Козунакът е на нашата трапеза от началото на миналия ХХ век

Наричан с различни имена в различните краища на България, обредният хляб на българите за Великден е едно от най- важните ястия на трапезата ни.
Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: „колак”, „кравай”, „боговица”, „пармак”, „кошара”, „кукла”, „каниска”. Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното „великденски”.
Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшеничено брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове, бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. В обредните великденски хлябове се поставят и яйца. Месачките са млади омъжени жени, облечени в дреха от невестинската си премяна.
Според силистренската етнографка Донка Съботинова козунакът се появява на българската трапеза от началото на миналия век. В България е пренесен вероятно от Румъния от търговци някъде между 1915 – 1920 година. Дотогава за Великден са се замесвали обредни хлябове – в различните селища в Силистренско наричани „колак”, „кравай” и „пармак”.
Донка Съботинова смята, че „родината” на козунака е Полша, където се прави от XVII век. Това е написала в книгата си „Отколешно време“, в която проследява празничния народен календар.

Публикувано в бр. 19 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Козунакът е на нашата трапеза от началото на миналия ХХ век"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*