По лошотия Тодоровата неделя е сестра на Русалската и на Мръсните дни

За да я изпъдят далеко, кукерите в Югозападна Тракия раздрънкват хлопките и скачат високо

1След Сирница започва най-дългият пост в годината – Великденският. Седмицата се нарича Тодорова и се вярва, че по злина и лошотия е сестра на Русалската неделя и на Мръсните дни. Първият ден на тази седмица освен Чисти/Пъси понеделник се нарича Куковден или Кукеровден. Кукерите трябва да прогонят върлуващите сили на злото в опасния, враждебен и неблагоприятен период. Хармонията е нарушена от смяната на зимата с пролетта, а преходността на времето поражда много забрани, които се спазват задължително за предпазване от болести и за опазване на берекета и благополучието в дома.
Тъй като се счита, че през Тодоровата седмица нощем бродят таласъми и караконджули, никой не бива да замръква навън, жените не бива да перат с бухалка, мъжете не бива да орат и сеят, за да не пада гръм и градушка да не бие посевите. Жените не бива да садят квачки и да месят хляб с квас.
Вярва се, че св. Тодор предвожда злите сили на бял кон, а те пакостят на хората като им причиняват различни неврологични страдания, като парализи, световъртеж и глухота. Това са специфичните болести, които изпраща св. Тодор на всички, които срещне по тъмно докато броди със свитата си. Всъщност, Тодор е светецът, който затопля земята чрез забиването на копието в нея, т. е. има силата да я оплоди. Затова в народната представа образът му е двойствен, той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите, и посредникът между двата свята, който изпросва лятото от Бога.
Поради тази си същност св. Тодор е закрилник на конете и ездачите, но също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието). Самият светец в представите е неделим от коня – едновременно соларен и хтоничен знак.
В някои краища на страната, напр. в Странджанско, в първия ден от седмицата се тричат кучетата с цел предпазване от бяс, затова освен Чисти, се нарича и Пъси понеделник.
Почитането на коня на Тодоровден показва, че християнският празник наследява тракийски езически ритуали. Конят е основен атрибут на тракийските божества. Народът ни почита коня и заради неговата вярност и преданост, вярва, че то е животното, което притежава свръхсили, недосегаемо е за злите духове, вили, самовили и караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух и предупреждава стопанина си за приближаващата опасност като рие с копита и отказва да тръгне.
Най-вярващите християни не ядат нищо на Чисти понеделник, дори не пият вода. Някъде този извънредно строг пост (тримирене) се спазва три дни, от понеделник до сряда.
Вторникът е познат като Черен вторник, като всички други дни от тази седмица и той имат страшно имена. Отново нищо не се работи, защото се вярва, че работа, захваната на този ден, ще се провали. Черният вторник е началник на всички вторници в годината. Вярвало се, че родените на този ден са без късмет. В някои краища на България наричат деня Сух вторник, защото с него започвала сушата. За предпазване от нея стопанките месят питка, която прекаждат и раздават на съседите.
Луда сряда, наричана още: Черна, Куца или Крива, е най-лошият ден в годината. Според народните представи, ако човек работи на този ден, ще полудее, затова и срядата е наречена „Луда”. Полуделите се лекуват с баянки, поливат се и пият билкови отвари.
Въртоглавият четвъртък носи името си от забраната на този ден да се работи, за да не получи човек световъртеж. Вярва се, че болестта е причинена от зъл дух, който влиза в главата на хора и животни. Обредният хляб, който се раздава за предпазване от болестта, се яде на бунището, а трохите се събират на едно определено място. Това се прави, за да се предпази къщата от нашествието на мравки.
Разбира се, най-лошият и опасен ден в седмицата е Черният петък, началника на дванадесет лоши петъци в годината. Забраните за работа са с цел предпазване на хората от болести, а на реколтата – от гръм, градушка и суша.
Тодоровден (Тудурица, Конски Великден, Конски празник) се нарича съботата след Сирница, с него завършва Тодоровата седмица.
За здравето на конете стопанките приготвят обредни хлябове на св. Петка и св. Тодор, раздават ги по къщите като процвилват като кобили. Късче от обредния хляб се слага в зобта на конете, за да са здрави и плодовити. Част от празничния ритуал е надбягването на ергените с коне, наричано кушия. Всички излизали на равно място извън селото,за да проследят надпреварата и да се порадват на идващата пролет.
В навечерието на Тодоровден момите миели косите си, за да са здрави, гъсти и дълги като конски опашки, във водата слагали пъпки от сурвачките, стъбла от къпина или билки. Някъде на Тодоровден за пръв път подстригвали косите на момченцата. Съществувало убеждение, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.
На този ден младите булки, облечени в сватбените си дрехи, отивали на църква за първо причастие, в дар те носели обредни хлябове (кисела погача, кравай). Нареждали се в редица, покланяли се на свекървите си и изпълнявали песен за св. Тодор. В някои краища свекървите ритуално ритали младите булки, за да родят жребчета. Приготвяли хлебчета с форма на подкова или конче, украсени с орехови ядки, чесън на скилидки (против уроки) и сол.
Празничната трапеза е постна, освен питата, на нея се слага леща, картофи, варена царевица и жито, гъби.
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "По лошотия Тодоровата неделя е сестра на Русалската и на Мръсните дни"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*