На 6 май християни и мюсюлмани празнуват тържеството на пролетта

Гергьовден, село Тополи, община Варна

Гергьовден и Хъдърлез се честват с курбани, люлки и гадаене за здраве, любов и берекет

1 Представяна не Гергьовденска обредност - село Тополи, област ВарнаПрез 2014 г. самодейци от читалището в село Тополи, област Варна представиха на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” – град Борово гергьовденски традиции при ваяците.
Село Тополи има интересна история, разделено е на две части от дере, в което растат огромни тополи, дали името му. Намира се на 3 км от Варна и на 10 км от морския бряг. Селото е „разделено“ на стара и нова част. В старата част, или още „старото село“, както казват жителите му, живеят потомците на хората, които са негови основатели. Те са преселници от Одринска Тракия, които след подписването на Санстефанския договор през 1878 г., според който част от България преминава в границите на Османската империя, остават без дом. След много лутания, теглила и мъки, те построяват новите си домове там. В новата част на селото местни всъщност няма, и тя е населена с преселници. Те идват от село Аспарухово (Ченге), изселено заради строежа на язовир Цонево. Тези „нови” преселници принадлежат към етнографската група на ваяците. Те считат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. Представената на фестивала обредност, беше като по учебник, съдържаше всички основни елементи в гергьовденската. Затова за статията са използвани снимки от личния ми архив, направени през 2014 г.
2 Представяне на Гергьовденска обредност - село Тополи, област ВарнаСпоред българската народната традиция годината се поделя на два стопански цикъла – от Гергьовден до Димитровден – летен цикъл и от Димитровден до Гергьовден – зимен цикъл. От Гергьовден започва новата скотовъдна година и надничарите отново биват наети от стопаните, като края на техния „трудов договор”, с начало Гергьовден, е с край Димитровден. Срещу Гергьовден се извършват много обичаи и обреди, целящи осигуряване на здраве и плодородие по добитъка и хората, извършват се ритуали, които трябва да осигуря непресекващия поток на млякото от стадата.
Според Елена Огнянова, на 6 май турското население в България празнува Хъдърлез, който отговаря на Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието. Двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви към изток, другия върви на запад, ако единият тръгне на север, другият поема към юг. Това правят, за да помагат на хората от различните пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и искат помощ. Ако получат отказ, отказалите са обречени на неуспех и големи беди. Двамата светци се срещат само веднъж в годината, между първи и пети май, за да си разкажат къде са били, какво добро дело са извършили, с какво са помогнали на хората. Но ако този период се случи в петък, не се срещат.

Нишани

Нишани

На 6 май момичетата или млади невести донасят вода от седем чешми и пущат в бакърено котле зелени листа и клонки, на които поставят белег. После едно момиче вади белязаните листа и клонки, а другите пеят четиристишия – манита и според съдържанието на съответното четиристишие се гадае за бъдещ съпруг, бъдещ радостен или тъжен семеен живот, за житейската съдба на момата. След като свършат с изваждането на листата и клонките, всички присъстващи измиват лицата си с водата, а клонките хвърлят в реката. На Хъдърлез отиват на аязмо (извор с лековита вода) за здраве, мият се там или се къпят, като оставят дрехите, с които са се потапяли във водата, на някое дърво и пускат пари в аязмото.
При алианите срещу празника две първородни моми с калайдисан бакър обхождат къщите и събират нишани (белег). Като стигнат до някоя къща, внимават да не застават под стрехата и стопанката, без да ги кани им дава нишан. Щом съберат всички нишани, занасят котлето в къщата на младоженци, които последни са се оженили през годината. Оставят го под трендафил и го покриват с кърпа. Тези традиции при мюсюлманите се успоредяват с българска гадателска практика, позната в традиционния фолклор като ладуване, напяване на пръстен и др.
Люлеене на люлки на девойка християнкаРазликите при българите християни са в това, че напяването на пръстен, ладуването не е обвързано с определен календарен празник. В различни краища на България се извършва или на Васильовден, или на Лазаровден, в по-редки случай на Гергьовден.
Общ ритуален елемент и за двата етноса е пренощуването на водата под трендафил и донасянето й от повече от един водоизточник. В българската традиция донесената водата, с която ще се извърши обредното гадаене, задължително трябва да е „мълчана”.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденските обреди. Това е имитативна магия, чрез която силата на зелената възкресена природа трябва да бъде пренесена върху човека и неговата стока. Затова още от предната вечер или рано сутрин на Гергьовден домакинята окичва къщата и стопанските помещения със здравец, клони от ябълка, круша, букови клони и цветя. В някой краища на етническото землище се извършват ритуали на защитна магия, чрез използване на растения, покрити с бодли или тръни, жилещи и лютящи със силна натрапчива миризма – зелен чесън, глог, коприва, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е време за магии при българите, вярва се, че тогава те се сбъдват и тяхната сила е голяма.
Централен момент в Гергьовденската обредност е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, обвързан с червен конец. Задояването се прави от млада жена във фертилна възраст. Менчето също е украсено със зелени растения, цветя и червен конец. В някой краища на България първа от млякото отпива млада жена, за да се раждат повече женски агънца.
Рано сутринта момите, невестите и ергените отиват в полето, берат цветя и вият венци за жертвеното агне и за първата овца, която ще бъде издоена, за люлките и пр.
За курбан се избира първото родено мъжко агне в стадото на стопанина. Заколването става на определено място, в някой български краища това е срещу стената на къщата, за да бъде напръскана тя с кръв. По нея се гадае за плодородието на идващата година. С тази кръв се прави кръстен знак на челцата на децата, след което се излива в реката, за да тече млякото на овцете като река.

