Тайнствената смърт на Людмила Живкова

На 20 юли 1981 г. в дома си, в София умира дъщерята на българския държавен глава Людмила Живкова. Тялото на 39-годишната Мила, както я наричат приятелите й, е открито в басейнчето на банята от камериерката, която изплашена вика за помощник телохранителя от УБО Димитър Мурджев. Минути по-късно тялото на Първата дама е извадено от водата и поставено върху плочките, а някой от персонала в къщата се обажда в Правителствена болница. Линейката обаче пристига необяснимо бавно, чак след час. Причината според шофьора е, че по пътя са спукали гума и се забавили, докато я сменят. Пристигналите лекари констатират, че пациентката няма пулс, не диша и е мъртва.
Людмила Живкова умира само седмица преди да навърши 40 години. Оттогава вече повече от три десетилетия истината за смъртта й е обвита в тайнственост и мистерия. Сама ли слага край на живота си дъщерята на Първия, или е убита? И ако друг е посегнал на живота и, кой е той и защо? За да се опитаме да дадем отговор на тези въпроси нека се върнем назад във времето и да проследим живота на дъщерята на Тодор Живков.
Людмила е родена на 26 юли 1942 г. в село Говедарци, Самоковско. Кръстена е на известната по онова време съветска снайперистка Людмила Павличенко. След преврата от 9 септември семейство Живкови се премества да живее в София, където бащата започва работа в народната милиция. Людмила завършва средното си образование в Руската гимназия, а след това история в Софийския университет. Специализира „История на изкуствата“ в Московския университет „Ломоносов“. Изкуството, както българското, така и световното, си остава нейна страст до края на живота й. В дома си кани млади български интелигенти, сред които поетите Любомир Левчев и Радко Радков, художниците Светлин Русев и Дечко Узунов, историците Александър Фол и Николай Генчев и др. Срещите придобиват известност като „белите петъци“. На тях младите интелектуалци водят дискусии и изказват позиции и коментари, за които при други обстоятелства веднага биха били привикани на разпит в милицията. На тях обаче всичко им се прощава, защото са в обкръжението на Първата дама. Това обаче в никакъв случай не означава, че Людмила може да прави каквото си иска. Поетът Радко Радков години по-късно си спомня, че жилището на Людмила, както и тези на останалите членове на семейството на Живков, е било пълно със записваща техника. Агентите на Държавна сигурност и УБО следят зорко всяка стъпка на дъщерята и сина на Първия, записват всяка тяхна дума, но не се месят в живота им. „Срещите ни при Людмила се записваха и ДС знаеше всеки от нас кога какво е говорил. Това вероятно се е съхранявало някъде из дебелите папки и е щяло да бъде използвано в случай на нужда за шантаж. Мила със сигурност също е знаела, че е подслушвана, или поне се е досещала, но никога не ни е казвала да си мерим думите и не ни е налага цензура какво да не говорим по време на срещите при нея. Освен това ние не говорехме нищо противодържавно. Може да сме си позволявали нещо по-волно и по-свободно, като разговори за западна музика, наука или мода, но не сме правили заговори да сваляме комунизма. Затова и никой не ни закачаше“, спомня си години след падането на комунизма поетът Радко Радков.
През 1961 г. Людмила сключва брак с инж. Любомир Стойков-Бацето. Четири години по-късно се ражда дъщеря им Евгения. Бракът между двамата обаче явно не е сполучлив и те се развеждат. Запитан обичал ли е въобще бившата си съпруга, Бацето дипломатично отговаря: „Ако някой е сключил брак с някого и не е имал взаимни чувства към него, това е пълно лицемерие“.
През 1968 г. Людмила се жени втори път за журналиста Иван Славков-Батето, а през 1971 г. се ражда синът им Тодор. Когато се женят и двамата вече имат по един брак зад гърба си. Батето е загубил своята любима, стюардесата Светла Маринова, която загива през 1966 г. при катастрофа на самолета на БГА „Балкан“, в който тя лети. Всъщност бъдещите младоженци се познават благодарение именно на Светла, с която имат общи приятели и компания. Две години след смъртта на стюардесата Людмила и Иван вече са съпрузи. По това време Батето е известен като един от най-големите бохеми на София. Бивш състезател по водна топка, където и да отиде, той прави поразително впечатление на нежната половинка със стегнатото си атлетично и мускулесто тяло. Освен това обаче той има и много добри обноски и е кавалер и донжуан, който умее да кара всяка жена да се чувства специална в присъствието му. Иван Славков е душата на всяка компания. С Людмила двамата живеят 13 години чак до смъртта й. Бракът с дъщерята на Първия отваря пътя на Батето за професионално развитие. През 1972 г. той е назначен за Генерален директор на Българска телевизия и като такъв изкарва цели 10 години. След което е назначен за шеф на Българския олимпийски комитет. Малко по-късно става и член на МОК, а през 1995 г. е избран за председател на БФС. През 2005 г. обаче е отстранен и от двата поста след лобистки скандал.
(Следва)

Иван ГЕОРГИЕВ

Публикувано в бр. 13 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Тайнствената смърт на Людмила Живкова"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*