Ива Ковалакова-Стоева: Няма достатъчно добри юристи в парламента, а това влошава качеството на законите

Ива Ковалакова-Стоева

Независимостта на съдебната система зависи от нашите действия, а не от промяната в правилата

Сградата на Административния съд в Разград

Сградата на Административния съд в Разград

– С какви мисли и чувства посрещате 10-годишнината на Административния съд, какво постигнахте за този период?
– Въпреки че изминаха 10 години от създаването на Административния съд, много е силен още споменът от 3 януари 2007 г., когато новоназначените 28 председатели бяхме в кабинета на Константин Пенчев – тогава председател на ВАС, за да положим клетва и да встъпим в длъжност. Никой от нас нямаше и представа пред какво предизвикателство се изправяме. Оттам си тръгнахме със заповедта за назначаване и с един печат. Нямахме сгради, нямаше колеги съдии, служители, материали, мебели, компютри – нищо си нямахме, дори хартия. И за по-малко от 40 дни успяхме да създадем Административния съд в Разград – да осигурим сграда, служители, прилични условия на труд. Това нямаше да се случи без съдействието на МП, ВСС, ръководството на ВАС и най-вече без подкрепата и усилията, които положиха съдия Таня Дамянова и първите съдебни служители Павлина Стоянова, Денка Димова и Красимира Димитрова – те участваха във всички конкурсни процедури, беше много трудно, защото при тази безработица се явяваха по стотина служители за една позиция. Така или иначе на 1 март отворихме врати за гражданите и постъпиха първите ни дела. За много кратък период успяхме да се утвърдим и да получим приза „Съд-модел“. Малко се знае за тази награда, но според мен тя е много ценна, защото това е отличие, което се дава от действащи съдии и съдебни служители, а това са хората, които най-добре познават нашата работа и те явно са усетили и са приели, че имаме добри практики, които могат да послужат и на други съдилища. Двама от служителите ни бяха отличени от Сдружението на съдебните служители. През всичките тези години не сме имали нито една жалба, сигнал или оплакване за неизпълнение на задълженията на служителите или на съдиите. Разглеждали сме си делата в разумни срокове, актовете ги постановяваме в едномесечен срок. Това са хубавите неща. Лошите са, че започнахме шест съдии, а сега сме трима – т.е. на 50% сме намалели като състав. Но делата не са намалели, те се запазват като относително постоянна бройка.

Връчване на наградата „Съд-модел“ на председателя на Административния съд в Разград

Връчване на наградата „Съд-модел“ на председателя на Административния съд в Разград

– Административните или касационните дела са повече и каква е тенденцията през годините?
– За поредна година се наблюдава, че намаляват касационните дела. Не знам на какво се дължи това. Може пък търговските дружества и гражданите на територията на нашата област да са почнали да спазват правилата и да има по-малко нарушители. Може пък капацитетът на администрацията да е занижен и да не разполагат с достатъчно технически и човешки ресурс, за да извършват регулярни проверки и да контролират изпълнението на законите. Прави впечатление например, че наказателните постановления на Дирекция „Инспекция по труда“ в повечето случаи са съставени, след като е станала някоя трудова злополука и по повод на инцидента се отива на проверка – т.е. превантивният контрол малко е занижен, но вероятно има обективни причини. Същото е и при данъчните дела – когато човек отиде да подаде някаква декларация, тогава се установява, че има закъснение в срока и се съставя наказателно постановление срещу него.
Броят на административните дела се запазва през годините. Разбира се, когато има избори, те се увеличават. Сега ще видим как ще приключат изборите в Кубрат и след това в Гецово, дали ще има жалби срещу решенията на ОИК, така че може и тази година да разглеждаме дела по Изборния кодекс. Интересното е, че през тези10 години при нас са проведени три избора за местна власт, като и трите са провеждаха по три различни избирателни кодекса.

Почетен знак от Съдийската колегия на ВСС за безупречно и високо професионално изпълнение на служебните задължения по всички показатели за постигане на бързина и качество на постановените актове

Почетен знак от Съдийската колегия на ВСС за безупречно и високо професионално изпълнение на служебните задължения по всички показатели за постигане на бързина и качество на постановените актове

