Плевен има още какво да покаже – минало, традиции, духовност – 2

Краеведско дружество

Краеведите са откриватели по дух и родолюбци, търсещи по хоби, хора с неизчерпаема енергия
Продължаваhttp://forum-sever.com/2017/03/13/

Петко Дилков открива конференция

– Какво точно означава това библиотечно краеведско обединение „Мизия”?
– Ще обясня. Така обединени всъщност си разпределяме този огромен обем работа, като всяка библиотека е задължена, преглеждайки заглавията за своя край, да отбелязва и материалите, отнасящи се за другите от обединението. В нашата библиотека преглеждаме около 30 вестника и 10-ина списания, които излизат в България, но описваме и библиографираме статии и за другите краища – Велико Търново и Габрово. Колегите правят същото и си ги препращаме, т.е. обменяме си библиографски записи. И това е много полезно. Тези дружества, обединения, бяха създадени малко административно, много отпаднаха, но нашето остана. Миналата година направихме една юбилейна среща във Велико Търново по повод 50 години Библиотечно обединение „Мизия”.
– Половин век съвместна краеведска изследователска и чисто библиографска дейност, която вероятно и обогатявате през годините?…
– Да, ще кажа, че друга, много важна част от нашата дейност е, освен че събираме тази библиографска информация за Плевенския край, ние я предоставяме за ползване на читателите при поискване. Правим писмена справка по темата, която интересува съответния читател. Често към нас се обръщат дипломанти, студенти, които пишат дипломни работи за Плевенския край. Работим и с ученици от града. Преди години в училищата имаше клубове по краезнание, но много от тях отпаднаха, останаха само в няколко училища, с които все още поддържаме връзка. Но много ми се иска тези клубове по краезнание в училищата да се възродят.
– С какво се отличава Плевенският край, какво го прави уникален, интересен, какво още не знаем за него?
– Преди всичко Плевенският край има интересна история, но той е богат и на археологичиски находки. Освен Руско-турската освободителна война, за която знаем от историята, че Плевен преобръща хода й, интересна е и историята след Освобождението, кметовете на Плевен, управлявали по онова време. Има една книга на историчката Маргарита Дешкова за кмета на Плевен Иван Миндиликов, който за малкото години на кметуването си е направил много за града. Радващото е, че в последните години се правят разработки и проучвания от историци, членове на Дружество „Краезнание”, за плевенчани, малко известни, а много допринесли за културното и общественото развитие на Плевен и България, а дори и с принос в Европейската история. Например за Иван Бурджев, индустриалец-новатор, Стефан Бакалов – индустриалец, за инж. Цветан Лазаров – ерудит и общественик. Тази библиографска информация ние представяме чрез издаването от нашата библиотека на библиографски указатели по различни теми. Напоследък доста работим по библиография за лица и във връзка с годишнини на наши писатели, които вече не живеят тук – Георги Константинов, Калин Донков, представихме тези автори пред плевенската общественост. За Григор Вачков, Катя Попова, Христо Бръмбаров, Дончо Цончев имаме библиографии. Тематични указатели имаме за защитени природни обекти в Плевенския край, за плевенския периодичен печат до 1966 г.

Книги в отдела

– А информация за печата в годините на прехода?
– Засега все още нямаме, но имаме намерение да направим указател за Плевенския периодичан печат от 1966 до 2016 г. Знаете през 1989 – 1990 г. какъв огромен бум имаше на вестници и списания в Плевен, които времето отся. Пък и нещата се промениха, технологиите се развиват, хората се информират повече с електронните новинарски сайтове. Но вестникът си е вестник и книгата си е книга. Работим много тясно с Дружество „Краезнание”, с РИМ, ВИМ, Държавен архив – в смисъл, че си сътрудничим при обмяна на информация, участваме в съвместни изяви.
– Казахте ми, че сте библиотекар от 1 октомври 1979 г., в Регионалната библиотека сте от януари 1980 г., а с краезнание се занимавате от 1985 година. Завършила сте ВТУ „Кирил и Методий” със специалност „Библиотекознание и библиография”, както се казва – на мястото сте си. С какво е интересна за Вас лично работата в този отдел, с какво Ви привлича, за да й отдадете толкова много години, от какво идва удовлетворението?
– Работата е интересна, защото почти всеки ден ние първи научаваме нещо ново и неизвестно до момента за нашия Плевенски край или за някоя личност, за събитие, случило се по тези земи преди години и оставило отпечатък. Аз съм и член на дружество „Краезнание” в Плевен и покрай разработките на краеведите, тъй като ние ги подпомагаме с литература, с консултации, се срещам с интересни и духовно богати хора. Всеки се вълнува от откритието си в своето селце или град, намерил е нещо за местното училище, за църквата, за кметството, за отделни личности и тяхната емоция се предава и на нас. Вълнуващо е!
– Имате ли впечатление децата как възприемат тази информация за родния край?
– На децата им е интересно. Миналата година имахме час с един такъв клуб по краезнание в училище „Лазар Станев”. Децата искаха да видят и да разгледат стари плевенски вестници от 20-те и 30-те години на ХХ век. Бяха много въодушевени. Искаха да видят и снимки на сгради от 50-те и 60-те години на миналия век. Разглеждайки албумите, те дори разпознаха някои от сградите, които са запазени и до днес. Но като че ли повече харесаха новия облик на града. Да се работи с децата е много забавно, те искат да им се представят нещата по-атрактивно, под формата на игри и занимания.
– Тази година е богата на исторически чествания за Плевен. Има вече инициативен комитет за честването на 140 годишнината от Освобождението, 110 години на Военноисторическите музеи и 40 години на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. Така че ще има и работа за краеведите библиографи…
– Събираме всичко за нашия край, за да остане за поколенията след нас. Но пак ще кажа: хубаво би било в училищата да ги има клубовете по краезнание, защото децата се интересуват от историята и културата на родния си край, от археологията, от традициите. Те харесват презентациите, които правим по различни теми, с децата се работи приятно. А и те са бъдещето, някои от тях може и да продължат нашето дело. Има поле за работа, пък и както каза доц. д-р Ани Златева на конференцията, Плевен има още какво да покаже. А силата на новите изследвания е в опознаване на етнографската история на Плевенския край, на битовата специфика на селата и градовете през различните епохи, на веротърпимостта на хората от този православен регион към другите религии.

Величка БОЖИКОВА

Оставете първия коментар към "Плевен има още какво да покаже – минало, традиции, духовност – 2"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*