Всъщност терористът изобщо не иска да бъде част от „Ал Кайда”, а да има своя собствена мрежа в Ирак, на която да бъде едноличен лидер. За този „лукс” обаче са необходими пари, и то много, с каквито той не разполага. Затова преглъща гордостта си и се поклонява на Осама, тъй като парите на саудитеца са му жизнено необходими. На практика обаче и преди, и след дадената клетва за вярност, Заркауи изобщо не се съобразява с бин Ладен, а след това – и с наследника му Зауахири, а води самостоятелна политика.

В районите и териториите, които завладява, той налага брутален ислямистки режим

Абу Мусаб се разправя жестоко не само с немюсюлманите, но и с хората от своята религия, ако те не споделят възгледите му и отказват да се подчиняват.
През 2005 г. Заркауи получава две заплашителни писма от Айман Зауахири да смекчи насилието към мюсюлманите шиити или сунити в Ирак, като не забравя, че той и „Ал Кайда” водят една борба, която сега се отразява неблагоприятно от медиите и вреди на бъдещото развитие на джихада. Заркауи обаче не обръща внимание на ултимативните съвети на доктор Айман и продължава с жестокостите си.
През януари 2006 г. той слива групата си с още две в т.нар. „Шура на муджахидините”, чиято обявена цел е борба срещу международните коалиционни сили, окупирали Ирак, и срещу проамериканското иракско правителство, армия и полиция. Заркауи обаче не успява да се порадва на новата си организация. На 7 юни 2006 г. той е убит, а седмица по-късно, на 13 октомври, е обявено сливането на групировката му с още четири и преименуването й на „Ислямска държава Ирак”. В новата обединена групировка освен тази на Заркауи влизат още „Армията на победоносните общини” („Джаиш ат-Тайфа ал-Мансура”), „Армията на привържениците на Сунната и общините” („Джаиш Ахли с-Сунна уал Джамаа”), „Армията на завоевателите” („Джаиш ал-Фатихин”) и „Войска на сподвижниците” („Джунд ас Сахаба”). По-късно към тях се присъединяват и още осем ислямистки групи: „Ансар ат-Таухид”, „Ал-Гураба”, „Ислямски джихад”, „Асаиб ал-Ахвал”, „Джамаа ал-Мурабитин”, „Ансар ат-Тауахид уа-с-Сунна”, „Фурсан ат-Таухид” и „Джунд Миллят ал-Ибрахим”. Три години след създаването си Ислямска държава вече обхваща провинциите Багдат, Анбар, Дияла, Киркук, Салахедин, Нинивех и части от Бабел и Уазит. Това са територии в централната и западната част на Ирак, в които живеят предимно сунити. За свои цели ръководителите на ИД обявяват изтласкването на американските войски от Ирак и превръщането на страната в шериатски сунитски халифат.
Лидер на новата групировка е емир Абу Омар ал-Рашид ал Багдади, а негов заместник е Абу Аюб ал Масри. За първия лидер на Ислямска държава се знае твърде малко. Истинското му име е Хамид Дауд Мохамед Халил ал Зауи. Известен е още и с имената Абу Абдула и Абу Хамид. Според едни е духовник, а според други – офицер от армията на Саддам Хюсеин. Прозвището му „ал Багдади” показва, че е от Багдат. След смъртта на Заркауи е избран за председател на „Шурата на муджахидините“, а след това оглавява променилата името си групировка. Дясната му ръка, Абу Аюб Ал Масри е египтянин, отговорник за множество кървави нападения в Ирак. Според информация на ЦРУ към момента на създаването си през 2006 г. ИД наброява не повече от 1000 бойци.

През ноември 2015 г. немското списание „Шпигел” публикува сензационен документ – Планът за създаването и развитието на „Ислямска държава”.