Общ курбан за Хъдрелез при мюсюлмани

Общ курбан за Хъдрелез при мюсюлмани

И при християни, и при мюсюлмани е съществувала практика на общоселско събиране на Гергьовден. При българите – християни храната е изцяло свързана с празника – печено агне, обредна погача, прясно сирене, овче кисело мляко и традиционно присъстващите вино и ракия.
В деня на празника – 6 май – стопаните мюсюлмани стават рано и обхождат нивите, а стопанката изважда и простира навън всички вълнени покривки, калъфи за възглавници, постелки, за да ги напече слънцето срещу молци. След като ги напече достатъчно, стопанката ги събира и нарежда, като между тия, които не се използват, слага листа от орех.
Подобна традиция, но с различни обредни послания, съществува при българите християни, но тя се случва на 1 март – жените изваждат червени тъкани и ги простират по оградите на къщите, за да се засмее Баба Марта.
Ореховата шума присъства в църковните християнски ритуали на Петдесетница.
В българския народен календар Гергьовден е признат за „най-личен ден”, общоизвестен е текстът: „Личен ден Великден/ по-личен ден Гергьовден”. Ако за християните той е Джурджовден, за мюсюлмани, помаци и роми той е Хъдрелез. Общото между етносите, живеещи на територията на България, е разбирането, че с този празник започва лятната половина на стопанската година. Това разбиране определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
За християните свети Георги е повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Гергьовденската обредност освен много богата, е и много древна, в това са солидарни всички учени, но и до днес няма единно мнение за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други от славянската, според трети следите му водят началото си в далечното минало на прабългарите от Азия.. Зелен Георги/ Цветен Георги говори, че празникът търси асоциации с разцъфналата пролет.
Както е обичайно за християнизираните езически традиции честването му започва още в нощта срещу празника, в сакралното време преди да пропеят първи петли. Тогава се извършва магически ритал за здраве, хората се къпят в утринната роса, защото вярват, че тя е „блага”. Жени, пък вярват, че това обредно къпане, ще им помогне да бъдат плодовити. Събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. И още едно магическо вярване, за да получат изцеление, болните се къпят в „лява вода” – т . е. на мястото, на което реките завиват наляво.
Украсата на обредния хляб с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара също е ритуал, целящ да осигури здраве, берекет, благополучие.

Люлеене на люлки при мюсюлмани

Люлеене на люлки при мюсюлмани

Особено любопитни са традициите, които се извършват в следобедните часове – люлеене на люлки за здраве, но и за любов. Момците залюляват момите на люлките, от една страна това е признание за емоционална обвързаност, но и за бъдещ социален ангажимент. От друга страна това е бяла магия за лично здраве и щастие. Както знаем времето на сватбите приключва в постите и в пролетно-летния стопански сезон. В миналото е съществувала практика, ако през сакралното зимно време обявената любов не се реализира в брак, с настъпващата пролет двамата млади да си „върнат” дадената дума и всеки да е свободен за нова емоционална/брачна връзка. Знаем, разбира се, и друго, че в старите традиции не съществува понятието „свободна любов”, демонстрирането на любовни взаимоотношения има една едничка цел – създаване на семейство.