– Нормално ли е толкова често да се променя този закон и то преди всеки избор?
– Не е нормално, това е основно конституционно право, не е редно непосредствено преди всеки избор да се променят правилата, по които гражданите упражняват тези права. Аз не виждам причина да се променят правилата, тъй като не са се променили кой знае колко обществените отношения, свързани с провеждането на тези избори. Лошото е че Изборният кодекс явно е доста политизиран нормативен акт и се прави повече от политици, отколкото от юристи на принципа проба-грешка, без да се дава сметка какви ще бъдат последиците за гласоподавателите. Изобщо прави впечатление, че все по-малко юристи влизат в парламента и то юристи с утвърден авторитет. Това неминуемо влияе върху качеството на законите. Все по-малко юристи участват и в работните комисии за изработване на законопроектите, защото който е участвал, никога не е оставал удовлетворен, тъй като винаги има усещане, че няма чуваемост, няма разбиране.
– Партиите ли не издигат като кандидати достатъчно юристи или самите юристи не желаят да се занимават със законодателна дейност?
– В момента, в който политиката стана мръсна дума, колегите юристи с утвърдена експертиза не желаят да се захващат с тази работа. Пък и виждате какво се случва – почваш и след две години напускаш…Тази непрекъсната въртележка отблъсква…
– Какви са Вашите наблюдения – хората научиха ли се да отстояват своите граждански права, разчитат ли на административното правосъдие или все още има страх да се жалват от властимащите, от контролните органи?
– Не мога да преценя, но все пак виждам, че в медиите се пише за доста сигнали, оплаквания и недоволства, но в съда не постъпват такива жалби. Може би манталитетът на хората тук е такъв, особено в малките общини – там кметът е всичко – те се жалват може би пред кмета, но не смеят да водят дела. От общо решените за м.г. дела – 133, по 102 сме уважили изцяло жалбата или иска, а по 26 е отхвърлено оспорването. Така че този, който все пак се е осмелил и се е решил да подаде жалба пред нашия съд, е имал шанса да си защити правата. Хората трябва да знаят, че административното правосъдие е максимално достъпното правосъдие за тях – таксите са много ниски, освен това в тези производства е силно застъпено служебното начало – т.е. достатъчно е да си подадат жалбата при нас.

Обучителни курсове с ученици по Образователната програма „Съдебната власт - информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“

Обучителни курсове с ученици по Образователната програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“

– По видове кои дела преобладават през изтеклата година, за какви нарушения става въпрос?
– Тази година имаше много дела по оспорване на подзаконови нормативни актове на общинските съвети, те бяха заведени във връзка с протести на прокуратурата след извършени проверки от тях. Иначе най-много са делата по Закона за устройство на територията – най-вече за незаконни строежи, по ЗМСМА. Тази година се увеличиха делата по наложени наказания на полицейски служители – 20 на брой. Във връзка с наблюденията с камери на полицейските служители, упражняващи патрулна дейност, постъпват сигнали от тяхната дирекция и служителите получават различни наказания, които обжалват.
– Имало ли е през този десетгодишен период политически или административен натиск спрямо Вас или други съдии? При изборните дела например страстите са доста силни, както и желанието за победа на кандидат-кметовете…
– Не, ние сме малък град, всички ме познават и общо взето знаят, че такива опити за оказване на влияние относно вземане на решения не биха вървели при мен. Те, страстите, вече са поотшумели, когато се гледат изборните дела. А и никой от колегите не е споделял за такива опити. Прави впечатление също, че нашите дела не се обжалват – още на първа инстанция успяваме да убедим и гражданите, и страните, че сме им решили спора справедливо и законосъобразно и че друг изход няма. И интересното е, че с всяка изминала година процентът на обжалваните дела пада.
– Може би корупцията е по високите етажи, щом при вас я няма?
– По-скоро да, там явно има някаква увереност, че могат да вдигнат телефона на съдията и да попитат какво става с делото на моя човек, примерно.
– Вие сте работили и като адвокат, и като окръжен съдия, кога Ви е било по-трудно?
– Като адвокат не мога да кажа, че ми е било трудно, но там някак много лично приемах ангажимента си към хората. И винаги съм се чудила дали съм направила максималното, за да защитя правата на клиента си. Аз напуснах, когато се въведе свободното заплащане, дотогава бяхме на заплата. Някак си не ми е комфортно аз сама да си оценявам труда, да се пазаря с клиента колко ще ми плати – не за всеки е тази работа на свободния пазар. А като съдия работата е една и съща и в Окръжния, и в Административния съд.
– Имали ли сте съмнения относно справедливостта на решенията заради принципа „Лош закон, но закон”?
– Имало е случаи, в които приложението на закона е фрапиращо несправедливо и всеки закон може да се тълкува по начин, по който да се заобиколи. Имаше период, в който санкциите по Кодекса на труда бяха 15 000 лв. минимум, което за един обикновен човек означава да му затворим магазина или заведението. И когато има само едно прегрешение, това е явно несправедливо. В някои случаи законодателят слага санкции за едно административно нарушение, които са в пъти по-високи от глобите, предвидени в Наказателния кодекс за извършено престъпление. И когато има такъв дисбаланс, се налага да се приложи една хубава разпоредба в Закона за административните нарушения и наказания – чл.28, според който, когато конкретното нарушение е маловажно, може и да не се наложи наказание, а да го предупреди, че при повторно нарушение ще бъде наказан.
– На какво се дължи това несъвършенство на законите?
5a– Липсват достатъчно добри юристи в парламента и в работните групи. Преди в НС имаше Съвет по законодателството и когато се приемеше един законопроект, в този съвет се преценяваше доколко този закон съответства на други приети норми. А този съвет вече трети парламент не съществува. Вкарва се един законопроект на парче, без да се държи сметка за съответствието му с другите закони и поднормативни актове, и оттам се получават неблагополучията. Има случаи за едно и също административно нарушение да се предвиждат нарушения в няколко закона, с няколко наказващи органа и се получава дублиране на функциите.
– Ако Вие бяхте законодател, какво на първо място бихте променили – дайте идея на кандидат-депутатите, които ще избираме…
– Първото нещо, което ще променя, е подсъдността по данъчните дела.Откакто се създадоха административните съдилища, вече десет години, аха-аха това да се случи, обаче адвокатското лоби ли е по-силно в парламента, но все още данъчните дела се разглеждат само в пет административни съдилища в страната – Варна, Пловдив, Бургас, София и Велико Търново. Няма никаква логика, нито житейска, нито правна. Непрекъснато се правят опити за прокарване на тази промяна от наши колеги и от председателя на ВАС, но не знам защо това не се случва.
– Имате ли рецепта как може да се постигне така желаната независимост на съдебната система, каквито са и препоръките на ЕК?
– Тя, независимостта, няма как да дойде отвън. Когато всеки от нас се чувства сигурен в познанията си, когато има усещането, че си върши добре работата, без да допуска никакво нерегламентирано вмешателство, тогава няма как да бъдат успешни опитите за влияние. Без непрекъснатата подкрепа на ВСС, на административните ръководства, когато има нападки от медии, от граждани, няма как да се чувстваме независими. Независимостта е въпрос на действие, не толкова на промени в нормативните правила. Ние си имаме прекрасни закони, в никой закон не пише, че кметът или депутатът може да ти се обади по телефона и да ти разпореди нещо. Така че правилата ги имаме, важното е да се изпълняват и ние, самите, да браним своята независимост.
– Приложим ли е, според Вас, румънският модел на правосъдната система у нас с въвеждането на антикорупционна прокуратура?
– От срещите си с румънски колеги виждам, че са уплашени и стресирани, крилата им са подрязани. Спряха да говорят, самите те не си говорят. В нашия закон няма пречка да се повдигат обвинения срещу действащи министри, депутати, съдии и прокурори. В Румъния има една структура към прокуратурата, която се води независима – т.нар. антикорупционна прокуратура, но поне по това, което споделят колегите, тя по-скоро се използва за чистки, за влияние, за лов на вещици.
– Какво, според Вас, трябва да се направи, за да се пресече корупцията в съдебната система?
– Първо трябва ние да си променим поведението – като тръгнем за нещо, да не търсим връзки, да не се чудим на кого да се обадим, за да сме спокойни, че ще си свършим работата. Дъщеря ми живее в Малта и като дойде тук, се налага да си набавя някакви документи – промяна в актове за гражданско състояние и т.н. Последния път тя беше възхитена от отношението и на общината, и в полицията – много бързо са я обслужили много усмихнати и ведри служители. Но явно ние, самите, трябва да си изчистим съзнанието, че за да ни се свърши работата, трябва или да се обадим на някого, или нещо да дадем. Процесът е двупосочен, никой не си е сложил табела с ценоразпис на вратата; когато няма предлагане, няма да има и взимане.
– Как приемате наградата, която получихте наскоро, на какво я отдавате?
– С благодарност и със съзнание, че тя не е само моя заслуга, а на целия колектив. Затова, че наистина успяхме да създадем добре работеща институция и това се вижда. Имаме изключително добри позиции сред европейските колеги. Да припомня, че създаването на тази структура бе едно от условията, за да влезем в ЕС.