Саддам Хюсеин

В него се разкрива истинската същност на организацията, начинът на създаването и функционирането й. От материала става ясно, че истинският създател на ИД всъщност е бивш офицер от военновъздушното разузнаване на Саддам Хюсеин. Истинското му име е Самир Абд Мухамад ал Хлифауи, известен повече като Хаджи Бакр. Това е човекът, който стои в сянка и дърпа конците на новата групировка, превърнала се в синоним на нечувана бруталност и жестокост. Планът за създаването на бъдещата организация идва в главата на бившия разузнавач в края на 2012 г., докато пътува от Ирак за Сирия. След като се установява в град Тал Рифаат, северно от Алепо, Хаджи Бакр се заема с обмислянето на идеята си в детайли. Публикуваният в немското списание план включва подробно описание на цялата структура на бъдещата организация. Членовете й се набират под предлог за създаване на ислямски мисионерски центрове. От всички, които идват на лекциите, се подбират най-надеждните, на които след това ще може да се разчита. Избраните минават курс как да вербуват на свой ред съселяните или хората от своята улица, квартал или район, как да ги наблюдават и шпионират. Те трябва да си водят записки за влиятелните и богати семейства в поверените им райони, размера и източниците на техните доходи, да направят списък с имената на бунтовническите бригади и имената на техните лидери. За всеки „оперативно интересен” шпионите търсят и събират компрометираща и скандална информация, която може да послужи за рекет и шантаж в случай на нужда. Някои от „избраните” стават съпрузи на дъщерите на най-влиятелните семейства, като по този начин тайно и безкръвно се прониква в техните семейства и те непрекъснато се държат под наблюдение и контрол.

Нури ал-Малики

Шпионите са натоварени и с мисията да събират информация за градовете, които предстои да бъдат нападнати. Особен интерес те проявяват към имамите по места: какво проповядват, отворени ли са към джихадизма, получават ли заплата и ако да, от кого? Повечето от вербуваните шпиони са 16 – 20-годишни младежи, които изпълняват тези задачи срещу минимално заплащане. В своя план за бъдещата държава Хаджи Бакр определя и нейната структура и държавно устройство. По места управлението се предава в ръцете на съвети, начело с емири, който ще отговарят за убийствата, отвличанията, комуникациите. Над местните емири стои старши емир, който ги наблюдава и контролира. В новата държава са предвидени и разузнавателни служби, начело на които стоят „регионални емири по сигурността”. Те от своя страна са подчинени на областните зам. емири, които пък докладват на централното ръководство. Основната идея е всеки жител, независимо колко високо се намира в държавната йерархия да чувства, че непрекъснато е следен и да се страхува, че може да загуби живота си. Управлението и правораздаването са подчинени изцяло на принципите на шериата. Всъщност идеята на Хаджи Бакр за държава, основана и крепяща се на страха е просто доразвиване на установеното в Ирак управление по време на неговия бивш шеф, диктатора Саддам Хюсеин. Единствената разлика е, че Иракската република на Саддам е със светско управление и ляв уклон, а това на бившия му офицер е поставено на религиозните основи на Корана и шериата.

Самир Абд Мухамад ал Хлифауи, известен повече като Хаджи Бакр

Създаването на Ислямска държава обаче става възможно едва след свалянето на Саддам. Ирак е държава, в която 65% от населението са шиити, 15 – 20% са кюрди, а около 5% тюркмени, асирийци, арменци, халдейци, чеченци, черкези, евреи, иранци и др. За сунитите остават едва около 25 – 30%. Диктаторът обаче е сунит и по време на управлението си се обгражда изцяло със сунити. Така в страната в продължение на четвърт век управлява малцинството.
След свалянето на Саддам Хюсеин държавното устройство на страната се променя. Начело отново продължава да стои президент, който обаче, за да бъде компромисна фигура, е кюрд. Той управлява с помощта на двама вицепрезиденти – сунит и шиит. На квотен принцип са разпределени постовете и в министерствата, и в останалите институции надолу по йерархията. Първите „демократични” избори след свалянето на Саддам, са спечелени от шиитите, които избират за премиер Нури ал-Малики. Това води до нагнетяване на напрежението сред свикналите да управляват сунити и създава идеалната почва, върху която избуяват радикалните ислямистки идеи.
Следва

Иван ГЕОРГИЕВ

Публикувано в бр. 43 и 44 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Ислямска държава. Създаването"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*