Плевен има още какво да покаже – минало, традиции, духовност

Вили Томова

Краеведите са откриватели по дух и родолюбци, търсещи по хоби, хора с неизчерпаема енергия

Разговарям с Вили Томова, библиограф в отдел „Библиографска и краеведска дейност” на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” – Плевен малко след като завърши втората официална конференция на Дружеството на краеведите в града. И се оказа, че именно това събитие стана естествен преход към този разказ – за миналото, за традициите и духовността, за търсенето и откриването на неизвестни и малкоизвестни факти от Плевенския край. А краеведите – откриватели по дух и родолюбци, търсещи по хоби, хора с неизчерпаема енергия, са и добри помощници на библиографите от отдел „Краезнание” на библиотеката.

Ани Златева

Ани Златева

На 24 февруари именно в зала на Регионалната библиотека в града ни бе представена втората част на краеведския сборник „Плевен и Плевенски край – минало, традиции, духовност”. Той съдържа докладите от научната конференция по краезнание, проведена на 6 ноември 2015 г. в Плевен. По традиция конференцията се организира от Дружество „Краезнание” – Плевен със съдействието на Регионалната библиотека „Христо Смирненски”, Регионалния исторически музей и Военноисторическия музей. Докладите, подредени в 5 раздела, представи доц. д-р Ани Златева от Института за исторически изследвания при БАН, която е и научен ръководител на изданието.
Първият раздел на този труд-марка /както го нарече тя/, с който, пак по думите й, плевенските краеведи трябва да се гордеят пред внуците си, защото той носи огънчето на търсачите, е със заглавие „Историческо минало”. Обхваща широк исторически период и в него са публикувани доклади с различна тематика – археология и история на Плевенския край. Във втория раздел „Тематично-отраслови материали” са публикувани две задълбочени изследвания за банковото дело в Плевен до 1948 г. и за създаването и началната дейност на Плевенската земеделска камара през периода 1938 – 1940 г. В следващия раздел „Видни личности и заслужили герои от Плевен и Плевенския регион” откриваме имената на малко познати или напълно непознати плевенчани, но с принос в европейската и световната история. Четвъртият раздел „Култура и народни обичаи” представя доклади за неизвестни ръкописи от нашия край, духовни средища в родния ни край, народни обичаи и др. Последният раздел „Родови проучвания” показва родовете на с. Пелишат и Лъжовския род от с. Крушовица.

Дигитализирана информация

Дигитализирана информация

Научавам, че авторите, които участваха в конференцията и са представени в сборника, са от различни научни институти – Института за исторически изследвания и Института по изкуствознание при БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС, Централния държавен архив, уредници от Военноморския музей във Варна, Музея на авиацията в Пловдив, Регионалния исторически музей – Благоевград, Регионалния исторически музей – Плевен и Военноисторическия музеи – Плевен, членове на Дружество „Краезнание” – Плевен.
– Госпожо Томова, изненадана съм, че толкова много хора участваха в тази конференция, не очаквах толкова голям интерес. Вие сте и член на плевенското дружество „Краезнание”, познавате работата му, както и тази в библиотеката. Що за хора са нашите краеведи?
– О, те са много активни в търсенето на различни артефакти по родните си места. Не се изморяват да издирват личности, които са били известни в селата и градчетата на Плевенско и са оставили собствена диря в различни етапи от развитието на района. Те са работливи като пчелички и много ни помагат в библиотеката. От много години председател на дружеството е инж. Петко Дилков.
– Кога се заражда библиотечната краеведска дейност в Плевен?
Краеведската библиотечна работа започва съществуването си още с основаването на библиотеката през 1954 година. Оттогава се търсят, обработват, съхраняват и популяризират книги, статии, публикации за Плевен и Плевенския край от всички области на живота – история, природни забележителности, географски ресурси, култура, икономика, обществено-политически живот, етнографски материали, такива за театър, кино, музика, изобразителни изкуства. Събират се и пропагандират произведения на плевенски автори – писатели, поети, художници. Стремим се да набавяме техните книги и да ги имаме в краеведския фонд. Обхватът на тази събирателна дейност е от Освободителната война до наши дни и продължаваме да работим.

Каталог

Каталог

– Това е огромно богатство, което Регионалната библиотека съхранява за поколенията и възпитава чрез него патриотизъм и родолюбие.
– Да, така е. Към момента библиотеката притежава към 3200 тома книги, свързани по съдържание с Плевен и Плевенския край или изцяло посветени на исторически въпроси. Имаме и части от книги, които третират въпроси, свързани с история, култура, политика, плюс произведенията на местните автори. Освен книги ние библиографираме ил, казано на непрофесионален език, описваме статии от българския периодичен печат – вестници, списания, свързани с нашия край или излизали тук, като се стремим да обхванем почти всичко, което излиза като периодика в страната ни и до днес. До момента имаме над 25 000 описания в основната краеведска картотека, която е в стария си фишов вид, и към 80 000 записа в базата данни, тъй като от 1985 г. библиотеката вече работи автоматизирано – разполагаме с такъв софтуер. Това е продукт, с който правим библиографски запис със съдържание на статии за Плевенския край. В последните години, след влизането ни в новата сграда през 2010 г., успяхме да купим много съвременен и модерен скенер и започнахме дигитализация на местния печат. Вече почти сме дигитализирали това, което нашата библиотека притежава като печат, изписан в Плевенския край от Освобождението до 1944 г.
– Как успяхте да набавите материали от такъв голям период?
– Сбирката от местен печат успяхме да набавим главно по антикварен път и чрез дарения, много хора даряват. Сбирката е дигитализирана и е достъпа до всички, които се интересуват. Предоставена е за ползване чрез електронния каталог на нашата библиотека, до който в интернет всеки има достъп и може да си потърси чрез този каталог заглавие, което го интересува, било то, например, от в. „Северно ехо” или в. „Мизия”, от годишници на Мъжката и Девическата гимназия – всички тези неща се намират в интернет пространството и всеки би могъл да ги ползва.
– Търсенето, описването и систематизирането на материали е огромен творчески труд. Колко души работят в този отдел?
– В този отдел работим трима, но с краеведска библиографска дейност се занимават двама. Тези периодични издания, които преглеждаме, наистина представляват голям обем работа – да се намери, да се опише, да се анотира всяка една публикацция, да се класифицира и т.н. Това е библографската работа, тя е много интересна и увлекателна. Но искам да кажа нещо много важно – ние кооперираме тази наша дейност с още 3 институции от региона – Регионалните библиотеки в Габрово, Велико Търново и Ловеч. От 1965 година работим кооперирано и образувахме Библиотечно краеведско обединение „Мизия”.

Следва
Величка БОЖИКОВА

Публикувано в бр. 10 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Плевен има още какво да покаже – минало, традиции, духовност"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*