Самобитната майсторка Николинка Ангелова вдъхва нов живот на капанската шевица

Везбарката със съпруга си на събор „Лудогорие“

Нейни творения, с вплетени в тях народни мотиви, прославят България в Ню Джърси и Чикаго

Николинка Ангелова

Николинка Ангелова

Да извади капанската шевица от раклите на баба и да й вдъхне нов живот, вплитайки я в съвременните облекла, аксесоари и сувенири – това е една от основните цели, които си е поставила самобитната майсторка везбарка от разградското село Гецово Николинка Ангелова. Но всъщност нейната мисия е много по-голяма – обучавайки деца и възрастни в тайнствата на капанските бодове и мотиви, тя предава традициите от своята майка, баба и прабаба на новите поколения и ги учи на патриотизъм. Българското трябва да пребъде, казва родолюбката, която почти винаги е облечена с капанска риза и кърпа, защото постоянно я канят от различни училища и музеи да им гостува, не пропуска и празници, тържества и събори в цялата страна.
„Майка ми искаше да ме научи на всичко, което трябва знае една жена“, връща се в спомените Николинка. От малка почнала да точи с точилката и да готви по-лесни ястия. Майка й умеела да шие блузи и фусти и да тъче. Когато сядала да работи, викала дъщеричката си да гледа и да й помага. Навремето нямали сантиметър и мерели на ръка, а с кръгла паничка очертавали отвора за пазвата.
„До VIII клас знаех и да тъка, и да шия. Всяка къща на село имаше стан за рогозки и друг за черги, първият – вертикален, а вторият – хоризонтален. Седянката винаги се събираше у нас. От малка проявявам интерес към бродериите по огърлието на ризите. Навремето трябваше да се приготви чеиз на момичето – карета, ковьорчета и т.н. Сама съм ги правила, влизала съм в стана да тъка, от малка знаех къде да промуша совалката и всичко останало, макар че сега си давам сметка, че за едно дете съвсем не са били лесни тези неща“, споделя тя.

Даниела Ганчева от Етнографския музей представя самобитната майсторка и нейните шевици

Даниела Ганчева от Етнографския музей представя самобитната майсторка и нейните шевици

След VIII клас се научила да плете на една кука и първата дантела, която оплела, се нарича „паяжинките“. С такава дантела наплитали тъканите кърпи, за да изглеждат по-красиви. След това се научила да тъче капанските възглавници със сложната техника „скъсване“. Тогава не знаела, че техниката се казва така, но щом мама излезела от стана, тя продължавала. Влизала да тъче и черги, но тогава не се замисляла за начина, по който става насноваването за тъкането и дори не си е помисляла, че това ще й стане хоби.
Везбарството пък започнала да усвоява като занаят съвсем скоро. Преди около две години се явила на изпит в Камарата на занаятчиите в Шумен и защитила майсторска степен. Така станала правоспособен занаятчия. Включила се в Работилница „Седянка“ и в културния туризъм във Велико Търново. Там се явила на конкурс с ръчно везана риза – дамска туника, участвала и в ревю с ризи, шити от домашно тъкано платно. Запознала се с много добри майсторки, както и с Ирен Ямами, автор на уникалната книга, съдържаща 140 шевици от цялата страна, извезани и върху картата на България. Участничките я попитали за бода „зъбката с кокалец“, спомената в книгата на Татяна Матева „Капанската шевица“. Николинка извадила игла и конец и една носна кърпичка и показала на всички бода, който дотогава бил табу за всички. Тогава Ирен казала: „Капанката Николинка разбули мистериозния бод“. Така от Търново се върнала с названието „капанката Николинка“. И със стимула да се насочи към капанската шевица, която дотогава не била толкова разпространена. Разбрала, че знае неща, които са неизвестни за широката аудитория.

