40 години от разрушителното земетресение в Свищов

Разрушена от земетресението църква

27 деца загиват под руините на сградите

Общият брой на загиналите е 109, а цифрата за пръв път се съобщава едва сега 40 години по-късно

Списъкът със загиналте по верме на земетресението, който бившият милиционер Тодор Георгиев пази вече 40 години

Списъкът със загиналте по верме на земетресението, който бившият милиционер Тодор Георгиев пази вече 40 години

27 деца загиват по време на унищожителното земетресение от 7,3 степен по скалата на Рихтер, разтресло Свищов и околностите на 4 март 1977 г. в 21,20 часа. Общият брой на загиналите е 109. Цифрата за пръв път съобщава 40 години след трагедията бившият служител на Народната милиция от онова време Тодор Георгиев. През 1977 г. той работи като криминалист в Окръжното управление на МВР във Велико Търново и след земетресението заедно с колегите си е спешно командирован в епицентъра на трусовете, където прекарва 28 дни. Онова, което вижда тогава, мъжът няма да забрави никога. Той разказва, че когато пристига в Свищов късно вечерта, градът е потънал в тъмнина, а отвсякъде изпод руините се чуват викове за помощ, писъци и стенания. Изпод развалините са извадени общо 109 трупа, 27 от тях – детски. Сред останалите загинали има 11 служители на МВР, 6 учители, 15 инженери, 4 директори на институции и др. Повечето от жертвите са от двата срутени до основи блока: 10-етажното общежитие на химкомбината „Свилоза“ и блокът в центъра на града, известен като блока на градския народен съвет. Освен тях има и много съборени къщи, повечето от които стари. Засегната е и църквата „Св. Троица“. Труповете на загиналите хора са подредени в коридорите на местната болница за разпознаване от близките.

Паметната плоча на загиналите на 4 март 1977 г.

Паметната плоча на загиналите на 4 март 1977 г.

Часове след земетресението милиция и военни от поделението в Белене започват операция по изваждане на пострадалите изпод отломките на сградите. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни, от 3 и 4 степен. От всяко мъртво тяло се изземат пръстови отпечатъци, чрез които след това се извършва неговата идентификация. Прегледите направени от лекар патолог показват, че повечето от хората са загинали от задушаване. Дробовете им са почернели като въглен от вдишаните прахови частици и отровни газове. Бившият милиционер Тодор Георгиев споделя и за две гледки, които никога няма да забрави. Едната е на мъртво бебе, извадено изпод тоновете бетон и издъхнало с отворени очи. А втората е на мъртво момиче, чийто дядо поискал от Тодор да отреже част от дългата ѝ коса и да му я даде за спомен. Сред загиналите има и цели семейства като това на Карло и Мария Томови и децата им Робертина и Явор, както и сем. Янкови – родителите Надежда и Христо и децата им Светлана и Красимир.
На третия ден след трагедията в Свищов идва Тодор Живков. След като разбира, че 27 от загиналите са деца, Тато промълвява само: „Това е страшно. Интелектът на този град си отиде“ и очите му се напълват със сълзи.
Няколко дни след земетресението Свищов отново изтръпва, след като неизвестни пускат слух, че от химическия комбинат е изтекъл отровен газ. Голяма част от хората грабват багажа си и са готови да се евакуират. За щастие слухът се оказва неверен и макар и трудно, хората са убедени да се върнат обратно по домовете си.

Бившият милиционер Тодор Георгиев прекарал четири седмици в епицентъра на ужаса на брега на Дунава

Бившият милиционер Тодор Георгиев прекарал четири седмици в епицентъра на ужаса на брега на Дунава

След като операцията приключва и Тодор Георгиев се прибира вкъщи, изгаря дрехите с които бил през тези 28 дена, тъй като по думите му те миришели на изгорено и смърт. Заради участието си в спасителната операция той и колегите му били удостоен с ордени за гражданска доблест и с по една седмица отпуска. Мъжът обаче никога няма да забрави зловещата си командировка в крайдунавския град. Голяма част от възрастните жители на Свищов също няма да забравят онзи черен 4 март и всяка година на този ден те отиват на гробищата и местните църкви, за да запалят свещичка за загиналите си близки и съграждани. Тази година на 4 март в града бяха отслужени заупокойни молитви, а на местата на падналите от трусовете блокове, където има паметни плочи, бяха поднесени венци и цветя.
Иван ГЕОРГИЕВ

Оставете първия коментар към "40 години от разрушителното земетресение в Свищов"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*