За Преображенския манастир и неговия първи игумен отец Зотик

Един разказ за кържалийски произвол, завери и дела на „ползу роду”

2Едва ли има друг български град, зареден с толкова история, колкото Велико Търново. Около него се намират много манастири, които дава основание да се говори за Търновско Светогорие. Под Беляковското плато се е сгушил Преображенския манастир. Той не е само паметник на архитектурата и културата, но крие интересна историческа съдба.
Създаден още по времето на Втората българска държава, вероятно през 11 век, първоначално е метох на Ватопедския манастир, после получава автономия. Просперитетът на манастира се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван Александър Сара – Теодора и с техния син – Иван Шишман. Съдбата на манастира във времето от падането на България под турско робство до 1825 е трагична, като на всяка българска обител – грабежи, разрушения, кържалийски произвол, нищета и погром.
5Новата история на манастира е свързана с името на един монах. Отец Зотик е от онези незаслужено забравени личности на Възраждането, чийто усилия около уреждане на духовния живот в началото на ХІХ в. в Търновския край, го налагат сред авторитетните фигури на времето. Според Славейков той е родом от село Демирканлии, Охридско, според други източници – селото се казва Ахмаморлии. На 15 години той постъпва в Патриаршеския манастир „Света Троица”, после отива в Рилския манастир, където се научава да чете и пише и се подготвя за монах,. Не остава там, а отива да учи във Влашко при прочутия за времето си учител Серафим в манастира „Калдрушану”. Престоява 12 години в Света Гора, през 1821 г се завръща в манастира „Света Троица”. Не се знае със сигурност светското му име, но за настоящия разказ по-важно е да се припомни делото му.
6Отец Зотик излиза на историческата сцена след времето на Гръцката завера. Според акад. Иван Радев явно е бил свързан със заговора, защото след разкритията не само бяга от Атон, но е арестуван и прекарва няколко месеца в затвор в гр. Сер. В Търново се сближава с Велчо Атанасов – Джамджията и е поканен за учител на децата му.
Отец Зотик си поставя задачата да пробие прогръцките настроения в Търново и околността. Тези му желания го водят към откриването на килийно училище и учителстването. Документирано е откриването на такова в Ламбриновата къща в Търново, там събирал децата на еснафите, младежи и свещеници. Учителствал и в килийното училище в метоха на манастира „Света Троица” в Горна Оряховица. Тъй като опитът да даде отпор на гърцизма чрез училището, е неуспешен, отец Зотик се устремява към друга твърдина – църквата. Срещу откуп, даден на владиката Иларион Критски от търновски еснафи, бил назначен за игумен на една позабравена църковна обител – Преображенския манастир.
2През 1825 г. отец Зотик заедно с двадесет монаси се заема да върне към живот светинята. Тя била запусната и разрушена след кържалийските размирици. Първият в новата й история игумен бавно, с много усилия го превръща в мощен център за религиозно-народностна дейност, истинска българска твърдина, духовно училище за подготовка на монаси и игумени за монашеските братства. Постиженията на братството са значителни. За няколко години монасите спътници на отец Зотик поемат най-важните духовни постове в съседните манастири – началничеството в „Света Троица”, игуменството на Килифаревския и Петропавловския манастир, изповедта в девическия арбанашки манастир „Свети Никола”. Манастирът „Св. Никола” всъщност е творческо дело на отец Зотик – учреден е от него през 1833 г. в една от арбанашките църкви.
Школата на Отец Зотик успява да се наложи сред монашеските братства из целия Търновски край. Освен с управление на църковни-религиозни дейности, братята по стара традиция се занимават с книжовна и книговезка дейност.
Ренесансовите деятели имат за своя главна черта неспокойствието, желанието да свършат много дела на „ползу роду”. Отец Зотик не само строи, не само създава духовна школа, а и подпомага българските училища в Търновския край. Освен това е един от първите агитатори на българската кауза, още преди Неофит Бозвели да започне мисията си. Този народен трибун намира свои съидейници в лицето на Велчо Атанасов Джамджията, капитан Георги Мамарчев, майстор Митю Софиянлията, х. Йордан Брадата и Колю Гайтанджията. Малко позната е дейността на отец Зотик по Заверата. Истината е, че благодарение на него Преображенският манастир се превръща в място за гражданска и политическа активност. Затова говори арестуването на Уста Митю Софиянлията в манастира и мъченията, на които е подложен самия отец след предателството на Заверата.
3Тъй като разказвам за Преображенския манастир ще кажа няколко думи за първия строител на църквата – Димитър Софиянлията. Не случайно него избира отец Зотик за първомайстор, у него открива сродна българска душа. Пътищата на двамата се пресичат след унищожителната за българите Руско-турска война от 1828 – 1829 г. и след издаването на фермана от 1832 за строежа на църквата. Това историческо време е относително спокойно. Мирът между противниците за проливите изглежда траен, приятелството им – дълговечно, голямата християнска държава като че ли забравила своите братя под робство, надеждата за освобождение е незначителна. В същото време национално-освободителните движения на Гърция и Сърбия са в подем. Българите в Търновския край също решават да създадат свое автономно княжество в Търновския край, като постепенно щели да разширят периметъра му, включвайки съседни градове и села. За княз трябвало да се утвърди Велчо Атанасов – Джамджията. Затова и историята нарича Заверата Велчова.
