Старите митове вдъхновяват творци от различни поколения

Къщата, в която е живял Вазов в Берковица, днес музей.

Натемията може да бъде тема за творчество, но и предупреждение към властниците

И клетвата, и благословията имат много дълга история, толкова дълга, колкото съществуването на човешкия род. Клетвите и благословиите са част не само от езическите вярвания, митове и легенди, но и словесен реквизит на съвременните религии. Свети Апостол Павел казва: „Ако някой ви благовести противно на това, което ние ви благовестим, макар той да би бил Ангел от небето, Анатема да бъде.” (Гал.1:8,9).
И клетвите, и благословиите отдавна са класифицирани в трудовете на нашите етнографи, етнолози и фолклористи. Особено любопитен и малко познат е обичая на колективно проклятие, познато като „натемия”, от гръцкото „анатема”
1-1Според Димитър Маринов (Димитър Маринов, Избрани произведения, т. 1, „Наука и изкуство“, 1981, стр. 752) „натемията” е обичай, който се крепи върху твърдата вяра, че „Бог забавя, но не забравя” греховете, и че освен наказанията, които е приготвил на грешниците за оня свят, той праща наказания и на този свят. Ако наранената обществена съвест не може да намери удовлетворение и правосъдие по всички възможни законни начини, срещу злодеянията на влиятелни и силни лица, се прибягва до Божието правосъдие. Като тук веднага трябва да се подчертае, че в натемията са съчетани „стари”/езически и „нови”/християнски, православни разбирания за добро и зло.
Обредът се извършва публично, участието в него вземат само мъже, вероятно всички мъже от селото. Той се извършва задължително вън от селото, обикновено на границата между землищата на две села. Това гранично пространство е разбирано като чуждо, неусвоено, далече от защитеното усвоено пространство на селото, колективен дом.
С „натемия” освен обреда, се означава и мястото, където е устроено проклятието. Мястото също се избира с общо съгласие между мъжете. Мястото на натемията е не само извън селото, но и на кръстопът. В българската фолклорна традиция кръстопътят е дълбоко натоварен с много и разнообразни митологични смисли. (На кръстопът се заклажда седянката, на кръстопът се избира кръстник на детето, ако няма такъв, на кръстопът се простира пояса му, за да бъде излекувано от определена болест и пр.) Вероятно изборът на кръстопът е и с цел постигане по-силен и бърз ефект на проклятието. Струва ми се, че мястото на кръстопът има за цел информацията за уредената натемия да достигне до повече хора. Все пак в миналото е нямало социални мрежи, в които човек да пише какво го тревожи, смущава, ядосва и пр.

Гоблен, ушит по снимка на младия Вазов. Така е изглеждал поета, докато е живял в Берковица.

Гоблен, ушит по снимка на младия Вазов. Така е изглеждал поета, докато е живял в Берковица.

Натемията се прави задължително в събота, към предварително избраното място тръгват всички мъже, като всеки от тях има в пояса си камък и вощена свещ. Най-любопитно е, участието на свещеника в този езически ритуал, нещо повече той води шествието, спира пръв пред избраното място, свети вода, с която поръсва и мястото, и богомолците. Като свърши това, пръв хвърля камък и изрича проклятието: „Проклет да е Петко чорбаджията!” (името е произволно), и заминава, без да се обръща назад. След него всички мъже се изреждат, хвърлят камък и повтарят думите на попа. Така проклетията е устроена и всеки пътник, на кон, пеша или с кола, трябва да спре и да стори същото. Ако не знае името на насилника, казва: „Проклет да е, срещу когото е наречено!”. Ако някой отмине и не хвърли камък, народната вяра утвърждава, че проклетията ще падне и върху него.
Това е народно правосъдие, за което дълго време е съществувала увереността, че ще доведе до сигурен резултат. Любопитно е да се разбере в какво народната надежда е виждала резултат от проклятието. Тя се считала неудовлетворена докато не били постигнати особено тежки и вредителни резултати. Прокълнатият или полудявал, или осиромашавал и умирал в мъка и нищета. Вярвало се, че натемията удря не само прекия виновник, а и поколението му до трето коляно.
От друга страна е добре да се знае, че натемията се е ползвала много рядко и причините за това са няколко. Народът ни, макар и дълги години поробен, притежавал мъдрост, състрадание и силно чувство за справедливост и не е прибягвал с лека ръка до това крайно средство. Втората причина, е вярването, че там, където е устроена натемията, падал често град. Това е и прагматичната причина тя да се устройва извън населените места.

Стаята, в която е живял Вазов

Стаята, в която е живял Вазов

Веднъж устроена, натемията не можело да бъде развалена просто така от някое конкретно лице. Мястото на устройването се покривало постепенно с камъни, които образували грамада. Осъденото лице виждало с очите си това явно волеизявление на народния гняв. Ако се разбудела съвестта му, можело да отиде при селския поп, да го помоли да събере старците и пред тях да се разкае, изповяда и да даде клетва, че повече няма да върши злите си дела, заради които бил обречен на натемия.
Тя се разваляла като на мястото на грамадата се засаждало дръвче, за да се знае, че е развалена, а осъденият опростен. Съществувала възможност натемията да се развали и от владиката. Обикновено той отивал в селото, свиквал свещениците от околните села, отивал с тях на мястото на проклетията и поръсвал със светена вода място като произнасял анатема срещу тия, които не се подчинят и продължат да хвърлят камъни. Това разваляне не било особено ефективно, защото натемията се устройвала на друго място.
Натемията се разваляла и от само себе си. Това ставало тогава, когато осъденият падал под ударите на Божието правосъдие, т.е. полудявал, заболявал, осиромашавал и не бил в състояние да причинява вреда. Тогава народната съвест била удовлетворена и селяните преставали да хвърлят камъни, грамадата обраствала с трева и лека-полека потъвала в земята. У народа се събуждала вярата, че това е знак от Бога, че тя е изпълнила предназначението си и е развалена.
Като повече старинни митове и легенди и легендата за колективното проклятие намира своя бъдеща реализация в творби от много жанрове.

