В Югоизточна България кукерите играят на Сирница или на Кукеровден

Кукерска група - с. Бозвелийско, община Провадия, ФФ "От Дунав до Балкана", 2014 г.

От древността до наши дни те играят в началото на пролетта, за да изпросят плодородие по нивите

Ляво кукерско хоро - кв. "Лъджа", Ивайловград, "Сурва" - 2015 г.

Ляво кукерско хоро – кв. „Лъджа“, Ивайловград, „Сурва“ – 2015 г.

За разлика от сурвакарите, кукерите играят в началото на Великия пост. Другата разлика е, че сурвакарската обредност е свързана с животновъдството и има праславянски корени. („Древните корени на кукерските маски – етноархеологическо изследване“ Малгожата ГРЕБСКА – КУЛОВ, Регионален исторически музей – Благоевград, в сб. „Маскарадните игри – визуален разказ“, Перник, 2014 г., стр. 98.) Кукерската обредност е свързана със земеделието. Сурвакарите са най-характерни за Югозападна България, кукерите – за Югоизточна. В същото изследване се цитират задължителните елементи на кукерската обредност: обикаляне на къщите в селото с пожелания за плодородие и здрава година, символично заораване и засяване на нивата, женитба, убиване и възкръсване на царя, фалически танц на кукерите, заменили дървените фалоси с мечове. Танцът имитира сексуално сношение между мъж и невеста /баба/.
Общото между двата вида маскарадни игри е участието в тях само на млади, неженени мъже, преоблечени в костюми, направени от животински кожи с маски. Изпълняването им в края на зимата и началото на пролетта се свързва с новия земеделски сезон и обезпечаването на плодородието на новата земеделска година. Това може да се открие в символиката на заораването, засяването и падането на краля – орач на земята, символизиращо порасналото натежало жито. Умирането и възкръсването на царя пък символизира цикличността на природата и нейното събуждане. Участието само на млади мъже показва връзката на обреда с тяхната инициация и въвеждането им в брачен живот.
4Кукерските игри по Сирница са познати не само в Източна Тракия, но и на отделни места в Добруджа, в Средногорието и в Родопската област. По стар обичай те се практикуват в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница), на Кукеровден, Чисти понеделник. Кукерите с причудливите облекла докато обикалят селището всъщност приканват стопаните да излязат на полето. На мегдана пък създават усещането за празничен хаос, радост и веселие, въпреки или по-точно заради страшните и чудновати на пръв поглед маски, муцуни и гугли.
Обредите са възникнали в древни времена, когато човекът си представял света в постоянната борба между творящото доброто и разрушителното, стремящо се към хаос зло. Те са културен феномен, събиращ много хора и тяхната активност. Такова човешко единение носи силно емоционално състояние, с което празникът се отличава от делника.
В някои краища на България кукерите играят в деня за Прошка, а запалените огньове прогонват зимата и студа. Затова на Сирница винаги е весело, последното бурно веселие за всички – млади и стари, преди тежкия велиденски пост. Следва Чистата седмица, в която всеки ден си има своето име, а в събота пак е празник – Тодоровден или Конският Великден. Тудорица е колкото е празник на мъжете, толкова и на жените, които са задължени да спазват любопитни обредни практики.
5Кукерските игри през Тодорова неделя (седмица) представят различни (често еротични) сцени със сюжети за раждането, смъртта и възраждането, за което са дарявани от стопаните. Това са заклинания, целящи осигуряване на берекета и сполуката. Магическите танци пак имат задача да прогонят злите духове и орисници, които застрашават богатството на реколтата.
Не случайно дървеният фалос е главният атрибут на кукера, особено в игрите в Югоизточна България. С него обредните лица имали право да докосват бездетни жени, като се вярвало, че по този начин те ще се сдобият с рожба. Кукерският обичай включва два основни обредни момента.
Първият е обхождането на всички домове с пожелания за здраве и благополучие. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Булката „дарява” стопанина като мята кърпа на рамото му и му целува ръка. Тя може да „шета” вкъщи, като „разравя” огъня в огнището, някъде „насява” ечемик или пшеница. Стопанинът й връща кърпата със завързани в нея пари, за което тя пак му целува ръка. Често дават на булката да подържи „за здраве” малко дете, особено ако то е болно.
Поведени от булката, кукерите играят на двора несключено хоро. То е с неопределена стъпка, буйно, с подскачания и тресене, при което звънците на чановете не престават да дрънчат. Колкото по-високо скачат кукерите, колкото по-страшно се тресат хлопките, толкова по-далече ще избяга злото. Хорото се прекъсва от булката, която докосва кукерите с хурка, те падат на земята, а тя ги прескача. Това е послание за берекет и богата родитба. На „Сурва” в Перник за пръв път видях ляво кукерско хоро, изпълнено от групата от кв. „Лъджа”, Ивайловград. Предполагам, че традицията на лявото хоро и има функцията да прогони злото, хаоса.
Игрите на Сирница са съпроводени с гадания за берекет, които се правят или със ситото, или със шиника, в който стопанинът е изнесъл брашното или житото. Ситото/шиникът се търкалят вертикално, ако паднат на дъното си, ще има берекет.

"Рогач" - село Оборище, "Сурва", 2015

„Рогач“ – село Оборище, „Сурва“, 2015

Втората част от кукерската обредност е заораването и засяването. То се прави привечер, преди вечерята. На мегдана обикновено булката впрягат двама от кукерите в хомот и булката повежда воловете, които се съпротивляват, а царят „засява” пшеница. Така обредната група изорава една или три бразди, след което булката се качва на изправеното рало или шиник и благославя, понякога в благословията има пожелания с еротично и цинично съдържание. Понякога и царят благославя. Това е словесна магия: „Да дава господ много берекет! Да има мамули много, да има жито много, деца да има повече! Да се роди дето рало ходи, дето ходи и дето не ходи! Там дето са играли кукерите, да има голям берекет! Колкото са в гората билките и листата, толкова да са в люлките децата!”
Накрая, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. След празника оставят гуглите върху кошара и смятат, че това ще предпази агнетата от урочасване.
С кукерските игри се възстановяха реда и хармонията след хаоса на прехода. Пролетта може да дойде спокойно, хората са се погрижили да има берекет и спокойствие.
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Оставете първия коментар към "В Югоизточна България кукерите играят на Сирница или на Кукеровден"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*