Майстор Димитър Софиянлията бил на турска служба, имал задача да събира работници за поправката на разрушените в Североизточна България военни съоръжения. Но той не бил обикновен изпълнител на правителствената воля. Когато дошъл в този край, съзаклятието вече действало.
5Вместо да събира работници, Димитър Софиянлията успял да набере около 2000 души за участие в доброволчески отряд. Заговорниците се свързали с коменданта на Силистренската крепост – българинът на руска служба капитан Георги Мамарчев и го привлекли за ръководител на отряда.
Участниците в заговора не били само от Търново, а и от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна и Габрово. Подготовката на въстанието било изцяло българско дело, то имало добре обмислена програма, въвлякло много и различни слоеве от населението от богатите търговци, през занаятчиите, до обикновеното народно множество. Най-важното за него е, че е българско дело – планирано и изпълнено от българите, без чужда помощ и намеса. Обявяването на въстанието трябвало да стане на Великден 1835 г., това били дните между 7 и 9 април. Но като всяко голямо българско предприятие, то било съпътствано от предателство.
Предателят бил еленски чорбаджия х. Йордан. Той поискал да се подпише в списъка на съзаклятниците, така успял да види имената на водачите и ги предал на турците. Властта бързо уловила, съдила и обесила заговорниците. Конспирацията по подготовката на Заверата била толкова сериозна, че не са останали никакви документи. Съществували са само летописни бележки в църковните книги, но и те били унищожени след изпълнението на смъртните присъди на заговорниците по нареждане на митрополит Иларион. Останал жив само капитан Мамарчев, поради това, че бил на руска служба. Изпратили го в Цариград, а после го заточили на остров Самос, където умрял.
Тъй като първомайсторът на църквата в Преображенския манастир загинал, строежът бил завършен от по-младите съмишленици, майстори и заговорници, чието участие не било разкрито – Уста Колю Фичето и Христо Бърната.
Героите от Велчовата завера нямат своята минута слава в историята, може би и затова са незаслужено забравени. Но манастирът продължил да съществува, а в него да се строи. Отец Зотик оцелял след Заверата, но станал жертва на чумата само две години по-късно – през 1837 г. Заедно с чумата дошъл гладът. Той и братята отворили житницата на манастира, не само раздавали жито, но мелели брашното, месили и пекли хляб за останалите без родители деца и за немощните старци. В третия ден на Рождество Христово той събрал братята да им съобщи, че наближава денят, в който с него ще се случи едно събитие, което е по Божията воля. Като всички велики личности, бил надарен с пророческо предчувствие за края. На другия ден отецът, когото още приживе, наричали „свети Зосима”, отишъл да посети болните в метоха в Самоводене, заразил се от коварната болест и умрял.
6Отец Зотик напуснал историческата сцена, а делата му са почти забравени. Разказвам неговата история, защото личността му ме привлече с абсолютния си стремеж да се твори добро и да се воюва за българското.
Следващите игумени довършват градежа, в който са вградени сенките на отец Зотик и Уста Митю. Затова българските манастири са не само каменни крепости, а крепости на българския дух. Обиколете търновските и ще видите – паметни плочи от пребиваването на Левски, Бачо Киро, от Мариино въстание, или от Велчовата завера, от пътя на четата на Капитан Дядо Никола и др.
Преображенският манастир може би има най-интересна история. Защото по една или друга случайност след Уста Митю идва Уста Кольо Фичето, Под негово ръководство са изградени източното крило, камбанарията и малката църква „Благовещение”, построена върху подземен параклис, изграден от Софиянлията.
Църква „Преображение Господне” била иконописвана отвън и отвътре в периода 1849-1851 г. от Захари Зограф от Самоков. Негово дело е храмовата икона „Преображение Господне” с автограф, тук възрожденският художник рисува своя автопортрет редом с равноапостолите Св. св. Кирил и Методий. Стенописите в манастира, потъмнели от времето, бяха реставрирани в продължение на няколко години. Те греят с ярките си цветове, сцените показват ренесансовия дух на иконописта през ХІХ, в нея има много реализъм и пълнокръвие, възрожденско самочувствие и колорит.
4Църквата „Преображение Господне” е истински шедьовър на възрожденската иконопис. „Колелото на живота”, е художествен и философски разказ.
Олтарът е дело на тревненски резбари. Олтарните икони – на Захари Зограф и най-вече на приемника му Станислав Доспевски, първият български художник с академично образование.
Друг факт, който трябва да се отбележи е 750 кг. камбана, подарък от руския император Александър ІІ. По време на Руско – Турската война манастирът е превърнат в лазарет, пред него сега има паметник с червен кръст.
Преди повече от 20 години, през 1991 г., свлачище събаря килиите на манастира и малката църквичка. Не са пострадали хора, камбанарията и уникалната църква, дала име на манастира, също е непокътната. До днес огромни късове скали стоят в двора.
Около тях са засадени здравец и дръвчета. Камъкът се е превърнал в знак не за Божията сила, а за Божията мъдрост.
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Публикувано в бр. 9 и 10 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "За Преображенския манастир и неговия първи игумен отец Зотик"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*