Ислямска държава. Създаването – 2

Журналистът Мохамед Али ал Хаким

Абу Бакр ал-Багдати

Според иракският журналист Мохамед Али ал Хаким причина за случващото се в Ирак и Сирия през последните години, е шиитската вълна в Близкия Изток. „В Иран 90% от 80-те милиона население са шиити. В Сирия правителството на Башар ал-Асад е шиитско. Половин Ливан също е шиитски, те са мнозинство и в Ирак, където след свалянето на режима на Саддам вече и управляват. В Йемен също шиити овладяха властта. При това положение Саудитска Арабия и останалите монархии от Персийския залив – с подкрепата на САЩ и мълчанието на Европа – стигнаха до извода, че идва шиитска вълна, при която сунитите са ощетени. Именно саудитците организираха бунта срещу шиитското управление на Ирак. От тези първи въоръжени стълкновения тръгна веригата от събития.

Защо новата организация се нарича Ислямска държава в Ирак и Сирия?

В Сирия 80% от населението е сунитско, както и в Западен Ирак. Те искаха да направят независима сунитска държава с подкрепата на Саудитска Арабия с оръжия и пари. Фактически всички, които воюват в Сирия, са от Ирак. Лидерът им Абу Бакр ал-Багдати е от Самара, а полевите командири и полицаите – това всъщност е старта армия на Саддам, но с ново име. Подкрепят ги саудитците и петролните монархии в Залива. Уахабисткото кралство е много влиятелна сила, която поддържа тесни връзки със САЩ и Европа. Топлите им отношения, разбира се, се дължат на икономически интереси и на нищо друго. Брюксел и Вашингтон от години знаят, че Саудитска Арабия открай време е център на радикални ислямисти, но са оплетени чрез огромни пари и интереси. Няма нито една страна в Персийския залив, в която да няма американска, британска и френска военна бази. Местните елити плащат на Запада да ги защитава, тъй като са една шепа хора, но затова пък изключително богати. Саудитите казаха на американците „Елате да ни защитите от шиитите”. И те създадоха базата „Ал Дахран”. Арабското лоби по света е много силно. Милиардите им стоят в американските и европейските банки. Ако ги изтеглят, ще настъпят катастрофи в западните икономики”, обяснява журналистът ал-Хаким.

Башар ал-Асад

Според него от въздушните удари, които САЩ, Русия и останалите световни сили извършват над ИД от година насам, няма никаква полза. „Като ги бомбардираш, те просто се местят на други места в пустинята. Цяла армия ги бомбардира и само 10 души убити, това не е сериозна приказка. Те имат над 50 000 бойци и още ислямисти се присъединяват към тях. Освен това 90% от руските удари са над територии, над които няма джихадисти, а удрят обекти на съпротивата на Башар ал-Асад. Мисля, че напрежението в региона тепърва ще ескалира. Ако Западът не намери решение на проблемите сега, нещата ще се влошат. Само една сухопътна операция може да ликвидира ИДИЛ. Трябва всички заедно да седнат на масата и да се разберат заедно да воюват срещу ислямистите”, смята Мохамад ал-Хаким.
Да, причина за появата и възраждането на ИД е грубото американско вмешателство във вътрешната политика на една независима държава, каквато е Ирак. Десетина години по-късно те ще повторят сценария си и срещу втора държава – Сирия. Дали обаче само враждата и непоносимостта на чичо Сам към двамата диктатори, Саддам Хюсеин и Башар ал-Асад, са причина за бруталното нападение на американските „миротворци” над териториите на две суверенни държави. А може би стратезите от Вашингтон имат и още няколко други по-далечни цели. Като например чрез войните в Ирак и Сирия да разбият тройната шиитска коалиция в Близкия Изток и да окажат натиск над третия участник в нея Иран. Или пък чрез ударите в Сирия и Ирак Щатите да окажат помощ на своето протеже Израел, като отслабят враговете му – пакистанската групировка „Хамас” и ливанската „Хизбула”. Америка използва терористите от ИД по три начина за свои цели: да напада враговете си в Близкия Изток, да служи като претекст за военна интервенция и да поддържа изкуствено една постоянна терористична заплаха в самите Съединени щати. Която от своя страна пък да се използва за затягане на обръча над самите американски граждани, ограничаване на правата и свободите им. Така, както в продължение на повече от десетилетие бе използвано „плашилото” „Ал Кайда”, преди да бъде разпокъсано и захвърлено в стария шкаф с парцаливи играчки на чичо Сам.