Най-ярката творба по темата е поемата „Грамада”, разработена в романтичен дух от Иван Вазов.
Написана е през 1879 г. докато авторът е председател на Окръжния съд в Берковица. В центъра на повествованието е кметът Цеко, който губи одобрението на съселяните се и е наказан с колективно проклятие..
В съвременната литература малко творби се занимават с тази старинна колективна форма на проклятие.

Сборник "Таласъмия"

Сборник „Таласъмия“

Темата привлича автори от фентъзи общността. През 1999 г. в Стара Загора е учреден Клуб за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“. От 2001 г.той е организатор на ежегодните срещи „Таласъмия“, ориентирани към българския фолклор и митология и мястото им във фантастиката. От същата година започва да се провежда конкурса „Таласъмия“ и да се издава ежегоден сборник за фолклорно-митологична фантастика. Първите награди са обявени през юни 2002 г. Сред тях е разказ със заглавие „Натемия” на Ивайло Иванов.
Явно грамадата като символ на народното недоволство не е изгубила своето значение – израз на колективно недоволство на слабите към силните. По време на февруарските протести през 2013 г. варненци натрупаха камъни на мястото на самозапалването на Пламен Горанов. Грамадата стоя почти три години пред общината, но наскоро е премахната и дори е започнала подмяна на тротоарните плочки. И тук формата на гражданското неподчинение става основа на художествена творба.

Сн.: novinar.bg

Сн.: novinar.bg

„В края на 2014 г. конкурс спечели идеята грамадата да бъде преместена в обемно сърце от метална конструкция и мрежа, както и да бъдат изградени две стълбички, разположени на север-юг и водещи до отвор, през който да има възможност да се пускат още камъни.”. /http://novinar.bg/ Или народното негодувание ще има постоянно място за колективна психотерапия.
Любопитно заключение може да се направи по една от снимките, отразяващи варненския протест. Надписът на нея: „Това е Вазовата ГРАМАДА! Пламеней, Родино!” /http://bashtata-na-plamen-goranov-iska-gramadata-za-sina-mu-da-se-mahn / показва, че негодуванието във Варна свързва идеята за грамадата от камъни не с фолклорната традиция, а с Вазовата поема.
Надписът показва връзката в настоящето на народа с Патриарха. Като че ли събитията във Варна от 2013 г. повтарят случилото се през 1919 г. След подписването на Ньойския договор столичани се събират пред дома на Вазов, за да потърсят утеха за огромната всенародна скръб. Снимката от Варна е още един знак, че Вазов уверено присъства в народната памет не само с патриотично историческите си творби, но дори с лиричната и малко позната за по-младите поколения българи творба като „Грамада”.

Сн.: e-vestnik

Сн.: e-vestnik

Една година преди събитията във Варна (12 януари 2012 г.) на протест срещу поправка в Закона за горите хората също използват текстове от Вазовата поема: „На вчерашния протест пред парламента срещу поправките в Закона за горите имаше цяла поредица плакати срещу Цеко Минев, шеф на Първа инвестиционна банка, която седи зад фирмите „Витоша ски” и „Юлен” (Банско). Цеко същевременно е шеф на Федерацията по ски. Заради неговия натиск се приемат поправки в закона, които ще спестят десетки милиони на свързаните с него фирми, също така ще му развържат ръцете да се разпорежда в планините с по-голям размах.
На два плаката има надпис „Проклет да е Цеко!” – възглас от поемата на Иван Вазов „Грамада”, от която e-vestnik пуска откъси по-долу, тъй като ситуацията със сегашния душманин Цеко напомня историята на Цеко от поемата на народния поет.
Такава персонификация на протести за лобистки закони досега в България не е имало. В резултат Цеко Минев се превръща в лице на корупцията и ограбването на природата. Същевременно медиите, обслужващи лобистките интереси в правителството, крият протестите, а в последните дни някои от тях като в. „Телеграф” обливат с кал и клевети еколозите.
Из „Грамада” от Иван Вазов
И зачете глухо попът,
брада му трепери…
Молитва ли, клетва ли бе.–
Той се начумери.
И отстъпи от колеца,
наведе се леко,
камък зе, фърли и рече:
„Проклет да е Цеко!”
От тогава край туй място
кой мине, замине,
се същите думи казва,
се същото чини.
Пътник ли, овчар ли някой
минува из друма,
като хвърли камъка си,
„Проклет да е!” дума.”
http://e-vestnik.bg/
Цитираните събития от новините показват, че старинната форма на колективно проклятие използва традиция по нов начин. Хубаво е все пак да се отчете, че протестиращите по-скоро припознават връзката с Вазовата „Грамада”, отколкото с езическата вяра в силата на словото.
Може би докато има български народ, натемията ще остане специфична форма на бунт на слабите срещу силните, а народните традиции и старите поеми няма да останат само в дебелите книги в библиотеките.

Оставете първия коментар към "Старите митове вдъхновяват творци от различни поколения"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*