В исперихското село Конево ревностно пазят обичаите и традициите

Възстановки на обичаите пеперуда и герман за първи път в историята на АЕК „Етър“

Групата за автентичен фолклор е единствена и уникална за общината

Групата за автентичен фолклор с награди от събора в Копривщица

Малкото исперихско село Конево е истински пристан на българщината, а групата за автентичен фолклор е печелила над шест пъти отличия на събора в Копривщица.
Жителите на Конево са добруджанци, преселили се от с. Караманкьой – Румъния. Историята на селото е заинтригуваща и загадъчна. Хората произхождат от гръцко, руско, ямболско и котленско, били са принудени да напуснат домовете си по време на турските набези в България. Имигрирайки, те намират утеха и спокойствие в село Караманкьой, Румъния. Основният поминък там е бил риболовът. Това са били едни будни българи, занимаващи се с търговия. Цели търговски улици са били изпълнени с техните родове. Но идилията не трае дълго. Според Крайовската спогодба 21.09.1940 г. българското население се изселва в Южна Добруджа. Настават лишения, мизерия, много, много болка и тъга. Насила прокудени, хората изоставят своите домове и тръгват към неизвестното. На 25.11.1940 г. потеглят от гара Мокано (Румъния) към България. Мъжете пренасят багажа с каруци, жените и децата с покъщнината си пътуват с влак. Съобщават им, че ще бъдат заселени в село Конево. Като отиват в селото – какво разочарование – порутени къщи, без врати, без прозорци, всичко потънало в трева, стигаща до 3 метра.

Групата за автентичен фолклор с награди от фестивала „Мамалига“ в Нова Черна

Селото се е наричало Аткьой, турското население е изселено през 1936 година. Полусъборената джамия по-късно е преустроена в читалище. Преселниците изкарват зимата трудно, пролетта започват да орат, да сеят, да жънат. Трудолюбието им е пословично. Отварят и училище в сградата на кметството. През 1963 г. е открито новото училище, впоследствие превърнато в детска градина. През 1966 г. е започнат строежът на читалището, но и в бившата джамия кипи духовен живот.
Ето какво още разказва председателят на НЧ „Нов живот“ Нели Атанасова, която е закърмена от малка с обичаите и традициите на коневчани, първо като очевидец, а по-късно и като самодеец:

На събора „Сборяново“

„Няма празник, който в селото да не се чества от всяко едно коневско семейство – като се започне от Игнажден с прикадяване на трапезата и запалването на бъдника, с потропването на тояжките от коледарите, със зарязване на лозето, с окичването на мартеници, с боядисването на яйца и приготвянето на козунаците, със сладкопойните гласове на лазарките, с окичването на върбата, с блеенето на гергьовското агне, с обхождането на „пеперудите“ по полята и нивята, молебена за дъжд и хвърлянето на Германа в гьола, с ранната беритба на Еньовските билки. Всичко това е един кръговрат, изпълнен с много емоция и веселие. Докосвайки се до същността на тия отрудени хора, няма как да останеш безучастен и да не почувстваш трепета и вълнението от самата подготовка на обичаите.“

Възстановка на обичая пеперуда на Международния панаир на занаятите в Етъра

Читалище „Нов живот – 1940“ е създадено през 1940 г. със средства, събрани предимно от жителите на селото. Като начало те закупуват със собствени средства първото радио. Още със създаването на културната институция са сформирани две фолклорни групи: мъжка певческа група и женска певческа група. По-късно е създадена и танцова трупа от мъже и жени, изпълняващи песните и танците, характерни за региона. За целта са наети музиканти от околните села – Паисиево, Райнино и град Исперих. Сформира се театрална трупа от ученици, изнасящи на сцената на читалище „Нов живот“ театрални представления, с които гостуват и на град Исперих и околните села. Бабинден, Трифон Зарезан, 8-ми март, селския събор, коледуване са неизменна част от бита на коневлии. Характерно е също честването на националните празници, провеждането на вечеринки, четене на книги, молебени за дъжд, курбани на Гергьовден и др.

Възстановка на обичая герман в Етъра

До момента към читалището се е запазила групата за автентичен фолклор от мъже и жени, която продължава традициите на северните добруджанци. За община Исперих този състав за изворен фолклор е единствен и уникален, със съхранения народностен дух, с песните и обичаите, които изпълнява, и с автентичността на носиите си. Групата прави възстановки на обичаите пеперуда и герман, лазаруване, коледуване, бабинден, Трифон Зарезан и др. Много са нейните участия и награди – от Националния събор в Копривщица, Балкан фолк в гр. Велико Търново, EURO FOLK, Международния панаир на народните занаяти „Етър“, „Златната гъдулка“ в Русе, събора на с. Александрия, община Добрич, събора в с. Дебрене, събора „Сборяново“ – Исперих и др.

Възстановка на обичая засевки в Етъра

От 2011 г. към читалището е сформиран кръжок „Млад етнограф“ с деца от селото и ученици от ПГ по СС „Хан Аспарух“ – Исперих от различни етнически групи. Работили са по проект на СНЦ „ЕКО“ в Исперих „Пеперудена роса коневска – единство на традиции и бъдеще“, по Програма „Живо наследство“.
Читалището популяризира местните автентични традиции и по Проект „Коневска кошница“, като документира и възстановява забравения занаят кошничарство и плетенето на дворски плет от лозина. В етнографската кошничарска работилница се обучаваха младежи да плетат по стара традиция.

Бабинден в Конево

Читалището разполага с библиотека, 2 клуба и банкетна зала.
В Конево няма големи паметници на културата, но за сметка на това то е обградено с чудна и разнообразна природа. Излизайки от селото, човек може да се наслади на изключителни панорамни гледки, породени от релефните особености на района! Конево е заобиколено от широколистни и иглолистни гори, през зелените поляни текат ручеи, а животинското разнообразие е голямо.
На 2 км от селото се простира 15-километрова пещера. Тя представлява интерес поради сериозната си дължина и архитектура. Пещерата свързва две села. Всеки, който има възможност, нека да дойде и да види това удивително село, призовава Нели Атанасова.
Мариета КИТАНОВА

Оставете първия коментар към "В исперихското село Конево ревностно пазят обичаите и традициите"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*