София Радославова: Искам съдът да стане модерен и по-достъпен за хората

София Радославова, председател на Шуменския окръжен съд:

Ще надграждам добрите практики и ще създам нови управленски, за да се подобри качеството на правосъдието

29_-sadiya_rdoslvov– Госпожо Радославова, Вие спечелихте конкурса за председателското място на Шуменския окръжен съд. Честито! Кои са основните приоритети пред ШОС?
– Основните въпроси в най-близък план са оптимизиране дейността на администрацията, съобразяването й с класификатора на новите щатни длъжности, който е приет от Съдийската колегия при Висшия съдебен съвет, и с приоритетите, стоящи пред ШОС в следващите години като електронно правосъдие – услуга, набелязана като една от стратегическите цели на съдебната реформа в нашата страна.Част от нашите служители ще бъдат обучени, за да започне сканирането на делата и изработването им в електронен вариант и по този начин да се улесни достъпът на гражданите и страните по делатас използването на интернет.Друг приоритет е да въведем иновациите в работата на съда. Предвиждаме поставяне на монитори в съдебните зали, за да може съдебният състав да следи протокола и да ползва при необходимост актуална съдебна практика; пред съдебните зали да се поставят електронни табла с обозначенията на делата, както и дали се гледат при закрити врати;обособяването на информационен център в Съдебната палата, за да се улеснят гражданите в намирането на съответните деловодства, тъй като сградата се ползва от ШОС, ШРС, Окръжна и Районна прокуратура и понякога за гражданите е трудно да се ориентират.Останалите приоритети, които сме начертали, са обособяване на помещение, в което да се провеждат разпити на защитени свидетели, както и за жертви от престъпления, които се нуждаят от специфични средства на защита.
Една от основните цели е да въведем видео конференцията в съдебното производство, тъй като мобилността на гражданите от държавите членки на ЕС вече поражда тази необходимост, която е предвидена като способ за разпити на свидетели и вещи лица както по наказателни, така и по граждански и търговски дела.По този начин ще се избегне забавянето на съдебните заседания заради невъзможност да се призоват свидетели извън страната.Идеята е да направим един по-модерен съд и да облекчим достъпността на гражданите до него.
Аз съм си поставила за цел и да въведа екипния принцип на работа, да стимулирам служителите и магистратите за по-качествено изпълнение на служебните задължения. Ще провеждаме и анкети за съдебната институция като цяло.
– Съдия Радославова, какви трудности срещат съдебното производство?
Radoslavova– Освен административен ръководител, аз съм и съдия, който разглежда наказателни дела. Прави ми впечатление, че в последно време в делата, идващи при нас с приключено досъдебно производство, се констатират някои пропуски, които ние в съдебното производство се опитваме да изчистим. Така, ако са пропуснати разпити на свидетели, ние ги разпитваме или ако се налага, се назначават експертизи. В наказателното производство съдът има служебно начало и сме длъжни да установим обективната истина по делото.Моят апел към колегите, които работят във фазата на досъдебното производство, е да бъдат малко по-креативни и инициативни и да се стремят разследването да бъде по-пълно и всеобхватно. В съдебното производство заради недостатъчно проверените версии защитата лансира версии, които могат да доведат до промяна в хода на наказателното производство.Давам си ясна сметка, че тяхната работа е затруднена. В момента в Шумен има само един съдебен лекар и е невъзможно да посещава всички произшествия и има забавяне при изготвянето на съдебно-медицинските експертизи. Отделно има недостатъчен финансов ресурс, което обуславя преценката да не бъдат уважавани искания за външни експертизи.
Но въпреки всичко ние работим в интерес на истината и трябва всеки да си свърши работата, за да има качество наказателното производство.Имаме добри взаимоотношения с разследващите органи. Те са получавали винаги разбирането на Окръжния съд и наказателните съдии за досъдебното производство.Има колеги, които все още трупат опит и им е трудно. Тъй като съм била и следовател, преди да бъда съдия, съм готова под формата на лекционен курс да помогна с чисто практически съвети.
– Кои случаи от Вашата практика са оставили най-силен отпечатък?