Бижута, изработени от Николинка Ангелова

Бижута, изработени от Николинка Ангелова

„Оттогава не спирам да издирвам неща, за които знам малко – продължава разказа си везбарката. – Така се срещнах с три жени от Гецово – буля Гена, кака Стоянка и кака Куна, които ми показаха как се прави съединителният шев на двата плата за мъжката риза. Не е труден, но се наложи няколко пъти да се срещнем, за да си го припомнят. В капанската носия най-често срещаните бодове са куманският бод (кръстчета), сусмен бод – за шевицата на огърлието – това е прав бод и разминат бод, има и конкур бод, с който се оформят по-нежните фигурки на долната част на ризата и в ръкавите. Четвъртият бод е „зъбката с кокалец“ – всяка шевица завършва с него – на ръкавите на пазвите и на огърлието. И петият е фистон бод (озъбкано) – той се прави много гъсто едно до друго на всяка нишка отдолу на ризата на женската риза.“
Една част от шевиците ги има в книгата на Татяна Матева, но не всичко е записано. Все още има неща, които Николинка не е открила, като някои названия на шевиците, които са шили нашите баби и прабаби. Среща ги по рисунки, но не може да открие техните названия. Издирва автентични шевици от хора, които са везали на времето, както и по сбирки и събори – ако й хареса нещо, ги снима и така си набавя по-различни модели, каквито не са публикувани.
Освен че изработва старинно капанско облекло, Николинка пренася мотивите на капанската шевицата върху огледалца, бижута, пръстени, обеци, гривни, шноли, диадеми, пана и картини, дамски чанти и др. На своята дамска чанта например е извезала мотиви от капанска шевица. Непрекъснато се разхожда с нея и много хора се заглеждат и проявяват интерес. Според нея шевицата намира приложение дори в съвременното мъжко облекло, модни дизайнери започнаха да я използват в дамски манта и бални рокли за абитуриентските балове.
Гецовчанката продължава да тъче и на стан. Възстановява моделите на капанските чанти, чрез техниката „скъсване“ – всяка шарка се прави с отделен конец, скъсан. На по-малко станче пък прави декоративни мотиви върху сувенирни чантички. Усвоила е и техниката тъкане на колани с кори, плъст и др.
Запазила е от своята майка и свекърва автентични капански ризи, фусти, престилки, кърпи за глава, които са наплетени на една кука с мъниста и синци. Тези кърпи навремето са се правели от много нежен тензух и са завършвали с много голям брой мъниста на едно завързване, което ги прави изключително красиви. Използва се плетка на чатал – капанците й казват чатал, а правилното название на този уред е фуркет. Николинка разучава как се прави плетката и я използва в своите творения. Има запазена и връхна дреха ентерия, блуза с фуста от домашно четворно тъкано платно. Фустите ги ползва, когато се превъплъщава в образа на баба Марта на детски тържества.

Дамската чанта на Николинка е с капанска шевица

Дамската чанта на Николинка е с капанска шевица

По думите на Николинка, капанската шевица изобразява житието на българката по този край – нашити са цветя, растения, житни класове, животни. Първите шевици са с преобладаващо черен, тъмночервен и тъмнозелен цвят. След 1930 година навлизат светлочервено, синьо, жълто, светлозелено, лилаво и наситено розово. Шевиците са различни – на мъжките ризи е по-широка, а на женските около пазвата е по-тясна. Предаването на шевицата става чрез „зашев“ на модел – когато вземеш модел от даден човек, трябвало да не го правиш съвсем същия – няколко бода да отнемеш или да добавиш – затова носи названието народна шевица, защото от ръка на ръка се е променяла. Така са били отличавани и дрехите на различните родове, по самата шевица се познавало от кой род е. Най-отдолу на бойовете (клиновете) на ризата е зашито дървото на живота и колкото повече са клончетата на това дърво, това означава, че семейството е по-голямо и по-заможно.

Николинка показва пред деца и възрастни как се тъче на стан

Николинка показва пред деца и възрастни как се тъче на стан

По-голямата част от хората, които търсят автентична шевица, са българите, които живеят в чужбина, и дори чужденци, които проявяват интерес към красотата на цветовото съчетание в нашата шевица. Нейни бижута и кукли с капански носии са изпратени в Ню Джърси и Чикаго на българи, които искали да притежават нещо, което да им напомня за родното село. Така ще поддържаме шевицата жива, споделя везбарката.
Миналата година самобитната майсторка направи първата си самостоятелна изложба в Етнографския музей. Създала е и група „Седянка се кладе“ в Гецово, като провежда сбирки с деца и възрастни. Прави обучения на ученици от различни учебни заведения. „Трябва да има кой да поеме щафетата, за да грее винаги красивата цветно изработена капанска гецовска шевица. Не се знае хвърленото семе дали няма някъде да поникне“, обяснява Николинка. Провежда дори видео уроци за хора от страната и чужбина, които имат интерес към везбарството. Поддържа връзки с Неделното училище във Вашингтон, като научила тамошните деца да правят капански китки и да тъкат на станче. Има много фейсбук приятели в цял свят – не само нейни последователи, но и майстори тъкачи, везбари, с уредници на музеи и по този начин успява да обогати знанията си и да научи това, което я вълнува. „Така ще поддържаме шевицата жива“, обяснява своя ентусиазъм сърцатата българка.

Майсторката обучава деца на капанските бодове

Майсторката обучава деца на капанските бодове

Сега си е поставила за цел да събере по-голяма част от капанските шевици в албум, за да могат хората, които проявяват интерес, да ги разгледат и да преценят къде могат да ги използват като елементи в облеклото си или в бижутерията. Ако всяко нещо е премерено, добре премислено, то може да намери място в съвременното облекло, счита Николинка.
Мариета КИТАНОВА
Сн.: Личен архив

Публикувано в бр. 10 и 11 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Самобитната майсторка Николинка Ангелова вдъхва нов живот на капанската шевица"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*