Убийството на Осма бин Ладен

Робърт О Нийл

Веднага след атентатите от 11 септември САЩ обявяват награда от 25 млн. долара за информация, която може да доведе до залавянето на бин Ладен. През 2007 г. сумата е удвоена на 50 млн. долара. Въпреки това обаче, в продължение на 10 години всички опити на САЩ да пипнат топ терориста, удрят на камък. В медиите няколко пъти се появяват съобщения за неговата смърт, които след това се оказват неверни.
В края на 2010 г. в ЦРУ разполагат с информация, че саудитецът вероятно се крие със семейството си в къща в Абутабад в Югозападен Пакистан. Преди да се премине към действие обаче, агентите на американското разузнаване решават да проверят дали информацията е достоверна и дали хората в къщата наистина са семейството на Осама. За целта в Абутабад е изпратен пакистанският лекар Шакил Африди, който уж трябва да извърши ваксинация срещу хепатит В в града. Целта е да успее да вземе кръв от човекът в къщата, за да се види дали ДНК-то му съвпада с това на Осама. За сравнение ЦРУ ще използват ДНК на починалата по-рано в Бостън сестра на бин Ладен. Така и не става ясно обаче, как е завършила тази мисия и дали ЦРУ е успяло да се сдобие с кръв на саудитеца. По-скоро „да”, тъй като след смъртта му, е разпространена информация, че трупът е бил разпознат освен от близките на Осама и чрез ДНК експертиза.

Робърт О Нийл

През април 2011 г. президентът Барак Обама разпорежда подготовката на специална операция за откриването и залавянето или унищожаването на бин Ладен. Само месец по-късно, на 2 май, Белият дом обявява, че терористът е убит в имението си Абутабад в Югозападен Пакистан в рамките на организирана операция с кодово име „Копието на Нептун”.
Четири дни по-късно „Ал Кайда” също потвърждава новината за смъртта на своя лидер. Появяват се и подробности около провеждането на операцията, от които става ясно, че ЦРУ засича местонахождението на терориста още в края на 2010 г. Агенти на ЦРУ наемат жилище точно срещу къщата, в която се предполага, че живее Осама. През следващите месеци разузнавачите работят трескаво. Къщата е заснета отгоре с безпилотен самолет и е направен триизмерен модел, проследени са всички мобилни и телекомуникационно връзки на обитателите. Установено е, че два от етажите на жилището са обитавани от висок мъж, който по физическо описание много напомня на Осама бин Ладен. През януари 2011 г. ЦРУ информира командира на Съвместното командване за специални операции JSOC, вицеадмирал Уилям Мак Райвън, че вероятно са открили бин Ладен. Той отговаря, че най-лесно би било командосите да проникнат в жилището на терориста и да го заловят или убият, но не се знае какъв ще е пакистанския отговор за това проникване на американски спецчасти на територията на страната.
Въпреки риска от влошаване на отношенията между САЩ и Пакистан, президентът Обама настоява операцията срещу бин Ладен да бъде проведена, при това възможно най-скоро. На среща на президента с Националния съвет за сигурност, проведена на 14 март, е взето решение убежището на Осама да бъде нападнато и унищожено с бомбардировачи от въздуха. Военните обаче не са сигурни дали под къщата няма изграден бомбоубежище, в което терористът да се укрие. Затова е решено нападението да бъде извършено от командоси, които да бъдат спуснати в имението с хеликоптер. Още повече, че президентът Обама иска бин Ладен жив на всяка цена. Операцията по задържането е поверена на най-елитните американски спецчасти, „тюлените”, които на 26 април излитат от САЩ за военновъздушната база Баграм, а на 27 април вече са в Джелалабад.
На 29 април в 8,20 ч. президентът Барак Обама дава началото на операцията „Копието на Нептун”. Заради облачното време и силно намалената видимост, която може да попречи на пилотите на хеликоптерите обаче, е взето решение операцията да бъде забавена с един ден. В нападението участват общо 79 командоси и едно следово куче, което трябва да проследи всеки, опитал се да избяга от къщата. Освен тях допълнителни военни сили са разположени в безлюден район, близо до Абутабад. Те трябва да се намесят в случай, че пакистанските сили за сигурност се опитат да осуетят операцията. Със същата цел са разположени войски и от другата страна на границата в Афганистан. Двата бойни хеликоптера изминават разстоянието от Джелалабад до Абутабад за час и половина.

Осама бин Ладен

Според плана единият от тях трябва да кацне в двора на къщата, а другият – в североизточния край на постройката. При кацането обаче първият хеликоптер закача с опашката си една от стените на сградата и пада на земята. За щастие нито един от хората в него не е ранен. Вторият хеликоптер успява да кацне меко извън сградата. „Тюлените” излизат и нахлуват в къщата. За съжаление, опитът Осама да бъде заловен жив, не успява. Бин Ладен е пресрещнат от екипа на „тюлените” на площадката на третия етаж на къщата. Тъй като командосите предварително са изключили тока, в къщата е тъмно. Терористът обаче вижда приближаващите се към него силуети и побягва към спалнята, където е застрелян от командоса Робърт О Нийл. Самият О Нийл разказва, че топ терористът изобщо не посрещнал смъртта достойно. В спалнята той опитал да се скрие зад една от жените си, която държал за раменете и с треперещи ръце бутал напред към дулото на командоса. О Нийл застрелва Осама с два куршума в челото, а когато той пада на земята, го прострелва и трети път.
Следва
Иван ГЕОРГИЕВ
Публикувано в бр. 47 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Ислямска държава. Създаването – 2"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*