За пъзела на женските роли с Дамски писателски клуб „Фортуна”

Полина Лъвчиева - Първанова, сн.: Атанас Великов

В навечерието на 8 март желаем на читателките на „Форум” весела пролет, богато лято и мъдра есен!

В навечерието на 8 март Весислава Савова, Нели Цветкова, Полина Лъвчиева – Първанова приеха предизвикателството, което им отправих, да създадем пъзела на женските, традиционни и нетрадиционни, роли!

Весислава Савова

Весислава Савова

Творения
от Весислава Савова

“И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори;
мъж и жена ги сътвори.“
Битие 1:27

И ги сътвори. „И им даде име „човек“ …“ (пак там, но 5:2) Не, няма да търся библейското начало и няма да говоря за познанството им „в библейския смисъл на думата“. Искам да наблегна на това „човек“, което обаче от векове всеки разбира и интерпретира както му е угодно. И по-силните печелят. А по-слабите… за тях са приютите и/или психиатрите. Ако могат да си ги позволят. И не защото силните са мъже, а слабите – жени. Ролите постоянно се сменят, особено след еманципацията. И защо? Защото забравяме онова – „човек“.
Нали човекът се предполага да бъде разумният, „венецът на природата“ (Софокъл), а когато мъжът и жената не забравят изначалната си предопределеност, могат и да застанат като пълноправни същества, каквито и всъщност са. И ако те, както и всички земни обитатели, си припомнят всеки своята роля и не забравят, че са само едно от украшенията на природата, няма да има излишни пререкания и деления, които да се забравят само за 24 часа на някой празник. Защото тогава, някъде в полунощ, всички бижута ще се превърнат в обикновени тикви – не по-малко достойни да бъдат „венец“.

3

Цветелина Георгиева

Цветелина Георгиева
В живота на традиционния българин жената, както и мъжа, следвали точно определени роли. Женска челяд била подготвяна да изпълнява своите – на съпруга и майка. Кръговратът на женското живеене бил простичък и безхитростен: като девойче се подготвяш да бъдеш съпруга и майка, а като майка имаш задача да подготвиш своите дъщери за същото, така нишката на изконното женско живеене никога не се къса.
В Странджанско и до днес се пази стара традиция, когато момиченцето навършело 7 годинки,баба му намазвала ръчичките му с мед и го изпращала да замеси първия хляб в живота си, съвместно със своята майка. Двете, майка и дъщеря, умесвали хляба на женската мисия, като смесвали и енергиите на вечното женско присъствие.
До омъжването си девойчето се превъплъщавало в няколко роли: на лазарка, на кумица, на ритуално лице, замесващо в обредните хлябове за многобройните семейни и календарни празници. Лазаруването било признание, че момиченцето е пораснало и търси място в света на възрастните. Съществувало строго правило, девойка, която не е лазарувала, не можело да се омъжи. Заедно с дружките си след лазаруването тя откривала света на любовта в срещите с любимия на чешмата, на седенките, в кратките и свидни мигове на моминска радост.
Превръщайки се от девойка в невеста, встъпвала в най-важната си роля – на даваща и съхраняваща живота и любовта. Настоящето на омъжената жена се изпълвало от радостта на всеки нов живот, който се раждал в утробата й и идвал с плач на белия свят. Пълна къща с деца, живи родители, жив и здрав съпруг – това било разбирането за щастливо битие на българската жена в традиционното живеене! Младата и красивата жена, дъщеря, снаха и майка, олицетворявала най-изконната представа на българина за пълноценен и щастлив живот! Затова младите жени във фертилна възраст замесвали обредните хлябове за всички празници, защото в тях умесвали благословията на своя добър късмет и го предавали на други!
Когато гледам назад, към традиционното разбиране на народа ни за любов, щастие и хармония, аз се умилявам и си казвам, че той е бил безкрайно мъдър в простичкото си разбиране за щастие. Защото и до днес няма нищо по-хубаво на този свят от здравето, младостта, децата, красотата и любовта. Те правят живота вълнуващ, пъстър и с надежда за бъдещето!

2

Нели Цветкова

Нели Цветкова
Много отдавна обществото не е имало правилно разбиране за функциите на жената в света. Патриархатът я премаза. Еманципацията лицемерно се опита да ѝ помогне, превръщайки я в мъж на всяка цена. В дълбоката основа и на двете явления стои разбирането, че „мъжкото“ е по-висше, а „женското“ заслужава в най-добрия случай снизхождение. Предполагам, че това е далечен отглас от борбата за налагане на патриархат над матриархат, но този отглас продължава твърде дълго.
Вярвам, че мъжът и жената са родени с права и способности, равни като количество, но различни в същността си. Това произтича от техните естествени функции, които стоят преди обществените. Всеки сам за себе си чувства кое го прави щастлив и полезен. Не е справедливо жената да бъде порицавана и възпрепятствана, когато навлиза в запазени мъжки територии. Но и не е справедливо да бъде презирана, задето е останала изцяло в женския периметър. Същото, разбира се, се отнася и за мъжа, но там този проблем стои много по-рядко.
Вярвам, че единственият път за спасението на човечеството е съществуването на двата пола в хармония. Но, за да я постигнат, те трябва да се признаят взаимно.
На този свят в момента не му достига именно женственост. Нека му позволим да я има, в името на бъдещето.

Полина Лъвчиева – Първанова 
Жената днес е толкова разнолика, колкото е била и преди 10-20-30 години, и преди още 100 години, и преди още…; работи и гради кариера, грижи се за семейството си, учи и твори. Свиква да трупа задачи и товари на гърба си, да търси решения сама.
Жената днес e сила. Силата да променя и силата да сплотява. Тя носи нежността и топлината. Има нужда да дава нежност, но и да бъде приласкана и подкрепена. Иска да бъде обичана такава, каквато е. Иска прошка, ако сгреши, иска внимание, разбиране, изслушване. Ако мърмори, иска да се посмееш; да я целунеш, когато те погледне с оня пламък в очите, който пази само за теб.
Като майка, видях как мирогледът ми се е промени с едно мигване на клепачите. Вече не мисля само за себе си, а и за малкото чудо, растящо като гъба пред очите ми. Надявам, се че не съм и майката-орлица, трепереща над чедото си, надявам се, че като приех образа на майката, не се лиших от образа на твореца, витаещ в облаците.
Защото животът e твърде кратък да го пилеем, по-добре е да бързаме към бъдещето, нарамили на гърба си всички женски роли!
На мъжете ми се иска да кажа: ценете тази до вас, която озарява нощите ви и топли сърцето ви в студените зимни дни. И я, обичайте, нея – майката, жената, твореца, човека! И се обичайте – жени и мъже! Защото само любовта прави товарите леки и разтваря крилата за полет!
Весел празник, мили дами!
Желаем ви цветната, пъстра и щастлива пролет да ви донесе обилна жътва и берект през лятото и мъдра, топла и честита есен!

Оставете първия коментар към "За пъзела на женските роли с Дамски писателски клуб „Фортуна”"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*