Теглене на кантар

Теглене на кантар

Познат е обичаят на Гергьовден млади и стари да се теглят на кантар. Ако са по-тежки от предишния Гергьовден това е знак за здраве и дълголетие. По-малкото килограми, към които днес неистово се стремим, в миналото са се приемали като знак за болест, за лош живот и бит и са носили негативен оттенък.
В много села, в които живеят беленски хърцои е познат важен следсватбен ритуал.
Млади булки, омъжени през отминалата зима година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и им събуват обувките и чорапите. До тогава младата невеста няма право да се събува и да стъпва боса в росата. Тази ритуална практика е съществувала в бита на българите до средата на ХХ век, разбира се, приемана като традиция, не толкова като знак с предпазен характер.
Елена Огнянова разказва, че обредно къпане на девойките в росата сутринта на Гергьовден, е познато и при мюсюлманите. Момичетата отиват рано и се търкалят в житните ниви, като предпочитат посетите с ръж, за да са им дълги косите. Като се приберат вкъщи, майките седнали на намотано на кълбо въже, сплитат косите им на плитки с пожелание да са дебели и дълги като въжето. Плитките се сплитат винаги тек, в зависимост от гъстотата на косата – 3, 5, 7 може и 9, а на омъжените жени плитките са чифт.
Стопаните и мюсюлмани, и християни ритуално обикалят нивите си. Мюсюлманите имат обичай да донасят в дома си от полето класове ръж или жито.
За този ден готвят сърми с булгур, завит в листа от лобода, залети със счукан чесън и кисело мляко, ядат прясно сирене и кисело мляко. Не варят прясно мляко и яйца, не взимат игли и ножици, за да не се явяват змии.
4Подобно на християните, след ритуалното обредно хранене, следва люлеенето на люлки за здраве. След което се пристъпва към обредното гадаене с нишаните. Елена Огнянова разказва как става то.
Двете моми, които са обикаляли домовете, за да съберат нишаните, хващат едновременно от двете страни дръжката на котлето и тръгват. Близо до тях ги следва жена, наметната с голяма черна кърпа. Оставят котлето в средата на алая и една от момите сяда до него. Жената сваля от себе си черната кърпа и покрива момата и котлето. На момата дават огледало, в което тя непрекъснато се оглежда, като с една ръка вади нишаните. До нея стоят две жени с пръчки в ръце и поемат подадения нишан, окачват го на пръчката и го показват на присъстващите. Жената, чийто нишан е изваден, слуша едно мани от жената, която го е подала. И така се изваждат всички нишани.
Традицията да се коли агне за курбан съществува при всички етнически групи, както и практиката курбанът да бъде изяден на общоселско пиршество, разликата е, че мюсюлманите са приготвяли курбана на яхния.
Българите мохамедани от град Неделино, Смолянски регион, срещу Гергьовден събират китки от дворовете, поставят ги на един бакър с вода, покриват ги отгоре с лозови пръчки и ги окачват на дърво, най-често орех или дрян. Рано сутринта на самия празник момичетата отиват на реката „плитчат” се с вода и после отиват на някое площадче в махалата и донасят там бакъра с китките. Една мома вади китка след китка, а други пеят:
Катро, честито белило,
По-много злато да има,
По-много пари да има,
По-много дрехи да има…
Като извадят всички китки, момичетата се напръскват с водата, след това отделят от нея и носят да поръсят животните. Срещу Гергьовден закичват оборите против магии и уроки и се коли курбан посветен на животните.
Само 5-6 километра е разстоянието между град Неделино и село Старцево. Там срещу Гергьовден всяка къща пълни бакърче с прясна вода и слага здравец в нея. Отгоре поставят нож, завързан с червен конец. Сутринта рано младите жени отиват да нареждат дрянови пръчки, всички си запасват на пояса по една, а също и на главата като венец. После изваждат здравеца, измиват се с водата, за да не ги боли главата през лятото, а с китката поръсват добитъка в обора за здраве. Колят за курбан агне.
На този ден на много места правят люлки, завързани за клон на орехово дърво, а децата, болни от коклюш (магарешка кашлица) провират под орехов корен.
Хубаво е да се знаят религиозните различия между хората, населяващи етнически пъстрото кътче на Балканите, но още по-добре е да се знаят общото в старите традиции, които са ни давали основание да живеем в мир столетия.

Публикувано в 16 и 17 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "На 6 май християни и мюсюлмани празнуват тържеството на пролетта"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*