Изминаха 130 години от русенския метеж през февруари 1887 г.

В Бесарабия свято тачат паметта на родения в Шоп Тараклия Олимпий Панов

Офицерският бунт е опит за военен преврат през 1887 г. в България, организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. Създаденият в Румъния революционен комитет си поставя задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов. В заговора се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни. В условията на въведено извънредно положение участниците са съдени от военно-полеви съдилища, като присъдите се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, тараклиецът майор Олимпий Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божинскии двама граждани – Тома Кърджиев и Александър Цветков. Невиждано чудо: българи разстрелват своите бивши приятели и съратници срещу османската тирания!
Името на Олимпий Спиридонов Панов е чисто и свято. Имал твърд характер, силна воля и непоколебими убеждения. За тези си качества бил уважаван от своите войници и от командирите си. На 21 февруари 1878 г. е произведен в първо офицерско звание за боеви заслуги в опълчението. Девет години по-късно, на същата дата, но през 1887 година,както пише проф. Калчо Калчев, регенти и министри се съвещават дали да потвърдят издадените в Русе по тяхно разпореждане смъртни присъди срещу обвинените в русофилския бунт. Професорът констатира и трагичния факт, че своето решаващо „за“ изпълнение на смъртната присъда произнася първият регент Стефан Стамболов, някогашният пръв приятел на бележития ни земляк и герой на повече от десет сражения за освобождението на България. След доста време и болградчанинът Данаил Николаев ще си спомня, че и той не е искал разстрелването на Олимпий Панов. Бунтовно, зашеметяващо и трагично десетилетие след петвековното турско робство. И много жертви, дадени и от чужди войници, както и от свои управници и военни командири…
Ние, бесарабци, като цяло, и тараклийци, в частност, свято тачим името и делата на родения в с. Тараклий, Бесарабия, Олимпий Панов, чиито кости свято се пазят в Пантеона на възрожденците в европейскиядунавски град Русе.
На 22 февруари 2017 г., в деня на 130-годишнината от разстрела на Олимпий Панов и останалите 10 патриоти на България, пред паметника му вмолдовския град Тараклия се състоя митинг в памет на това трагично събитие от историята на нашата прародина. По този повод бяха произнесени слова за тези, които отдадоха живота си за свободата на България и за нейния просперитет. В Теоретичния лицей „Иван Вазов“, в трите гимназии на Тараклия бяха изнесени доклади загиналите русофили и съратници, сред които е и нашият земляк майор Олимпий Панов.
Името и делата им ще живеят вечно. Поклон пред подвига!
Димитър БОРИМЕЧКОВ,
гр. Тараклия, Молдова