Изминаха 130 години от русенския метеж през февруари 1887 г.

Паметник на Олимпий Панов в Тараклия

В Бесарабия свято тачат паметта на родения в Шоп Тараклия Олимпий Панов

Офицерският бунт е опит за военен преврат през 1887 г. в България, организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. Създаденият в Румъния революционен комитет си поставя задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов. В заговора се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни. В условията на въведено извънредно положение участниците са съдени от военно-полеви съдилища, като присъдите се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, тараклиецът майор Олимпий Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божинскии двама граждани – Тома Кърджиев и Александър Цветков. Невиждано чудо: българи разстрелват своите бивши приятели и съратници срещу османската тирания!
Името на Олимпий Спиридонов Панов е чисто и свято. Имал твърд характер, силна воля и непоколебими убеждения. За тези си качества бил уважаван от своите войници и от командирите си. На 21 февруари 1878 г. е произведен в първо офицерско звание за боеви заслуги в опълчението. Девет години по-късно, на същата дата, но през 1887 година,както пише проф. Калчо Калчев, регенти и министри се съвещават дали да потвърдят издадените в Русе по тяхно разпореждане смъртни присъди срещу обвинените в русофилския бунт. Професорът констатира и трагичния факт, че своето решаващо „за“ изпълнение на смъртната присъда произнася първият регент Стефан Стамболов, някогашният пръв приятел на бележития ни земляк и герой на повече от десет сражения за освобождението на България. След доста време и болградчанинът Данаил Николаев ще си спомня, че и той не е искал разстрелването на Олимпий Панов. Бунтовно, зашеметяващо и трагично десетилетие след петвековното турско робство. И много жертви, дадени и от чужди войници, както и от свои управници и военни командири…
Ние, бесарабци, като цяло, и тараклийци, в частност, свято тачим името и делата на родения в с. Тараклий, Бесарабия, Олимпий Панов, чиито кости свято се пазят в Пантеона на възрожденците в европейскиядунавски град Русе.
На 22 февруари 2017 г., в деня на 130-годишнината от разстрела на Олимпий Панов и останалите 10 патриоти на България, пред паметника му вмолдовския град Тараклия се състоя митинг в памет на това трагично събитие от историята на нашата прародина. По този повод бяха произнесени слова за тези, които отдадоха живота си за свободата на България и за нейния просперитет. В Теоретичния лицей „Иван Вазов“, в трите гимназии на Тараклия бяха изнесени доклади загиналите русофили и съратници, сред които е и нашият земляк майор Олимпий Панов.
Името и делата им ще живеят вечно. Поклон пред подвига!
Димитър БОРИМЕЧКОВ,
гр. Тараклия, Молдова

Оставете първия коментар към "Изминаха 130 години от русенския метеж през февруари 1887 г."

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*