Осми март е голям празник! – Марта Радева

Честит празник, скъпи сестри! За мен е чест, че съм една от вас.

Марта Радева

Марта Радева

Когато станах на дванайсет и започна да ми личи, че ще съм жена, инатливо се затворих в себе си. Сгърчих тялото си, така че никакви заоблени форми да не могат да издадат женското в мене (и досега ми остана леко прегърбената походка, особено когато видимо отслабна). Причината? Вероятно прекалено съм се доверявала на оня по мъжки устроен свят на волеви и принципни личности. Учеха ни, че те преизпълняват петилетки, работят в мините, пазят границите, летят в космоса. Спомням си как долу-горе на тази възраст едната от най-близките ми приятелки сподели, че иска да стане летец, другата – геолог, а аз май бълнувах за някакъв капитан на кораб, макар че ставах парцал дори когато плавах с туристическото корабче от Варна до Балчик… И може би едва думите на учителя ми по литература в гимназията, Иван Иванов, ми обърнаха очите към женското начало в мен, което – представете си – не само не било срамно, но и можело да бъде изразявано. Той ни каза: „Вие, момичетата, трябва да бъдете много благодарни на Елисавета Багряна, че е дала толкова ярък и неповторим израз на женското светоусещане. Не е могъл да го направи никой преди нея…”
Но трябваше да попадна в Украйна (преди две години, като командирован преподавател), за да разбера какво означава не просто приемането на участта, а радостта от съдбата да си жена. Вероятно това бурно разгръщане на женствеността, самочувствието и тържеството на женското начало е свързано с необикновената сила на духа, която трудните следвоенни години са изисквали от жените в бившите съветски републики. Изгубили мъжката опора, именно те трябвало да възстановят равновесието и в своя свят, и в света около себе си.
Именно в Украйна (където осми март се празнува почти като национален празник и жените са на невидяна дотогава от мен почит) получих един от най-ценните си уроци по женственост. Аз, която почти бях забравила какво е рокля и пола, а панталоните и обувките си избирах така, че да ме скриват, а не разкриват, онемях пред свободата на повечето жени да живеят в мир с тялото си, да го обичат и показват пред света такова, каквото е.
Да приемеш начина, по който изглеждаш, и със самочувствие да избираш красиви дрехи и накити, с които да подчертаваш (а не да прикриваш) женствено заоблените си форми е… благодарност към Небето. Да се веселиш шумно, независимо на каква възраст си, дори в компания само на жени, без да се тревожиш как околните те приемат, е твое безусловно право. Да имаш свободата да вземаш решения, без страх, че ще те осъдят, ще ти се присмеят или ще те унижат, е благословение.
Защото знаеш, че точно такава си ти, точно такава те е повикала за живот Великата Необходимост; точно такава можеш да изпълниш задачата, с която си на Земята. Това за мен означава да разгърнеш женското си начало. И само тогава можеш да помагаш и на другите да постигнат свободата да бъдат себе си.
Честит празник, скъпи сестри! За мен е чест, че съм една от вас.

Оставете първия коментар към "Осми март е голям празник! – Марта Радева"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*