За 42 път в Айдемир направиха празник на кукерите и маските

Разказват, че сценката е импровизация на истинска случка от турско време

1-2Четиридесет и вторият традиционен празник на кукерите и маските се състоя в силистренското село Айдемир. В историята си празникът е бил отлаган само веднъж – през 2010 година – заради лошо време. Организатори на проявата са Силистренската община, кметството и читалище „Родолюбие 2006“ в селото. Журито присъди награди на групите от селата Айдемир, Калипетрово, Кайнарджа, Добрина, Сребърна, Средище и от Разград, а малкият столичанин Пресиян Павлов получи награда за маската на лъвче.
1-3Традиционни кукерски празници имаше и в селата Професор Иширково, Калипетрово, Кайнарджа, гр. Алфатар и други селища на Крайдунавска Добруджа.
Интересна находка за кукерските игри има покойният краевед Борис Илиев в силистренското с. Войново, Кайнарджанска община в книгата си „При извора на народното творчество“. Във Войново като персонаж е въведен турски сановник, чийто кон се подплашва и той тупва в прахта. Разказват, че сценката е импровизация на истинска случка от турско време. Силистренският Ибрям паша пожелал веднъж да види кукерите и дошъл наперен на коня си. Но конят се подплашил и пашата трябвало да отърсва пепелта от гърба си пред смеещата се рая. Сценката се харесала на селяните и те започнали да я възпроизвеждат на Куковден. Била позабравена, но в 1927 година, когато селото попада под румънска окупация, селяните решили да покажат на новите господари какво е сполетяло някога предшествениците им в по-страшното турско робство. 1-4През шейсетте години на миналия век, когато кукерските игри се възобновяват, в сцената с пашата бил въведен и още един необичаен персонаж – Васил Левски. Разиграно е залавянето на Апостола. За това разказва в своя статия в местния вестник „Извор“ ръководителката на Туристическия информационен център в с. Кайнарджа Дафинка Станева. Може би това слага началото и на традицията в кукерските групи да има и живи картини, пресъздаващи злободневни събития. Такава група бе представена от с. Сребърна с темата за раждаемостта.
Според силистренската етнографка Донка Съботинова в Крайдунавска Добруджа обичаят е пренесен от заселници от Одринска Тракия през XIX век. Изпълнявал се е от мъже и винаги се свързвал с надеждата за по-добро. По-късно в групите започват да участват и жени.
1-5Историци посочват като пръв писмен източник, който е свидетелство за обичай с маскирани хора на територията на българските земи, житието на християнина-мъченик Св. Дасий Доростолски, живял в Доростол (Силистра). Описанието се отнася за Силистренския край.
При посещението си в България папа Йоан-Павел II дари част от мощите на светеца и сега те се пазят в силистренския катедрален храм „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“.
Пеню ПЕНЕВ

Публикувано в бр. 8 от 2017 г.

1-61-7

Оставете първия коментар към "За 42 път в Айдемир направиха празник на кукерите и маските"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*