Ден на отворените врати в Административния съд

Ден на отворените врати в Административния съд

– Защо се включихте в образователната програма и какво ви носи работата с децата?
– Хубаво е учениците да имат представа как е изградена съдебната система, как функционира, кой с какво се занимава, кой какви правомощия има и когато четат вестници и гледат телевизия, да не приемат всичко за чиста монета, да имат критичен поглед. Те така или иначе в десети клас учат „Етика и право“, така че би следвало по този предмет да получат някаква представа. Друг е въпросът какво се учи там, аз преди да започна обучителния курс, взех един учебник и се уплаших от това, което прочетох там – вицове за това колко са корумпирани полицаите, съдиите и прокурорите, което е много странно… Ако от малки ги учим, че съдиите и прокурорите са корумпирани, трудно ще ги накараме да са активни и да си защитават правата.
Но и на тях им е интересно да видят живи съдии и прокурори, да си зададат въпросите. Прави ми впечатление, че ги интересува повече наказателното право, то е по-атрактивно за тях. Винаги им давам следния пример. Когато за първи път се въведоха матурите, имаше недоволство, че в „12 без пет” се променят правилата. Едно момче от Пловдив атакува разпоредбата на министъра на образованието и науката и благодарение на ВАС измениха тази част от наредбата. Така им напомням, че вместо да се стачкува, при всеки спор с администрацията най-добре е той да се реши по съдебен ред.
Интервю на
Мариета КИТАНОВА

Оставете първия коментар към "Ива Ковалакова-Стоева: Няма достатъчно добри юристи в парламента, а това влошава качеството на законите"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*