Даниела Везиева: Без усилия няма да постигнем начина, по който искаме да живеем

Ние сме експерти, умерени, дясномислещи и не се страхуваме да носим отговорност

Тя умее да поема отговорност и не дава обещания, които не може да изпълни.
Родена е в Русе. Завършила „Финанси и кредит“ в Стопанска академия „Д.А.Ценов“ Свищов, с допълнителна квалификация „Контрол в публичния сектор“.Притежава опит в сферата на публичните финанси и администрацията. Работи по проекти, свързани с децентрализацията и въвеждане на нови модели на управление от 2003 г.
От 2000 г. участва в разработването и изпълнението на редица международни проекти, а от 2007 г. е член на Бюджетния комитет на Европейските училища в Брюксел.
Преди да заеме длъжността заместник-министър на икономиката, е работила като началник отдел „Административно, правно, финансово, стопанско и информационно обслужване“ в Регионалния инспекторат по образованието в Русе.
Тя е Даниела Везиева.
Доскорошните й колеги я определят като диалогична, работеща неуморно за постигане на целите и като човек, който отстоява принципите си докрай.
Тези, които я познават, знаят, че зад сериозните ангажименти стои жена с различни интереси и отворена към чуждите проблеми. По време на предизборните кампании се виждаш с много хора и чуваш за техните болки, което е възможно при директен контакт, разкрива Везиева. И признава, че в тези срещи открива смисъла на активното участие в политиката. А последните три години са били изпълнени с много динамика, натрупан нов опит и изпълними ангажименти към русенци.

– Влязохте в политиката, водена от желанието за промяна. Как трябва да се промени статусът на българския учител, за да заеме той полагащото му се достойно място в обществото?
– Статусът не е свързан само с парите. Учител не е просто професия. Това е призвание. Статусът е свързан с настройката на обществото, по-скоро с липсата на ценности. В последните години все по-малко се говори за ценности. Поколението, което израсна, не е склонно да възприема старите ценности, а те са в корена на всяка нация. Според мен всички сме длъжници на учителството, защото ако аз все още се прекланям пред моите преподаватели, пред гилдията като цяло, това не важи за голяма част от обществото. За да се промени отношението, трябва да провеждаме по-често т.нар. „скрити срещи“ с родителите.
Много ми хареса една идея на патриарха преди години – да се въведе обучение по религия в училищата. И в него да се включат и родителите. Защото религията е тази, която възпитава в изконни човешки добродетели. Неслучайно католическите училища на запад са с най-висок рейтинг. А нация, която не помни историята си и не съхранява своите ценности, не върви към прогрес.
Винаги съм говорила за мениджмънт на образованието. Науката и образованието трябва да имат общ път с бизнеса. А бизнесът трябва да знае какво иска.
Статусът на българския учител е свързан и с медийното представителство. Да продължаваме да показваме само негативните практики, без да се замисляме какво реално се случва в едно общество, как всеотдайни учители работят при трудни условия, с деца билингви и постигат резултати, е несполучлив опит за промяна. Така че моите усилия са свързани с осъществяването на повече диалози в обществото и между различните институции, повече пари в образованието, но и повече отчетност.

– Има ли откъде да дойдат тези пари? Дълго чаканото повишение на учителските заплати – мит или реалност?

– Тези политически обещания, които текат в момента, няма как да се осъществят в рамките на бюджет 2017-а. В нашата предизборна програма говорим за увеличение в рамките на следващите четири години и средствата ще дойдат от увеличение на БВП. Всичко останало звучи красиво, но е неосъществимо.

– В професията останаха много хора, които не стават за учители…
– Това е болката на растежа. Педагогическаквалификация получиха много студенти, които не бяха приети в други специалности. В същото време поради липса на работа ние загубихме и други кадри – инженери с различна специализация. Имаше дълъг период, в който нямаше деца, и това доведе до отлив на качествени хора от професията.Усилията вече трябва да се насочат към качественообразование, към дуално обучение, защото продуктът, който е в момента на пазара, не е този, който е необходим – няма тесни специалисти. В наши дниинформацията се разпространява много бързо,а ние трябва да приемем новите идеи и да се адаптираме към тях.

– Смятате ли, че трябва да се върне старото положение – един учебник по всеки предмет? Съществува ли, според Вас, „учебникарска мафия“?
– Дали съществува „учебникарска мафия“, ще реши Комисията за защита на конкуренцията. На свободния пазар всеки има право да избира, а когато имаш опит, избираш по-добрия учебник. Носталгията по миналото не е най-добрият вариант.
Сигурно е по-лесно, ако има само един и някой друг носи отговорност…

– Какво мислите за диверсификацията на източниците на енергия?

– Всеки може да си избира източник на енергия и плаща толкова, колкото ползва. Друг е въпросът за цената на тока и за начина на формирането й.Включването на т.нар. зелена енергия определено я оскъпява. По повод предложението за такса „споделена отговорност“ ние застанахме в подкрепа на бизнеса, който определено щеше да бъде ощетен. Но все още има много да се жела
А проблемът с газта не е само в България. Това е по-евтина суровина, а цената й зависи от това къде минава.ЕК разреши и „Северен поток” е вече факт. Ако се открие находище в нашата страна, както се очаква, цената ще се понижи. Съществува и проект за балкански път…

– Кога мислите, че ще ни приемат в Шенгенското пространство?
– Интересен въпрос. Не бих казала дали днес или утре… България е външна граница на ЕС и той трябва да ни подпомогне да я опазим, защото всички условия, които ни бяха поставени, бяха изпълнени. Трябва да станем пълноправни членове на Шенген. Въпрос на време е…

– Докъде стигна реализирането на идеята за Закон за иновациите?

– Проектът на Закона за иновациите е готов, но не стигна времето да бъде подложен на обсъждане и приет.

– Вашето послание към русенци на предстоящите избори?
– Ние сме експерти, умерени, дясномислещи и не се страхуваме да носим отговорност.
Скъпи съграждани, държавата не е абстрактно понятие, тя е това, което прави всеки от нас. Без усилието на всеки един от нас няма да постигнем начина, по който искаме да живеем.
Гласувайте на 26-и, защото чрез вашия вот вие избирате бъдещето такова, каквото искате да бъде!
Интервю на
Антоанета РАДНЕВА

Публикувано в бр. 12 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Даниела Везиева: Без усилия няма да постигнем начина, по който искаме да живеем"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*