В търсене на Рая открих село Смилян и пещерата „Галубовица“

село Кошница, пещера "Калето"

Продължава: http://forum-sever.com/2017/

Едрият пъстър боб, мекият диалект, чарът на ниските хребети не са единствените привлекателни неща там.

Екопътека към пещерата

Екопътека към пещерата

Не знам откъде у мен това усещане, че тръгвайки към Родопите, пътувам към най-привлекателното кътче на планетата. Дали то идва от културния контекст, който разполага и Ада, и Рая, и Орфей в мистичната планина, дали защото всяко преживяване в Родопите е с висок заряд или защото пътувайки през различните лица на българското, усещам родното като Едемската градина.
През годините си бях изградила маршрути за обиколки из България и горе-долу ги следвах. После някой се обаждаше и ме канеше в някое привлекателно кътче на Родопите и аз забравях за Ирин Пирин, за Дивия северозапад, за долмените на Сакар и за любимата ми тайнствена Странджа.
Да допътуваш от Дунава до Родопите си е сериозно усилие. Прекосяваш Балкана, после равна Тракия и поемаш по криволичещите пътища на планината. В Смолян не бях ходила няколко години, не ми се виждаше много променен, но хубавия родопски град винаги впечатлява с това как е усвоил планината.
Аз съм голям почитател на провинциалния пейзаж и затова град като Смолян ме привлича неудържимо и ме кара да се чувствам в него на мястото си, макар че съм от далече, от белия бистър Дунав. Село Смилян бе нашата дестинация и ние я следвахме вече повече от 12 часа с отбивката в Асеновград и по крайпътните заведения.

"Алпийска люлка"

„Алпийска люлка“

Някой някъде е казал, че първото впечатление е изключително важно. Първото усещане за Смилян беше, че това е най-невероятно кътче от най-невероятна планина. Пристигнахме в края на деня, но дори тогава юлското слънце не допуска да се замислиш за залез и уют. Предстоеше ни среща с много хора, затова оставих разходката из селото за следващия ден. Обикаляйки го без посока, водена само от обектива на фотоапарата си, разбрах, че три дни в Смилян, са си просто шега. Те не стигат за нищо и до никъде, дори не отидох до часовниковата кула, а обичайно нея посещавам първа във всеки град. Но пък си поговорих с цяла дузина баби за смилянския боб и си купих бродирани помашки терлици. Понеже бяхме група и имахме маршрут по обяд, се отправихме по него. Остана желанието да посетя Смилян отново, за да го пребродя безцелно, няколко пъти.

Проходна пещера "Калето"

Проходна пещера „Калето“

Още по обяд на втория ден поехме към село Кошница, към „Галубовица” и „Ухловица”. Обаче видяхме отбивката за „Калето”, информационната табела и импровизирания паркинг. После в „Галубовица” научихме, че на крепостта, можем да се люлеем на алпийска люлка.
Дали от досега с древността и от могъществото на природата, дали защото все пак имаме няколко дни почивка, но решихме, че ще е предизвикателство да се полюлеем на люлка над бездната, ей така, за емоция, за сдобиване с хубави спомени и чудни снимки и за проветряване от натрупаните мълчания.
Под „Калето” се вие река Арда, а след мостчето се открива и екопътека, по която може да стигнем до проходната пещера, над която някога била изградена крепостта. Пътеката има стъпала, поддържани от дървени трупи и е доста стръмна, но има беседки за почива.
На излизане от „Галубовица“ бяхме прелетели с „алпийския тролей” и сега се готвехме да изпробваме новото екстремно преживяване. Докато пухтя към високото по стръмното ми идват най-ярките прозрения, казвам си екстремните развлечения са точно като пиянството, колкото повече излизаш от тях без поражения, толкова по-привлекателните ти се виждат и придобиваш смелост да изпробваш следващите.
Люлката всъщност е въже, закачено на входа на пещерата, на което се люлееш над каньона, разбира се екипиран и под контрол на обучен организатор. Звучи страшничко, но всъщност е подходящо за всеки, който успешно се е изкачил до пещерата.
Над нея се намира късноантичната и средновековна крепост, натоварена със сериозни стратегически позиции в древността – да охранява сигурността на намиращата се наблизо Смолянската крепост и да контролира основните пътища през Родопите за Бяло море. Тя така и не се сдобила с име, което да е регистрирано в писмените извори, но е обявена за археологическа недвижима културна ценност с национално значение през 1955 г.
5Калето е построено през VІ век по времето на император Юстиниан. Било част от Родопската укрепителна система и по времето на Средновековието, заедно със Смолянската и Момчиловата крепост. Разположено е на конусовиден мраморен връх, пробит в направление североизток – северозапад от галерия на проходна пещера. Внушителен 35-метров полусферичен тунел, който в други времена вероятно е бил преграждан със стена, на която се намирал един от входовете.
По време на археологическите разкопки били открити свидетелства за използването на върха с проходната пещера като скално светилище. Предпоставка за това били благоприятните природни условия: голям жилищен заслон с лесно отбраняем връх за укрепление над него, както и мекия климат и близките водоизточници.
Когато летиш на бездната, вързан с въже, дори и информационните табели ти се струват вълнуващо четиво. Навяват ти размисъл, дават ти отговори на въпросите, защо ако си тук, в Родопите, под една крепост с незнайно име, се чувстваш безкрайно богат, щастлив, отпочинал, въпреки якото ходене през деня. Усещаш чувството за сигурност и щастие, което са изпитвали много хора преди теб в чудната планина.

Публикувано в бр. 8 от 2017 г.

Фоторазказ за село Смилян и пещерата при село Кошница.

Село Смилян

Село Смилян

Смилян

Смилян

22 (2)56789101112131415

Оставете първия коментар към "В търсене на Рая открих село Смилян и пещерата „Галубовица“"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*