– Спомням си всички тежки произшествия, които съм посетила като следовател. По време на мои дежурства са се случвали по 2- 3 тежки престъпления, свързани с престъпления против личността, разкриване на печатници за фалшиви бандероли и валута, първите дела за разпространение на наркотици.
img_9355Това, което остави най-ярък спомен в мен, е случай, при който в извънработно време в кабинета ми дойде едно 12-годишно момиче. То ми каза, че доведеният му баща от няколко години системно блудства с него.Този случай ме покърти чисто човешки, защото детето само беше решило и намерило пътя и да потърси помощ, тъй като не намираше помощ и подкрепа от майка си.Спомням си, че тогава с инспектора от Детска педагогическа стая проведохме разпит на това момиче. Старахме се той да е щадящ за детето и да съберем необходимата информация. Това отне около 5 часа. Бях толкова потресена, че след това, като се прибрах в къщи, няколко часа не можех да се успокоя и да проумея как е възможно това нещо да се случва и то на едно дете!В същото време майката, вместо да помогне на детето си, беше започнала да се изживява като жертва, възприемайки дъщеря си като съперница.Тези дела са много неприятни и от този момент си дадох ясна сметка, че детската психика е много лесно ранима и тези травми остават за цял живот.
Най-голямото професионално предизвикателство като съдия бе работата ми в съдебния състав по делото „Килърите“. То бе наистина голямо предизвикателство и за нашия съд, и за съдебния състав.Беше много тежко, с изключително голям брой съдебни заседания и много продължително.В него като съдия се нагледах на способи за шиканиране на наказателния процес, които до този момент даже не можех да си помисля, че някой от етична гледна точка би направил, камо ли по други съображения.Така или иначе, делото приключи и то за нас, като магистрати, бе една голяма школа.
– Как решихте да се занимавате с разследване, а след това – с правораздаване?
– Още като студентка имах интереси и към наказателното право. Тези интереси предопределиха и бъдещата ми професионална дейност.В следствието започнах работа след покана, която получих от тогавашния ръководител на звеното Валентин Димитров.Когато полагах стажа си за съдебни кандидати, последните два месеца трябваше да бъдат в Следствената служба.Тогава получих предложение да започна работа като следовател. Първоначално в Районната следствена служба, а след структурните промени влязохме в състава на Окръжната следствена служба. Тъй като нямаше обезпечен щат, се наложи бързо да навляза в дълбоките води и това помага бързо и без никакви колебания човек да се научи да работи. Имаше и приемственост от колегите, които ни научиха как е правилно да се процедира чисто практически.Тази работа е много специфична, много тежка психически и човек трябва да е с много здрава психика, за да може да издържа на нещата, които вижда.
1-cvetnaПрез 2006 г. приеха новия Наказателно-процесуален кодекс, голяма част мина към полицията, а в Следствието остана малка част. Висшият съдебен съвет предприе реформа за прехвърляне на част от щата на следователите към прокуратурите и съдилищата, за да се подпомогне тяхната дейност.Тогава получих предложение да стана съдия в Шуменския окръжен съд и да разглеждам наказателни дела.Вече близо 11 години като наказателен съдия познавам работата на съдебната институция отвътре, но имам обективен поглед върху работата и отвън. Много по-лесно ми е да преценя откъде и каква трябва да бъде промяната в организационно отношение в тази структура, която ръководя.
– Ако трябва с няколко думи да обобщите какво искате да постигнете, как ще се изразите?
– Това, което искам да постигна, са две неща. Да надградя наличните добри практики. Няма да отрека, че са направени добри неща, и тези добри практики, които са въведени като административно управление и които преценявам, че наистина са добри, ще се опитам не само да надградя, но и да въведа нови управленски практики, които да подобрят качеството на правосъдието ни не само като правораздаване, но и като услуга, която се предоставя на гражданите.
Лилия ВЪЛКОВА
В интервюто са използвани въпроси и на други медии.

Публикувано в бр. 7 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "София Радославова: Искам съдът да стане модерен и по-достъпен за хората"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*